Проф. Анна Кръстева: С преизбирането на Орбан и Вучич се забелязва ярка победа на авторитарни лидери, очакваме реванша на либералните в лицето на Макрон след дни

Политологът проф. Анна Кръстева в дневния блок "Добър ден, България" на Радио "Фокус".


Водещ: Виктор Орбан спечели четвърти мандат в Унгария. Кое му осигури подкрепата на избирателите, лесна ли бе победата за Орбан и как войната в Украйна рефлектира на вота? Питаме следващия ни събеседник – политолога проф. Анна Кръстева. Няма как да не насочим вниманието си и към Сърбия. Александър Вучич и партията му спечелиха изборите в страната. Местните избираха между 8 кандидати за президент и 19 листи за парламент. По-късно Вучич подчерта, че и първият в сръбската история, който печели президентски избори за втори път на първи тур, при това с голяма преднина. Няма как да не проверим и какви са настроенията и във Франция за предстоящия вот. Само след дни – на 10 април, Франция ще направи своя избор за държавен глава. Каква Европа се очертава – питаме проф. Анна Кръстева. Проф. Кръстева, да започнем от Унгария – четвърта поредна победа за Виктор Орбан на изборите. Какво послание към Европа изпраща тази победа?
Анна Кръстева: Очерта една полярна Европа началото на тази политическа десетдневка, ярка победа на авторитарни лидери. Очакваме реванша на либералните лидери в лицето на Макрон след няколко дни на първите президентски избори. По отношение на Орбан – ясно е, че много са факторите, които така устойчиво го държат на власт. Нека да кажем първия ефект от тази победа – бих го оприличила като нов трън в петата на Брюксел. Нелибералната демокрация, която той пропагандира като ярък носител, очевидно намира почва в Унгария. Това е един антиевропейски дискурс в самото сърце на Европа. Има интересен лидерски парадокс – че една малка Унгария, около 7 милиона население, успява да произведе един буквално мегалидер, първи приятел на Тръмп, първи приятел на Путин. Как се става мегалидер като си лидер на една малка страна? Основният е ярко, категорично, критично да говориш срещу Европейския съюз, срещу брюкселските институции. Другият е именно да се сприятеляваш с недемократични мегалидери, за да осигури електорално мнозинство на своя нелиберален модел. Нека тук една мъничка теоретична скоба да отворя – той самият нарича себе си „нелиберален демократ“. И тази алтернатива, която предлага, нелиберална демокрация, но в науката предпочитаме термина „електорален авторитаризъм“, защото той е един авторитарен лидер, който разбира се, е дошъл на власт чрез избори. Друг начин да се определи това състояние е постдемокрация. Демократичните институции съществуват като избори, но те са изпразнени от съдържание, защото няма този баланс на силите. Изборите са свободни, но не са честни с абсолютната доминация на медиите. Няколко щриха. Украйна, разбира се, е един от лостовете за неговата победа. Огромна дезинформационна кампания. Трябва да призная, че наистина и аз се изумявам как в една образована страна, в една европейска страна в епохата на интернет може дезинформацията до такава степен да променя общественото мнение. В Унгария и днес има хора, които мислят, че Киев е нападнал пръв, при цялата налична информация в интернет. Орбан подкрепя санкциите, но не позволява военна помощ и непрестанно внушава на своите съграждани, че той ще предпази Унгария от въвличане във война.
Водещ: Това ли спечели избирателите?
Анна Кръстева: Далеч не само това. Той играе много гъвкаво върху една социална политика. Примерно унгарските пенсионери се хвалят, че имат 13-а пенсия – това като понятие впечатлява, увеличение на пенсиите. Така че тази социална политика, която е адресирана към различни групи в обществото, успява да спечели широки кръгове избиратели. На второ, трето място – това е изключително минимизиране ролята на съдилищата. Съдът не е вече контравласт, той е овладян и чрез промени в Конституцията, и чрез настаняване на свои хора. Опозицията е тотално разделена и маргинализирана. Като всеки авторитарен лидер той винаги е много повече против. В самата реч, с която приема победата, той назовава своите опоненти – „левичарите у дома“, „левичарите по света“, което го издига като лидер на една консервативна християнска опозиция. Естествено брюкселските бюрократи, Сорос и неговите организации, международните медии, както и украинския президент. Той е единственият европейски политик, който критикува или поставя украинския президент Зеленски сред своите опоненти. Можем да си представим, че Зеленски никак не е възторжен от това, че Унгария не позволява да се пренася оръжие или каквато и да е военна помощ през нейна територия.
Водещ: Орбан спечели заради тези обстоятелства, но за първи път се изправи срещу обединена опозиция.
Анна Кръстева: Да, опозицията наистина изигра една много интересна карта, невиждана – да обедини центристки с леви, с крайнодесни формации. Това беше един смел ход, който даваше надежда, че ще успее да пребори Орбан, за момента не даде резултат. Този много компромисен лидер, който беше намерен като кмет на малък град, се помисли, че е по-консенсусен, не е ярка личност, която да има ярка идеологическа окраска, за момента не спечели. Нека да кажем наистина, че това е държавата с тотално овладени медии, това е държава, която изгони ярките си интелектуални критици, напусна Централноевропейския университет – беше изгонен от Будапеща, във Виена се установи. Така че просто е обезкървена опозицията, която тепърва трябва да търси сили как да се противопостави на Орбан.
Водещ: Как чувате думите на лидера на опозиционната коалиция Марки-Зай, който казва: все още спорим дали тези избори са били демократични и свободни?
Анна Кръстева: Наистина най-кратката формулировка е тази: те са свободни, но не са честни. Не са честни означава, че първо медиите са тотално доминирани, просто се вижда само „Фидес“ и Орбан. На второ място, самата избирателна система – да не употребявам едни сложни политологични термини, gerrymandering, е направена така: избирателните региони са дизайнирани така, че да работят, подкрепяйки победата на „Фидес“. Това става и чрез промяна на Избирателния закон, и пак в тези промени в Конституцията, които направи, които тотално обезсилиха съдебната система. Така че това са електорално технически мощни фактори, които осигуряват победата. Друго, което малко в европейски план бих искала да кажа, че от една страна, победата на Орбан ясно означава, че антибрюкселското говорене ще продължава мощно да звучи. В същото време има разлом във Вишеградската четворка. Ако Полша твърдо стоеше зад Унгария в антиемиграционната и антибрюкселска реторика, сега Полша е на противоположния полюс – много ярък противоположен полюс против Русия. Полша е един от най-големите противници исторически и днес на Русия, призоваваща за повече санкции, за много твърда политика спрямо нея. Така че това е един разлом вътре във Вишеградската коалиция, която многократно усилваше влиянието на Орбан в Европейския съюз. Процесите са сложни. Усилват се позициите му, от една страна. Неслучайно високомерно казва: „Нашата победа се вижда и от Луната, пък какво остава от Брюксел, няма как да не ни забележат“. Но в същото време в редица случаи беше подкрепян и от балтийските страни. Знаем, че балтийските страни са категорично антируски, таке че пък отслабва влиянието му в собствената му коалиция, която се опитва да прави вътре в Европейския съюз срещу Брюксел.
Водещ: А по отношение на Сърбия?
Анна Кръстева: Много интересни са сравненията със Сърбия. Двамата лидери, Орбан и Вучич, тръгват от полярни позиции. Орбан в младите си години е либерал, за да стане този авторитарен нелиберален лидер днес. Вучич, обратно – тръгва от абсолютно хардлайнерски националистически позиции, за да достигне до този по-популистки и по-умерен не мога по никакъв начин да кажа, но търсещ да съвмести несъвместими реалности като Европейския съюз и Русия. Ако трябва да резюмирам сръбските избори, бих ги определила така: много Вучич, много крайнодясно и малко, но обещаващо зелено. Казахте, че Вучич печели безпрецедентно в сръбската история за втори път на първи тур. Много крайнодесни партии влизат, прескачат прага. НАДА от една страна, една бих казала почти колоритна формация, съвсем нова, която вкарва и промонархическа жилка за възстановяване на монархията. „Двери“ – типична, най-класическа крайнодясна партия в нашия регион с трите стълба: православие, семейни ценности и национализъм. И „Заветници“ – също нова, относително нова формация с два стълба: про-Русия, анти-НАТО и анти-Европейския съюз. По отношение на „зеленото“ – то също е новост, „Морамо“, „Ние трябва“, трябва да го разглеждаме в един по-широк комплекс. Сърбия наистина днес представлява парадоксът между едно много живо гражданско общество. Това е разликата и с Унгария, където е до голяма степен задушело от Орбан. В Сърбия има много живо гражданско общество, много протестно настроено, с изключително мощен зелен заряд за опазване на околната среда. Помним огромни демонстрации с много участници и продължаващи във времето и в Белград, и в райони, където има екологичен конфликт. Един огромен наистина заряд, който е първо нови ценности – те са и за опазване на околната среда, и против корупцията, и против авторитаризма, и които се носят от интелектуалния елит на обществото, и студенти, и преподаватели, и много високообразовани, пък и всички загрижени за околната среда. И от друга страна, това авторитарно управление. Съвсем скромен резултат – под 5% взе, но все пак едно обещаващо начало и за политическо представителство на тази протестна енергия за един контрапункт, който няма да може да преначертае политиките, но така или иначе ще осигури нова трибуна. Трибуната на „зеленото“ и протестното да не бъде само улицата и площада, а да бъде и парламентът.
Водещ: Проф. Кръстева, вероятно Вучич трябва да направи избора – Брюксел или Москва. Как?
Анна Кръстева: Наистина голям играч, който седи на ръба на острието между тези две абсолютно противоположни избора във всеки момент. Да не говорим в ситуация на война и на военни престъпления на Русия – става все по-трудно да удържа т.нар. си неутралитет. Той подкрепя резолюцията на ООН против войната, но не санкциите.
Тук трябва да кажем, че той черпи един историко-политически ресурс от политическата култура на Сърбия, която се корени в движението на необвързаните държави – Югославия като инициатор и един от лидерите на това движение, което наистина е изкристализирало в една политическа култура, която мери своето самочувствие. Знаем, че сърбите имат високо политическо самочувствие в това да имат известна независимост. Така че това е един от устоите на Вучич в тази много трудна игра.
Водещ: Знае ли Сърбия какво иска? Знаем, че получава газ от Русия, при това на добри цени, в същото време през последните повече от 10 години получава субсидии от програма за предприсъединителна помощ на Европейския съюз. Можем ли да кажем че се лъкатуши между Изтока и Запада?
Анна Кръстева: Знае много добре. Иска власт, иска средства, иска да се ползва от облагите на противоборството между Европейския съюз и Русия. Но смятам, че много скоро трябва да направи своя избор. Русия е миналото, Европейският съюз е бъдещето. И колкото и горди в своята самостоятелност и независимост да са сръбските граждани, младите, които емигрират – Сърбия е страна с огромна емиграция и диаспора – къде отиват? Дали отиват в Русия или отиват в Западна Европа? Младите показват къде е бъдещето. И ако Сърбия иска да задържи тези млади и да върви към своето бъдеще. А не да се колебае между миналото и бъдещето, трябва да направи и сравнително скоро трябва да направи избора на Европейския съюз.
Водещ: Проф. Кръстева, съвсем накратко, на финала на нашия разговор да погледнем и към предстоящите избори във Франция. 12 кандидати на първи тур на изборите за държавен глава пред близо 50-милионна избирателна маса на Франция. Първите двама ще се изправят пък след това на втори тур, който ще се проведе на 24 април, но преди това в какъв контекст ще се проведат изборите там?
Анна Кръстева: Огромен залог за изборите, наистина и национален, и европейски залог, защото отново ще видим челен сблъсък между един по-центристки, по-либерален лидер и крайнодесния лидер Марин льо Пен. Тя направи много, за да цивилизова своя образ, да направи себе си годна за президент. На френски има такава дума – годен за президент, нямаме съответстващо, което значи, че доста омекоти своята програма. Тя примерно, поне на вид, е най-малко антиевропейската програма на френската крайна десница от последните повече от 20 години. И това можем определено да го напишем в актива на Макрон, който е един от най-ярките европейски лидери. С други думи, за да се изправиш срещу него, вече не може – тя на предишните избори говореше против еврото, сега няма вече тази тема. Пак казвам, много е омекотен този антибрюкселски дискурс. Макрон дойде – нека да си припомним, само преди четири години почти от нищото с една ярка политическа иновация, която е иновация в центъра. Защото до този момент политически иновации бяха или в крайнодясно, наистина избуяване на много крайнодесни партии навсякъде в Европа, включително в страни, които бяха имунизирани от такива, като Германия – „Алтернатива за Германия“, като Испания – нямаше до неотдавна и беше немислимо да има крайнодясна партия; или от крайноляво, като „Сириза“, „Подемос“ и т.н. Макрон беше първият и все още до голяма степен е първият европейски политик, който направи пробив именно в центъра, с едно либерално послание и силно европейско послание, което беше силно. Защо? Първо, защото отстояваше европейската кауза. Второто, също толкова важно като първото, макар да изглежда противоположно – защото той и тогава, и сега е много критичен към дефицитите в Европейския съюз. Той не казва: „Дайте да поддържаме Европейския съюз такъв, какъвто е, отсега до края на политическите му дни“. Не, той казва: „Трябва да го реформираме, трябва да го динамизираме, трябва да утвърдим ролята на Европейския съюз в света, трябва да усилим отбранителната мощ“ и т.н. Критиките са цяла страница, но в духа на това един реформиран Европейския съюз да бъде много по-силен, много по-убедителен за своите граждани и много по-влиятелен на международната сцена, един огромен двигател на развитието на Европейския съюз. Нека да кажем, че това ставаше в историческия момент, когато другият стожер, другото лице, емблемата на Европейския съюз – Ангела Меркел, вече вървеше към последните години на своя мандат, слезе от политическата сцена, така достойно, така гордо, така наистина безпрецедентно, както само тя можеше да прави политика. Германия за момента още не успява да излъчи толкова мощен, толкова влиятелен, толкова харизматичен европейски лидер. Така че Макрон продължава и днес
Милослава АНГЕЛОВА