Ние сме human being, а не human doing - човешки същества, а не човешки деятели. Често ставаме враждебни, тъй като границите са ни силно прекосени и понякога не може да понесем елементарна човешка комуникация. Можем да станем враждебни към близките си, но можем да станем враждебни и към някой, който просто минава покрай нас и без да иска леко ни побутва. Това коментира в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" Александра Алгафари, психолог и психотерапевт.

Прекарваме дълго време пред екрани, а това според психолога ни лишава от възможността за съблюдаване на реакцията на човек в реално време: "Думите са само 10% от комуникацията, 90% е невербалната комуникация, която е изразът, тонът на гласа, интонацията, стойката на тялото му и много подпрагови усещания, които все още не може да предадем по дигитален път".

По думите на Александра Алгафари дигиталните средства могат да се използват по един много красив начин: "Да си дадем сметка, че може да се видим и чуем с хора, които живеят на другия край на света и да не изгубим връзка с тях. Телефонните обаждания също не са безумни скъпи вече, а съобщенията, които искаме да напишем на някого пристигат на секундата. Дигиталните устройства могат да бъдат прекрасна възможност за свързване и за това създадох платформата Jaya Tribe, която е първата по рода си в България, където има курсове по психология и психотерапия, те са терапевтични. Предвиждаме групови месечни срещи и преживявания, където хората ще се опознават. А най-важното нещо е, че ще се създаде една общност, където хората, които вървят по пътя за личностното развитие ще имат възможността да се срещат.

Според Александра Алгафари, за да се свържем с някого истински е и необходимо да си позволим да бъдем уязвими и честни на първо място със себе си.

Тя даде няколко съвета: "Преди да се направи първата крачка е добре да се направим целеполагането - да ни е ясно в каква посока ще вървим. Целеполагането е ключово, защото ако гледаме някакъв Еверест е доста обезкуражаващо, когато е толкова далечна целта. Проверката на реалността ни куца като поведенчески модел. Не сме наясно какво можем и какво не можем. Тялото никога няма да ни излъже, ако се заслушаме какво точно ни "казва", може би точно това е правилната посока. В днешно време сякаш стойността ни като хора зависи от това докрай да се натиснем да се доказваме. Хората обичат да казват, че се доказват на себе си, но рядко това е така. Стойността на живота ни се определя от това, което правим", обърна внимание психологът.