ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Михаил Неделчев: Във Великото Народно събрание бяхме много интелектуалци, много хора, които знаехме какво са Ботев и Вазов, докато в този парламент такива почти отсъстват

Проф. Михаил Неделчев: Във Великото Народно събрание бяхме много интелектуалци, много хора, които знаехме какво са Ботев и Вазов, докато в този парламент такива почти отсъстват

Историкът проф. Михаил Неделчев в интервю за предаването „Добър ден България“ на Радио „Фокус“, по повод 174-ата годишнина от рождението на Христо Ботев, която отбелязахме на 6 януари.

7 Януари 2022 | 15:00 | Радио „Фокус“

Проф. Михаил Неделчев: Както всички сме антифашисти, трябва да бъдем и антикомунисти

Проф. Михаил Неделчев: Както всички сме антифашисти, трябва да бъдем и антикомунисти

Литературният критик, общественик и политик проф. Михаил Неделчев в интервю за Агенция „Фокус“ по повод 10 ноември Фокус: Проф. Неделчев, на 10 ноември се навършват 30 години от събитията през 1989 г. Какви са вашите спомени от тогава? Михаил Неделчев:На 9 ноември се навършват 30 години от падането на Берлинска стена. За мен и повечето мои приятели и съмишленици това е много по-важна дата от това, че самият комунистически режим и политбюро и ЦК на Комунистическата партия реши да свали своя несменяем лидер. Падането на Берлинската стена е по-важно събитие, отколкото вътрешнопартийният политически преврат. Какво си спомням? Още някъде на 3 ноември огромна маса от хора участвахме в шествието, което внесе в Народното събрание петиция на „Екогласност“. Всъщност цялото лято на 1989 г. се занимавахме с най-различни протестни акции. Писахме писма в защита на българските турци и тяхната смяна на имената. Писахме писма в защита на Петър Манолов, за да му върнат архива. Говорихме с нашата приятелка Румянка Узунова по „Свободна Европа“. Участвах в списването на двете самиздатски списания, които правиха Владимир Левчев и Едвин Сугарев – „Глас“ и „Мост“. Фокус: Каква беше атмосферата в онези години? Михаил Неделчев:Атмосферата беше войнствена. От една страна имахме усещане, че сме клаустрофобично затворени. Усещахме, че така нареченият Социалистически лагер става все по-затворен. От друга страна имаше усещане за това, че така не може повече да продължава, че ще се случи нещо. Знаем, че след 1985 г. много важен фактор за всички процеси, които се разгърнаха в бившите социалистически страни, беше така наречената Перестройка в СССР. Това, което Горбачов отвори. Естествено имаше опити това да се стопира. В България те бяха доста радикални. Тодор Живков казваше: „Да се наведем, да се снишим, да мине тази буря“. Само че тази буря не отмина нито него, нито всички нас и слава Богу. Фокус: Според Вас днес обръщаме ли внимание на датата 10 ноември в сравнение с първите години от началото на Прехода? Михаил Неделчев:10 ноември е една дата в една поредица, която е много важна – 3-ти, 9-ти и 10-ти.Трябва да се мисли процесуално. За мен съдбовната дата е 9 ноември – падането на Берлинската стена. Разбира се, че трябва да се връщаме и да осмисляме събитията и това, което се случи. Все още нямаме консенсус. Основният консенсус, който трябва да осъществим, е осъждането на престъпния комунистически режим. Все още има хора, които си позволяват демонстративно да почитат този престъпник Сталин. Все още има хора, които твърдят, че лагерите не са били някакви гигантски престъпления. Все още понятието антикомунизъм не е станало нормална дума. Докато не нормализираме думата антикомунизъм, много трудно ще се справим със ситуацията в страната. Фокус: 3 десетилетия по-късно - каква е равносметката от Прехода? Михаил Неделчев: Димитър Луджев написа четири и много силни тома. Иван Костов написа също своята версия. С три думи не може да бъде синтезирано това, което ни се случи. Разбира се, аз веднага искам да кажа, че живеем в съвсем друга социална, политическа и културна действителност. Нашият живот е абсолютно различен. Дали всички са удовлетворени от това, което се е случило, е друг въпрос, но животът е различен. Аз лично съм удовлетворен, защото получих свободата, която ми липсваше, която ми беше нужна. Веднага ще дам пример за себе си лично. До края на 1989 г. съм издал 2 книги. Оттогава насам за тези 30 години съм издал някъде към 34-35 книги. Ето това е свободата, която получих. Фокус: Вие сте активен участник в създаването на Съюза на демократичните сили. Липсват ли политически идеологии днес според Вас? Михаил Неделчев:Да, според мен липсват. Идеологиите се размиват. Лоши конвергенции настъпват. Самите колебания при последните избори при тези, които подкрепиха г-н Бонев дали трябва да подкрепят Мая Манолова, означава, че идеологиите се размиват. Говоря за изборна подкрепа, никога не бих гласувал за хора, които са свързани с бившата Комунистическа парития, която и днес за съжаление продължава да е с прокомунистически тенденции. За мен тези граници трябва да съществуват. Трябва да възстановим представата, че демократичната общност е нещо доста по-голямо от отделните малки партийки, които сега я представляват и че принадлежност към нея означава абсолютно категорично утвърждаване на проевропейския път на България. Натовската принадлежност на страната ни и принадлежността към ЕС и внимателната и предппазлива, но не яростна конфронтация спрямо Русия и нейните опити да се манипулира ситуацията в България. Трябва да постигнем консенсуса, че антикомунизъм е нормална дума. Както всички сме антифашисти, трябва да бъдем и антикомунисти. Фокус: Разколебана ли е политическата система днес? Михаил Неделчев:Да, разколебана е. Ясно е, че ГЕРБ се стабилизира като една народняшка - народна партия. Като една партия, която е днясно-център. На мен ми липсват същинските демократични формации. Липсва ми това, което беше първият Съюз на демократичните сили. Ние днес не бихме могли да говорим, че ще възстановим двуполюсния модел. Може би пък той не трябва да бъде възстановяван, но трябва да ги има двата полюса. Някъде ГЕРБ е в средата и заема огромно пространство в момента в националния политически живот. Фокус: Днес все по-често се говори за промяна и смяна на модела. Има ли нужда страната ни от подобни действия? Михаил Неделчев:Винаги могат да бъдат предложени нови модели. Тези, които говорят за смяна на модела да кажат какво искат да сменят. Кой модел? Моделът на пазарно, отворено пазарно стопанство? Той не може да бъде сменен, той е цивилизационен избор. Проевропейската ориентация ли да се смени? Какво да се смени? Тези, които говорят за смяна, за генерална, глобална реформа, трябва да кажат какво точно искат да се смени. Така както и тези, които говорят за корупция, да посочат къде е тя. Всички знаем под сурдинка как се говори за най-различни форми на корупция, но специално политиците са длъжни, когато говорят за това да подплатят казаното с примери. Дайте примери, господа. Посочете, напишете сигнали за съответните прокурори, че еди-кой си, еди-кой си и еди-кой си еди-какво си направиха. Фокус: Искате думата антикомунизъм да се превърне в една нормална дума, но не се ли отнася същото за думата политика или политик, все повече хора не искат да се занимават с политика и отказват да гласуват? Михаил Неделчев:Все пак това са различни думи. Политик и политика са нормални термини, без които не можем. Общественото устройство в този евроатлантически свят е такова, че се прави политика през партии. Какво означава политика? Ако ние с Вас се уговорим да отидем на Витоша и сме трима души, Вие сте с вашия приятел, веднага между нас тримата ще се развият политически отношения. Единият ще поиска да отидем до Копитото, другият ще иска по друг път. От третия ще зависи кое ще надделее. Разбира се, ако сбъркаме пътя, след това този, който е предложил въпросния път, ще загуби политическо влияние. Достатъчно е трима души да има някъде, за да се развият политически взаимоотношения. Политиката е начин на координиране на усилията, на взаимоотношенията на общности, на хора. Голямата политика е, когато се координират усилията на една цяла национална общност. Гражданска инициатива сега чета, че Мая Манолова искала да прави. Въпросът е, че тази гражданска инициатива в един момент, за да участва в избори, трябва да се превърне в партия. Фокус: Какво послание ще отравите по повод 10 ноември? Михаил Неделчев: Искам да поздравя всички наши приятели, съмишленици и всички българи, а и европейци с тези знаменити събития от началото на месец ноември. За нас българите 3 ноември, за Европа като цяло 9 ноември – падането на Берлинската стена, 10 ноември също така е един политически вътрешен акт в рамките на БКП, от който всички така зависехме. Надявам се, че ще си спомняме и ще осмисляме тези събития и занапред. Деница КИТАНОВА

10 Ноември 2019 | 11:00 | Агенция "Фокус"