Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Бюджет 2027: данъците ги плащаме днес, дълговете са за утре, реформите ги няма. Така кандидатът за президент, отпаднал от надпреварата, и бивш служебен премиер Андрей Гюров описва план-сметката на страната.

ФОКУС публикува остатъка от позицията му без редакторска намеса:

Редът в публичните финанси не е искане на Брюксел. Той е в наш интерес. Всяко евро, платено за лихви, е евро по-малко за болници, училища и пътища. Всеки нов данък е по-малко инвестиции и работни места.

И точно тук Бюджет 2027 не прави нужното. През 2026 г. нетните разходи растат с над 10%, а проектобюджетът за следващата година отново отлага реформите. Дефицитът не е 3,5%. Това е числото на касова основа. По европейската методология той е 4,3%.

Какво виждаме в бюджета:

• близо 2 млрд. евро нови данъци и осигуровки, включително еднократен данък "свръхпечалба“;

• 8,6 млрд. евро нов дълг само за година;

• капиталовата програма се свива от 10 на 6 млрд. евро;

• разходите за лихви растат от 516 млн. евро през 2024 г. до над 1,4 млрд. през 2027 г.

Тоест повече данъци, милиарди нов дълг и по-малко публични инвестиции. Всичко това без реформи, които да направят държавата по-ефективна.

Проблемът не е, че събираме малко. От 25 години приходите са около 37% от БВП. Проблемът е, че харчим без мярка, а сметката отива при данъкоплатците и при младите, които ще плащат лихвите.

Бюджетът е и пожелателен. Той разчита, че частните инвестиции ще компенсират срива на публичните, че потреблението ще расте, а износът ще се ускори. Как ще стане това, когато бизнесът плаща повече данъци и посреща нова административна тежест, а покупателната способност на хората се свива?

И това при прогноза за инфлация от 4%, която изглежда занижена на фона на цените на енергията и несигурността в Близкия изток. По-високата инфлация свива реалните доходи и потреблението, а с това и приходите на бизнеса. Заедно със скъпата енергия това влошава конкурентоспособността ни и намалява частните инвестиции и износа.

Има нещо цинично в това да наричаш социален бюджет, който оставя на следващите поколения повече дългове, по-високи лихви и по-малко инвестиции. Социалната политика е и да гарантираш, че държавата ще може да плаща за образование, здравеопазване и пенсии и утре.

Какво е нужно:

• законов таван на разходите и на дълга;

• преглед на всяка разходна програма по резултати;

• защитени публични инвестиции;

• повече ресурс и отговорност за общините.

Бюджетът още може да бъде поправен. Не защото така иска Комисията, а защото устойчивите финанси са най-добрата защита за доходите на хората, за работните места и за бъдещето на младите.