Жените могат да останат с по-ниски заплати и след новите разпоредби за прозрачност в заплащането. Това съобщават от Български фонд за жените (БФЖ).

ФОКУС припомня, че на 7 юни изтече крайният срок, в който България трябва да въведе директивата за прозрачност на заплатите. Целта ѝ е да се намали неравенството в заплащането на двата пола. У нас средно мъжете получават с 12% повече спрямо жените.  Документът задължава компаниите да обявяват възнагражденията още при кандидатстване за работа.

Фондацията внесе становище по проекта за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация, с който в българското законодателство се въвеждат правилата на Директива (ЕС) 2023/970 за прозрачност в заплащането.

БФЖ подкрепя категорично навременното транспониране на директивата и счита, че прозрачността в заплащането е един от най-ефективните инструменти за преодоляване на икономическото неравенство между жените и мъжете. В същото време предупреждава, че част от предложените текстове могат да отслабят защитата на работещите жени и да ограничат реалния ефект на реформата.

По данни на Европейската комисия и Евростат жените в Европейския съюз продължават да получават средно с около 11% по-ниско почасово възнаграждение от мъжете. Тези различия често остават невидими именно заради липсата на достатъчна прозрачност и достъп до информация за начина, по който се формират възнагражденията.

В становището си БФЖ настоява за шест ключови подобрения в законопроекта:

- въвеждане на пълна и изчерпателна дефиниция на понятието "заплащане“, която да включва не само основната заплата, но и бонуси, премии, акции, социални придобивки и всички допълнителни компоненти на възнаграждението;

- точно възпроизвеждане на европейските критерии за определяне на труд с равна стойност;

- уеднаквяване на понятията за категориите работници и нивата в организациите;

- ясно определяне на начина, по който се изчислява средното ниво на заплащане;

- гарантиране на правото на работниците и служителите да получават информация и да обсъждат възнагражденията си без риск от санкции;

- осигуряване на национален инструмент и методическа подкрепа за измерване на разликите в заплащането.

Особено важно е законът да обхване всички елементи на възнаграждението.

Къде е уловката?

Практиката показва, че неравенствата между жените и мъжете често не се крият в основната заплата, а в бонусите, премиите и останалите допълнителни плащания. Ако тези компоненти останат извън обхвата на закона, рискът от прикриване на дискриминационни практики ще се запази.

"Равното заплащане за равен труд не може да бъде постигнато без реална прозрачност. Законът трябва да даде на работещите жени ефективни инструменти да разпознават и оспорват дискриминацията, когато тя съществува. В противен случай рискуваме да въведем европейските правила формално, без те да доведат до реална промяна“, споделя Надежда Дерменджиева, директор на Българския фонд за жените.

Като организация, която работи за икономическата независимост на жените и за преодоляване на структурните неравенства, БФЖ вярва, че прозрачността в заплащането е ключова стъпка към по-справедлив пазар на труда в България.

Фондацията изразява готовност да участва в последващи консултации и експертни дискусии по законодателните текстове, така че реформата да осигури реална защита срещу дискриминацията и да гарантира равно заплащане за равен труд.