Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Писмото, както виждаме от сайта на Европейската комисия, е едно и то има ясно съдържание. Това знам аз, това мога да кажа. Това заяви проф. Александър Маринов - политически анализатор и съветник на вицепремиера и финансов министър Гълъб Донев, в ефира на БНТ относно скандала с писмата до ЕК. 

Според Маринов атаките по тази тема целят да отклонят общественото внимание от одитните доклади на Сметната палата, които той определи като изключително сериозни:

"Тази истерия, която се раздухва, заедно с другите въпроси – защо не се е състоял Съветът, защо крият бюджета и т. н., е определена маневра, операция, която трябваше да отвлече вниманието именно от трите одитни доклада на Сметната палата. Защото аз си позволявам да твърдя, че това са скандални разкрития. В една нормална държава такива разкрития за злоупотреби и измами с публичните финанси и с управлението на държавата водят до много тежки последици", обясни проф. Маринов.

Той каза още, че трябва да се прави разграничение между различните идеи, обсъждани на експертно ниво, и официалната позиция на правителството:

Относно инфлацията той посочи, че правителството може да влияе върху нея чрез постепенно ограничаване на разходите и отказ от автоматично увеличаване на някои високи възнаграждения. Той обърна внимание и на предприетите мерки срещу необоснованото повишаване на цените, като подчерта, че част от инфлационните процеси имат външни източници. Маринов коментира и идеите за облагане на свръхпечалбите на определени компании, като отрече това да представлява атака срещу богатите:

"Не, аз не мисля, че това е война с богатите. Данъкът върху свръхпечалбата не е българско изобретение. Той се прилага в девет страни от Европейския съюз. По различен начин, на някои места не е еднократен, а е за период, да кажем, от четири години. Тук не става дума за богатите въобще, а за определена разлика, като се отчита възможността за рефинансиране и влагане в инвестиции. Има значение дали тези пари се реинвестират в България, или се изнасят към централите на тези компании."

Запитан дали бюджетните мерки могат да предизвикат протести, Маринов посочи, че е важно какви са причините и социалната основа на недоволството.

Той коментира и предстоящото посещение на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, като заяви, че според него българското правителство има ясна позиция за бъдещето на страната в ЕС:

"Ние виждаме своето бъдеще в Европа и участието си в Европейския съюз най-вече като принос към една по-благоразумна и по-сдържана политика, която дава шанс не на силните думи, а на дипломатическите усилия", заяви Маринов. 

Той каза още, че в продължение на шест години държавата се е управлявала неразумно. 

Според него излизането от трудната финансова ситуация изисква баланс между приходите и разходите, като основната цел трябва да бъде постепенно ограничаване на раздутите разходи и пренасочването им към социални, индустриални и технологични приоритети. 

"Когато това правителство встъпи през май, то завари дефицит от 9 милиарда. С мерките в бюджет 2026 г. дефицитът беше сведен до 7 милиарда. С предвиденото в бюджет 2027 г. той е сведен до 5 милиарда. Виждате, че за по-малко от година има съкращаване на 4 милиарда дефицит. Може да стане повече, може да стане по-бързо, но цената ще бъде неприемлива", коментира той.