Независимостта на България е финалът на един 30-годишен процес по създаването на българската държава, защото на практика той бележи окончателното превръщане на България в пълноправна и пълноценна държава в европейски и световен план. Това каза историкът Александър Стоянов в предаването "Утрото на фокус“ на Радио "Фокус“ с водещ Ася Александрова. 

С Независимостта България получава възможността от международна гледна точка да присъедини Източна Румелия като пълноправна част от българската държава, да сключва военни съюзи, да тегли заеми, да управлява свободно железопътната мрежа на своята територия. "Независимостта е също толкова важна, колкото и Съединението, защото Съединението е вътрешен акт на обединение на българите от двете страни на Стара планина, но с Независимостта от международна гледна точка се признава всичко това, което започва с Руско-турската война от 1877-1878 г.“, обясни историкът.

По думите му Денят на Независимостта е добър повод политиците да си припомнят как трябва да стои българската държава на картата на Европа и на света. "Българската държава трябва да бъде много по-дръзка, много по-категорична в своята външна политика, с много по-ясно изразени външнополитически цели, каквито предците ни с имали преди 117 години“, допълни Александър Стоянов.

В момента България се намира във вътрешна- и външнополитическа безтегловност, заяви той. "Разликата може би е в качеството на политиците, в чувството за национален дълг. Сегашните ни политици, като продукт на тоталитарния режим, в който са израснали и възпитани, живеят с усещането, че трябва да се погрижат за самите себе си. Драмата на тоталитарния режим, както и драмата на Османската империя, е това, че у човека се нуждата да се грижи за индивидуалното си оцеляване и да няма време да разсъждава за себе си като общност“, посочи Стоянов.

Той определи политиката в България в момента като демагогска. "Политическите ни лидери взимат такива решения, срещу които хората няма да възроптаят. Съвременната ни политическа класа осъзнава колко са слаби, че нямат никаква адекватна подкрепа от обществото, че то ги презира. Ако има нещо, от което съвременните политици се страхуват, това е недоволството на българския народ“, коментира историкът.

Александър Стоянов призна, че не е оптимист за съдбата на България в следващите пет до седем десетилетия. "Те ще изглеждат по абсолютно същия начин, както изглеждат в момента, ако българският народ не направи нещо по въпроса, а това минава през активна гражданска и политическа позиция. Приликите на сегашния исторически период са достатъчни, за да знаем накъде бихме могли да поемем. Ако продължим със сегашната инерция, перспективите за бъдещето са нов тоталитарен режим в някакъв момент или този клептократски олигархичен застой, в който сме в момента. В руслото, в което е влязла България, накрая рано или късно просто ще се удавим“, предупреди историкът.