Велика събота е ден на дълбока тишина, съзерцание и вътрешна подготовка. В традицията – както църковната, така и народната – този ден е натоварен със строги, но смислени правила, които почиват на уважението към Тайната на Христовата смърт.

Какво може да правим:

– Ако не сме успели да боядисаме яйцата на Велики четвъртък, Велика събота е последната възможност. Именно в този ден се боядисва първото яйце в червено – символ на Христовата кръв и на новото начало.

– Можем да приготвим козунаците и агнешкото, но с мисъл за това, което предстои а не с шум и веселие.

– Посещения на храм, участие в утринната служба или почистване на гробовете на близки – с благоговение и почит.

Какво не се прави:

– Не се пере, не се простира, не се шие – не защото "така казват бабите“, а защото това е денят на Божия покой. Прекомерната суетня е неуместна.

– Не се празнува, не се весели – радостта ще дойде, но още не е дошъл часът ѝ.

– Не се пипа нищо в дома с лека ръка – днес всяко действие има символична тежест. Дори храната се готви не като за пир, а като за събор.