Една от основните тези в "Деца на свободно отглеждане“ е, че не може вечно да сме с децата си, не можем винаги да сме до тях – физически или по телефона, защото имат нужда от възможността, привилегията да решат някои от проблемите си сами. Това каза авторът на книгата Леноре Скенази в предаването "Един неделен ден по шосето“ на Радио "Фокус“.

Тя печели приза "Най-лошата майка на Америка“, след като пише статията "Защо разреших на 9-годишното си дете да се вози само в метрото“. "Два дена след това бях във всяко ток шоу, включително в политически левите, десните и всички по средата. Въпросът беше защо съм го направила. Направих го, защото синът ми се чувстваше готов, което ме накара да се замисля дали аз смятам, че е готов. Съпругът ми също смяташе, че синът ни е готов. Следващият въпрос беше защо не сме му дали телефон. Причината беше, че бях сигурна, че синът ни ще се прибере, но за телефона не се знаеше. Тогава написах книгата "Деца на свободно отглеждане“, за да обясня моята страна, която е, че обичам безопасността – каски и седалки за кола, обърнати назад, докато навършат определена възраст, но също вярвам, че децата заслужават малко доверие. И когато са готови да направят нещо сами, не мисля, че е честно или мъдро да откажа само защото не е 100% безопасно. Учиш ги на основни неща и си с тях, виждаш как се справят и постепенно отстъпваш“, разказа Леноре Скенази.

Това, което отличава съвременните родители от поколението на техните родители, според нея е свръхзагрижеността за сигурността и бъдещето на децата. "Сякаш всичко хубаво и лошо е благодарение на родителя, успехът или провалът на децата е заради изборите на родителя. И мисля, че родителите откачат. Ние нямаме толкова контрол, а идеята, че имаме, ни стресира допълнително. Важното е децата да са обичани, нахранени и да са им обяснени някои ценности. Всеки с повече от едно дете знае, че могат да бъдат много различни, избират различни партньори, пътища, интереси, личностни качества“, посочи Скенази.

Един от основните страхове на родителите е децата да не бъдат наранени. Другият е те да не изостанат. "Това е двойната спирала, която обяснява защо сме с децата си през цялото време. Има родители които се притесняват, че детето им е записано в не толкова елитна детска градина и сега ще отиде в не толкова добро училище, не толкова добър шести клас и лоша гимназия и няма да отиде в добър университет. Повечето от учениците не харесват фехтовка, да речем, но знаят, че университетът го харесва и затова продължават. Тревожността за университет и подготовката на детето започва от много рано“, посочи тя.

Родителите оценяват това, че са имали свободно детство, но въпреки това се опитват да дадат на децата си култивирано детство с надеждата, че това е по-добре за тях. "Но по-добре как? Психически? Не мисля така. Физически? Не. Има проучвания, които показват, че децата тичат повече, ако играят свободно, отколкото ако са в организиран спорт. Ако не се притеснявате за стипендиите или зловещия човек с бял ван, от когото всеки тук се притеснява, че ще отвлече детето им, тогава няма причина да не дадете на детето си най-доброто от вашето детство – доверие, свобода и малко свободно време, свеж въздух. Доверието е да позволиш на детето си прави на пръв поглед безсмислени неща“, заяви авторът на "Деца на свободно отглеждане“.

Днешните родители се стремят да оптимизират детството на децата си, отново "за тяхно добро“.

"Ако детето ти си рисува например, трябва го запишем на уроци по рисуване, да му купим най-добрите материали. Ако детето рита топка, нека го запишем на футбол три пъти седмично, с мачове всеки уикенд. Това, което си направил всъщност, е да се вземеш вродения интерес към топката или рисуването с въглен и да го превърнеш в урок. Губи се много, когато някой ти казва какво да правиш, и самородният интерес се превръща в нечий чужд проект за оценка, златна звезда, трофей или стипендия“, смята Скенази.

"Моята книга съществува, за да даде на хората свобода на действие, а не за да им каже "Направи това и детето ти ще е добре“ или "Прочети всичко, включително издателското каре, защото иначе детето ти ще се провали“, допълни писателят.

Леноре Скенази разказа, че в момента работи върху материал за телефоните в училищата. "Родителите отчаяно искат децата им да имат телефони, защото тук, в Америка, понякога има стрелби в училище. Няма нищо по-разстройващо или по-ужасяващо от тях. И все пак, има ли логика вечно да имаш връзка с детето си и винаги да настояваш да носи нещо със себе си като за последно? Не губим ли нещо, ако никога нямаме шанс да им покажем, че вярваме в тях, в тяхното училище и че всичко ще бъде наред? Мисля, че това е причината децата в Америка и може би в България да показват рекордни нива на стрес и депресия. Нормално е, ако им казваме, че всеки ден може да е последен“, смята Скенази.  

Посланието й към българската публика е: "Няма причина да подражавате на нас и да карате децата си да откачат от стрес и депресия, имайки предвид че нямате основните негативи, за които говорихме. Огледайте се, вижте Америка, не я взимайте за пример и дайте на децата си детство като през 1980 г. Ако не се притеснявате толкова от отвличания, колкото нас – а съм сигурна, че нямате и това количество пистолети – вие вече сте по-напреднали“.