Балчик напомня на забравено кътче от романтичния ориент, когато през 1913 г. временно става румънско владение. Това каза репортерът на Радио "Фокус" в Добрич Жулиета Николова в рубриката "Туризмът на фокус". 

"Хрониките разказват, преди по-малко от век, край малката рекичка на морския бряг, дремели само три стари воденици. А из пръснатите по напечените склонове лозя събирали сладост гроздата. Балчик напомня на забравено кътче от романтичния ориент, когато през 1913 г. временно става румънско владение. В него се влюбват художници и поети, а по-късно румънската кралица Мария избира живописната местност около реката, за да изгради своята резиденция. Своето, както го нарича "тихо гнездо на морския бряг". И това не е дворец като всички други. Няма внушителни помпозни сгради, не личи стремеж да се вдъхне величие или могъщество, напротив, всичко сътворено от човека е вписано в пейзажа така, сякаш винаги е било на това място. Малките каменни вили с покриви от турски керемиди приютявали някога кралицата, семейството и антуража ѝ. Те са разпръснати из целия великолепен парк. Израсналите край реката огромни каваци, нарочно заобикаляни при  прокарването на алеите, дори трите воденици, все още са в "Двореца", разказа тя.  

По думите ѝ белокаменният Балчик е град с много древна история и не малко културни пластове.  

"В един от тях беше открит преди години храм, посветен на понтийската майка на боговете Кибела. Преди 16 години, в една априлска утрин част от това минало става видно за нас. Радостина Енчева, директор на Историческия музей, тогава уредник, успява да спре багерите, които копаят основи за нова, частна сграда. И така на практика е предотвратено заличаването на останки от тази важна културна ценност. Кибела е трако-фригийска богиня, олицетворяваща природата и нейното плодородие. Култът към богинята възниква в Мала Азия , като по-късно е пренесен в Гърция и Рим. Доказателство, че е имало култ към нея е точно този открит храм в Балчик, който е бил разположен на 250 м от морето. А сега, в наши дни артефактите са представени в Историческия музей", обясни Жулиета Николова.  

Тя разказа и за Ботаническата градина, като посочи, че най-голямата забележителност в нея е постоянната експозиция от кактуси и сукуленти. 

"Любителите на бодливите екзоти могат да се насладят на едроразмерни кактуси на открито и на къта със зимоустойчиви кактуси, между другото, те цъфтят зимата и носят наистина много колорит. Интерес за специалисти и туристи представляват и успешно интродуцираните  в градината екзотични видове, такива са дребното гинко, метасеквоята, между другото индивид с такива размери и на такава възраст извън естествения ареал има само в Кралската ботаническа градина в Лондон и край Балчик. Освен това, в тази градина могат да се видят бонбонено и каучуково дърво, каменен дъб, едроцветна вечно зелена магнолия, мога да изброявам дълго. В "Градината на боговете" има и стари кипариси. те са разположени в две редици, от двете страни на воден ефект, който носи много прохлада в горещи дни, такива като сегашните", добави тя.  

"В "Двореца" има оформен красив водопад с височина над 25 м, около него има и много зеленина, там е и едно растение с най-голямото листо в България, любопитно е, нарича се чобанка. Водите на водопада отвеждат към Каменния мост, в наши дни битува поверието, че ако го преминеш със затворени очи, това ще ти донесе споделена любов. И може би затова е "мост на въздишките", има такива на надежда, ако успееш да изпълниш поверието, и такива на разочарование, ако не успееш", разака още Жулиета Николова.