13:56 / 05.11.2026
274
Подобни действия са дело на индивиди с тежки дефицити. Става въпрос за неспособност за овладяване на собствените импулси, дълбока личностова патология, липса на базово възпитание и задръжки. Да риташ до смърт толкова беззащитно същество показва пълна липса на емпатия и сериозен дефицит в самоконтрола и управлението на собственото поведение. Това каза психологът Светла Влахова в интервю за ФОКУС след жестокото убийство на кученцето Кнопа в София.
"Първо искам да започна с това, което на мен ми направи най-силно впечатление. Забележете – този индивид напада малки кученца. Искам да попитам: защо не нападне човек, който води питбул, немска или белгийска овчарка – куче, което може да се защити?“, каза Влахова.
"Държа да отбележа, че подобно поведение не се появява от нищото. То е следствие от дълбоко заложен модел на незачитане на чуждия живот“, каза още психологът.
"Прочетох доста коментари в социалните мрежи и, ако трябва да бъда откровена, бях потресена. Някои от тях гласяха: "А толкова за едно куче, какво толкова е станало?“. Странното е, че хората изобщо не си дават сметка и нямат представа, че в психологията от десетилетия съществуват категорични данни по този въпрос“, отбеляза тя.
"Насилието над животни може да бъде сериозен предупредителен сигнал за насилие и към хора. Това са първите стъпки, първият полигон, върху който подобни индивиди тестват докъде се простира тяхната власт и колко дълго могат да останат безнаказани“, каза още Влахова.
По думите ѝ човек, способен по толкова хладнокръвен начин да унищожи едно живо същество, може утре да посегне на дете, на партньор или на други хора, които смята за по-слаби от себе си.
По думите ѝ фактът, че конкретният човек не за първи път проявява агресия към животни и техните стопани, като посяга предимно на беззащитни животни и жени, сам по себе си дава насока на криминалистите, съдебните психолози и психиатрите как да се ориентират и да работят по случая.
"Жестокостта към животните никога не трябва да бъде игнорирана или омаловажавана като фаза на израстване с оправданието, че някой просто не обича животни. Да, не си длъжен да харесваш животните, но това не означава, че трябва да ги малтретираш или убиваш само защото не ги харесваш. Отношението на човека към животните може да бъде важен показател за отношението му към другите живи същества, особено към по-слабите и беззащитните“, обясни експертът.
Светла Влахова очерта няколко характерни модела на поведение при хората, способни да упражняват подобен тип насилие:
Първият е антисоциалното поведение. В някои случаи жестокостта може да бъде компенсаторен механизъм, свързан с чувство за безсилие и стремеж към свръхконтрол. Това са индивиди, които са преживели системно насилие в детството, пренебрегване или унижение. Те изпитват усещане за пълна липса на контрол върху собствения си живот и затова търсят възможност да упражняват власт извън себе си – върху някой друг. Тъй като не могат да се противопоставят на истинския източник на своето безсилие, те пренасочват гнева си към беззащитни жени или малки същества, над които смятат, че имат пълен физически контрол.
Друг тип поведение е свързан с липсата на емпатия. Това е много сериозен проблем, за който рядко се говори. Съществуват личности, които изпитват силен дефицит на емпатия. Те могат да се държат добре в обществото, но не успяват да разберат, че другите около тях страдат. Липсва емоционалният отговор, който обикновено възпира хората от прояви на силна агресия.
Също така много често, както показват примери от медиите, жертвата се възприема като предмет, като средство за задоволяване на определен импулс. Най-често това се свързва със садистично удоволствие, скука и отново с упражняването на власт. В такъв случай на другото живо същество не се гледа като на одушевен организъм, а като на обект, който може да донесе някакво удоволствие на този, който го малтретира.
В психологията и криминологията се разглеждат и т.нар. тъмни личностови черти, известни като Тъмната триада. Тя включва макиавелизъм, нарцисизъм и психопатия.
Макиавелизмът се характеризира с манипулативност, цинизъм и експлоатация на другите за лична изгода. В контекста на насилието над животни те могат да бъдат използвани като инструмент за контрол или като средство за заплаха срещу друг човек. Нарцисизмът също е тема, за която напоследък много се говори и пише. Той се характеризира с грандиозно усещане за собствена значимост и превъзходство над останалите.
Според психолога една от най-тежките теми е психопатията, която често се бърка с антисоциалното поведение. Характерни за нея са ниската тревожност, безстрашието, търсенето на силни усещания, импулсивността и при някои индивиди – садистичните наклонности. При такива хора жестокостта невинаги е реактивна. Тя може да бъде инструментална – средство за постигане на определена цел или за преживяване на удоволствие.
"При подобни хора често се наблюдава липса на емпатия дори в най-елементарната комуникация с приятели, познати или близки“, каза психологът.
"Хората не са длъжни и невинаги могат да разпознаят подобни особености. При по-задълбочено наблюдение на поведението обаче могат да се забележат определени признаци“, отбеляза тя.
"Тези хора понякога се научават как да реагират на подобни стимули и да имитират емпатия, тоест да изглеждат съпричастни към останалите“, обясни специалистът.
Влахова добави, че когато става въпрос за естествена комуникация – например между тийнейджъри в дискотека, в междучасие или навън, когато са се събрали в група – може да се забележи как реагират, когато някой пострада или изпита болка.
"Обикновено такива хора остават напълно безучастни отстрани. Това може да бъде един от сигналите, че нещо се случва с този човек“, обясни Влахова
