13:30 / 29.04.2026
2680
Основните фактори, които влияят върху измененията в броя и структурите на населението, са демографските процеси - раждаемост и смъртност.
Раждаемост
Сравнено с 2024 година раждаемостта намалява
През 2025 г. в страната са регистрирани 50 496 родени деца, като 50 241 (99.5%) от тях са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 3 187, или с 6.0%. Коефициентът на обща раждаемост[3] през 2025 г. е 7.8‰. Броят на живородените момчета (25 763) е с 1 285 по-голям от този на живородените момичета (24 478), или на 1 000 живородени момчета се падат 950 момичета. В градовете и селата живородените са съответно 37 182 и 13 059, а коефициентът на раждаемост е 7.8‰ в градовете и 7.7‰ в селата. В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 11.9‰, и Ямбол - 9.4‰, най-ниска в област Смолян - 4.6‰, и Кърджали - 5.0‰, сочат данни на НСИ.
Броят на жените във фертилна възраст (15 - 49 навършени години) в страната, или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост, оказва съществено влияние върху равнището на раждаемост и определя характера на възпроизводство на населението.
Към 31.12.2025 г. броят на жените във фертилна възраст е 1 246 560, като спрямо предходната година намалява с близо 11 хиляди. Броят на живородените деца, родени от майки под 18 години, е намалял от 2 817 през 2024 г. на 2 636 през 2025 година. Живородените деца от жени на възраст 40 и повече навършени години намаляват от на 2 528 през 2024 г. на 2 469 през 2025 година. Регистрирани са 846 случая на многоплодни раждания. При 841 от случаите са родени по две деца, а при 5 - по три.
Тоталният коефициент на плодовитост е един от основните показатели, характеризиращи плодовитостта на жените. През 2025 г. средният брой живородени деца от една жена е 1.63.
Средната възраст на жените при раждане на първо дете през 2025 г. е 27.5 години. В регионален аспект средната възраст при раждане на първо дете варира от 22.1 години за област Сливен до 30.8 години за област София (столица). През 2025 г. 49.4% от живородените са първи за майката, а 61.5% са родени извън юридически брак.
Смъртност
Смъртността у нас намалява
Броят на умрелите лица през 2025 г. е 99 479, а коефициентът на обща смъртност - 15.5‰. Спрямо предходната година броят на умрелите намалява с 1 257, или с 1.2%. Смъртността сред мъжете (16.5‰) е по-висока в сравнение със смъртността сред жените (14.5‰). През 2025 г. на 1 000 жени умират 1 058 мъже.
Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (20.6‰), отколкото в градовете (13.6‰). В регионален аспект с най-висока смъртност в страната са областите Видин - 24.2‰, Монтана - 21.5‰, и Кюстендил - 21.2‰. Най-ниска e смъртността в област София (столица) - 11.1‰.
Показателят за преждевременна смъртност през 2025 г. е 19.8% и намалява спрямо предходната 2024 година (20.2%). В стойностите на показателя за преждевременна смъртност има разлики по пол. Умрелите жени на възраст под 65 години са 12.7% от всички умрели жени, докато при мъжете са 26.6%.
През 2025 г. в страната са починали 233 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност[7] е 4.6‰. За сравнение, през 2015 г. коефициентът на детска смъртност е бил 6.6‰.
Бракове и бракоразводи
През 2025 г. са регистрирани 20 594 юридически брака - с 49 по-малко спрямо предходната година, а коефициентът на брачност е 3.2‰. Близо три четвърти от всички регистрирани бракове (15 320) са сред населението в градовете.
През 2025 г. средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 34.0 и 31.1 години. Спрямо предходната година средната възраст се увеличава с 0.3 години за мъжете и с 0.2 за жените. За 83.6% от жените и 83.4% от мъжете сключеният граждански брак през 2025 г. е бил първи. Областите с най-много бракове на 1 000 души от населението са София (столица) - 4.0‰ и Разград - по 3.6‰, а най-нисък е коефициентът на брачност в област Плевен - 2.3‰.
Броят на разводите през 2025 г. е 8 298, или с 352 по-малко от регистрираните през 2024 година. Най-голям е делът на браковете, прекратени по "взаимно съгласие“ (67.2%), следват причините "несходство в характерите“ (20.5%) и "фактическа раздяла“ (11.7%). Средната продължителност на брака до неговото прекратяване е 14.9 години.
