В България има все по-малко лични лекари, независимо от насочването на все повече средства към първичната помощ. Ниска ли е ефективността на разходите или държавата не успява да открие точния начин да реши проблема? Отговорите търсят икономистите от ИПИ в седмичния си анализ, цитирани от "Фокус".

Ето някои наблюдения по данните:

Личните лекари са сред най-бързо намаляващата категория специалисти. Както вече коментирахме тук, броят на ОПЛ равномерно и постоянно спада през последните години – всяка година през последните поне 10 години намалението е с около 2-3%.  Спадът е отражение от една страна на общото намаление на населението на България – логично, нуждата от лекари е по-ниска при по-малко хора. Това обаче не обяснява в пълна степен намалението на личните лекари – броят лица, които един ОПЛ обслужва средно в БГ (1718 пациента за 2024 г.),  нараства с малко над 45 пациента след 2018 г.

Причините за нарастването на финансирането за ПИМП на фона на постоянно намаление на личните лекари са свързани с увеличение на тяхното заплащане (капитацията за един пациент и плащанията за отделни дейности).

Разминаването между лекари и пари е свързано и с все по-големия обем дейности, които личните лекари извършват – профилактика, грижи за новородени, административни дейности, работа в отдалечени райони и др.

Средствата от НЗОК средно на един лекар се увеличават трикратно между 2018 и 2024 г, като увеличението е особено осезаемо след 2021 г. Можем да кажем, че тук вече прозира някакво приоритизиране на средствата за първичната помощ. Само за сравнение – средната заплата в страната през същия период е нараснала двукратно, което само по себе си също е значително увеличение.

Различията в регионалното разпределение също са значителни, както нееднократно сме отбелязвали – докато в област Плевен един ОПЛ отговаря средно за 1177 пациента, то в област Кърджали те са три пъти повече – 3217 души през 2024 г.

Как министерството на здравеопазването адресира проблема с намаляващия брой лични лекари?

Преди месец е приета нова стратегия за развитие на ПИМП и план за нейното изпълнение. Стратегията и планът предвиждат:

Стимули за работа в труднодостъпни райони. Планира се финансиране на дейности за откриване на амбулатории, финансирани по Националния план за възстановяване и устойчивост, както и допълнителни плащания от бюджета на НЗОК за лекарите, откриващи практики в отдалечени райони (този механизъм е налице от доста години и осигурява плащания за всеки лекар по специална методика за работа в отдалечени и труднодостъпни райони); финансиране на специализации по дефицитни специалности в области с недостиг на специалисти.

Увеличаване на броя на приеманите студенти с приоритет за специалността "медицинска сестра“.

Единна информационна система за персонала в здравеопазването.

Липсват стимули за използване на телемедицина, приоритетно капитационно  финансиране за всеки пациент от отдалечен район, включен в листи на лични лекари, по-ясни мерки, насочени към освобождаване на личните лекари от административно бреме.  

Министерството отново е възприело формален подход, който много вероятно няма да реши проблема. Виждали сме подобен подход при опитите да увеличи броя на медицински сестри, на възнагражденията на сестрите и на младите лекари и опитът ни подсказва, че без истински усилия, насочени към действителни пречки, както и финансиране, което запълва установен икономически дисбаланс на пазара, резултати едва ли ще има.