16:21 / 12.11.2026
86
Все по-често го чувам и от учители, и от родители, че децата не могат да седят на едно място, държат молива като лъжица, губят се в задачата на втория ред. След 10 минути вече са легнали на чина и не искат да правят нищо... И веднага търсим виновник. Телефоните. Родителите. "Новото поколение“. А през 1981 г. д-р Джийн Айрис, жената, която описа сензорната интеграция, дава едно много просто, но логично обяснение.
Така започва публикацията си д-р Илияна Хинова, психолог и ерготерапевт, която говори за загубата на концентрация у децата.
Ето как звучи и ояснението от д-р Джийн Айрис:
Преди да можем да четем, пишем и смятаме в училище, трябва да умеем да придаваме смисъл на това, което виждаме и чуваме, да планираме движенията си и да организираме поведението си достатъчно добре, за да участваме в час.
"Четенето е на върха. Под него са тялото, сетивата, движението. Ако основата се клати, клати се и върхът. А ранното детство днес е различно. И причината не е в по-лошо родителство, а в това, че живеем в друг свят. Столчето в колата, количката, апартаментът, площадката с мека настилка. Детето прекарва часове прибрано и обезопасено. Пада по-малко, катери се по-малко, играе активно по-малко. Виси по-малко… и после сяда на чина", казва д-р Илияна Хинова.
"Нищо от това не е престъпление. Работим до 18:00, бабите са далеч, дворът отдавна е паркинг. Но тялото не знае за графика ни. То се учи да седи мирно, докато се движи. Да държи молив, докато пълзи и виси. Да слуша в шумна среда, докато е играло в такава.Затова тези трудности не са изненада, а закономерност. И не са присъда. Основата може да се укрепи и в училищна възраст. Просто работата е там, а не в още една тетрадка за краснопис и сборник със задачи", добавя тя.
