ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Николай Радулов: Кризата с пандемията се управлява по метода на пробата и грешката, а има разработени документи за това от 2011-та година

Проф. Николай Радулов: Кризата с пандемията се управлява по метода на пробата и грешката, а има разработени документи за това от 2011-та година

Проф. Николай Радулов, експерт по национална сигурност, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

15 Май 2020 | 09:00 | Радио „Фокус“

Проф. Николай Радулов: В България институциите нямат готовност да посрещат мигранти, а да им осигурят леглова база

Проф. Николай Радулов: В България институциите нямат готовност да посрещат мигранти, а да им осигурят леглова база

Проф. Николай Радулов, експерт по национална сигурност и бивш секретар на Министерството на вътрешните работи, в интервю за Радио „Фокус”. Водещ: В час за началото на интервюто започна срещата на българския министър-председател Бойко Борисов с турския президент Реджеп Ердоган, на която той ще представи, по думите му, позициите и тревогите на България по повод заканата всеки ден към турската граница да бъдат отправяни мигранти. Подготвени ли са институциите у нас за мигрантски натиск върху България, и ако на този етап от страна на Турция той е минимален – какъв ще става с времето от страна на Гърция? Ще издържи ли системата на Националната сигурност – питам експерта по национална сигурност и бивш секретар на Министерството на вътрешните работи проф. Николай Радулов. Проф. Радулов, по официални данни страната ни има готовност да приеме до 10 000 мигранти, но ако се засили натискът към България, ако тръгнат мигрантските вълни – какви ще бъдат последиците? Николай Радулов: Ами, вижте сега, първо, трябва да кажем, че тази прогноза за възможност да обслужим 10 000 мигранти всъщност е свързана с възможностите на центровете за настаняване – толкова места има там. Когато става дума за мигрантска вълна трябва да разглеждаме нещата в по-голяма широчина, тъй като това са големи тълпи от хора, които по-принцип, и това сме го научили вече на собствен гръб, се движат без документи. Тоест, ние не знаем кой – кой е, което значи, че не просто трябва да им осигурим убежище, препитание, храна и т.н., обгрижване, но ние трябва да се заемем с много сложна дейност, която е задължителна – трябва да преценим кой – кой е от тези хора, тези хора от какво бягат. Защото модното вече много години предположение, че те бягат от военни действия и спасяват живота си, някак не се отнася за тези мигранти, които вече 3-та, 4-та година са в Турция, не се и отнася за огромното множество от афганистанци, които тази година са тръгнали насам не за друго, а защото мислят, че реколтата няма да е добра на мака в Афганистан. Когато не е добра реколтата, те се стремят да отидат до Германия да си осигурят някакво препитание там – легално или нелегално, и когато стане известно, че реколтата е добра, да се върнат отново в Афганистан и да си берат мака. По-скоро става дума за хора, които не са свързани със събитията в Близкия Изток и това, което е тревожно, е, че ние не разполагаме със сериозен капацитет от хора, които компетентно биха могли да пресяват тези тълпи. Тоест, говоря за квалифицирани познавачи на езика, не просто преводачи, които знаят малко арабски, а хора, които биха могли да преценят арабският, който се демонстрира, свързан ли е със Сирия, или близките до Сирия територии, или няма нищо общо, има ли въобще сред тези тълпи хора, които знаят арабски, защото афганистанците не са от тях. Ако контактуването става пак на нивото на елементарния английски, който, както видяхме последните години, не ни позволява дори да си представим, от къде са тези хора, приблизително поне, то ние нямаме готовност да посрещнем никой – ние имаме възможност да осигурим леглова база, а не това е целта на едно посрещане на такива тълпи. Всъщност, мен ако ме питате аз, когато е ставало винаги дума за това, съм бил на мнението, че свободното придвижване на хора предполага, че те трябва да се движат през установените за това места на границите със съответните, няма значение дали са валидни или не, документи, а не като една хунска вълна, която си минава откъдето иска без да се съобразява с никой, налагайки на местното население своето виждане за нещата – какво трябва да се случи. Ако си спомняте многократните интервюта с хора от пограничните области – обикновено селищата са опоскани като от ято скакалци, дано сега не се случи това, защото не виждам никаква особена разлика в тези хора, които чакат около границата. И по отношение на тази спонтанност, за която казват турските власти, че са търпели и държали, ама вече не могат да издържат, това не кореспондира с информацията за това, че 2-3 турски канала през последните месеци си публикуват почти всяка вечер в предаванията си карти на българо-гръцката граница, на българо-турската граница, на турско-гръцката граница, с които да показват удобните места за преминаване и да твърдят, че няма да бъде пречено на свободното движение на мигрантите. Даже това, което се казва от участници, потвърдено и от хора, които са разговаряли с тях, им се осигурява безплатен транспорт, рейсове от дълбочината на Турция до границите. Водещ: Гърция обвини Турция в организиран трафик на хора, хиляди мигранти са на границата между двете държави, а ако тези вълни през Гърция продължат към България за Западна Европа – какво трябва да очакват институциите и как трябва да реагират различните елементи от системата на Националната сигурност? Николай Радулов: Едва ли трансферът ще е такъв да минат през гръцка територия и да стигнат до наша територия, по-скоро до колкото виждам решимостта на гръцките власти да не ги допуснат на своя територия може да доведе до там, че те да търсят по-лесния път. Водещ: Имате предвид българска територия, така ли? Николай Радулов: Имам предвид българската територия. Не съм сигурен, въпреки помпозните заявления на нашите Министерство на отбрана и Министерство на вътрешните работи, че те биха издържали психическия натиск на една по-сериозна атака от многохилядна тълпа и биха имали доблестта да защитят границата така, както законът го изисква. По-скоро ще започнат едни приказки за това, че не е демократично да се оказва насилие, че не трябва да се пречи на свободното движение на хора – неща, които сме ги чували и другите пъти. Всъщност целият проблем е в това, че дори да влязат тези хора никой от тях не желае да остане на българска територия и каквото и да говорим, каквото и желание за твърди решения да представят нашите власти, всъщност си мислят, че тези хора няма да останат на българска територия. Само че, това не е по-малко опасно, защото веднъж не спазваме нашите собствени закони, позволяваме границите да не бъдат това, което изискват законите, а от друга страна в страната влизат хора, които не знаем, кои са и тези хора с повече или с по-малко препятствия ще продължат към Централна Европа. И тази опасност не е свързана само с дивите афганистански племена и с вероятните носители на вируси от Пакистан, тя е свързана и с много сериозна експанзиотична и разузнавателна дейност, която Турция винаги при такива случаи успява да извърши и да инфилтрира в техните редове своята агентура, или пък да вербува от тях тези, които дълго време са били в Турция, подходящите хора. Така че да може да подготвя една 5-та колония за своята протурска и проислямска дългосрочна политика. Ние знаем, че турците, за разлика от Ислямска държава, не чакат резултата днес и утре, те са далеко насочени, в стратегическа дълбочина, както казваше бившият техен външен министър и даже книга написа. Нещата се смятат в десетки години, във възстановяване на границите на старата ислямска империя и това е много опасно, че ние сме страна, която е гранична за Европейския съюз и ако се случат всички тези не ща, в крайна сметка ще бъдем идентифицирани като слабото звено, което е допуснало всичко това. Водещ: Проф. Радулов, как ще се закрепи тази турска агентура на българска почва? Николай Радулов:То това не е нужно. Турция винаги си е имала традиционната агентура на българска територия и тя е свързана и с официалното вероизповедание – мюсюлманство с даренията и т.н. Тоест, такава агентура едва ли ще има насочена по отношение на българската територия, но ние сме свидетели на неща, които се случиха през последните 5,6,7 години с инфилтриране на турската агентура в западно европейските държави и особено в Германия – в страните, в които има сериозни маси от кюрдско население, защото това е друг допълнителен въпрос, който е свързан, разбира се, с тази криза – опитите да бъдат унищожени кюрдите, където и да се намират те. Водещ: Какво трябва да знаят правоохранителните органи? Николай Радулов: Това е въпрос, който има много прост отговор – правоохранителнтие органи трябва да спазват закона. Законът казва, че преминаването през границата е незаконно, че е криминално престъпление, освен в случаите, когато хората са гонени от смъртоносна сила – такова нещо нито виждаме, нито някой ни казва, че съществува такава ситуация, където и да е било по българо-турската граница. Значи, трябва да пазим границите. Трябва да не допускаме пробив, трябва да концентрираме всички възможни сили и да действаме силово, в рамките на закона, тоест закона за МвР, Закона за отбраната и въоръжените сили, до където ни позволяват използване на контролирана сила. Не трябва да бъдат пускани тези хора на българска територия, защото ги пускаме не само на българска територия, а на територията на Европа. Водещ: Ако обаче, те успеят да пробият – какво става? Николай Радулов: Ако говорим за проникване в територията на страната трябва да бъдем откровени и да не се занимаваме с политизиране – не е спряло проникването на малки групи от 13 г. насам на територията на България и това е потвърдено от много операции, при които се прави проверка в центъра на столицата и се залавят групи от току що, прясно, прясно преминали през границата емигранти с неустановена самоличност. Така че, това не е спряло, няма и да спре, но едно е да става дума за групи от 10-15 души, които използват даден контрабанден, мигрантски канал, друго е да става дума за масово явление, което масово потъпква границите, което е трудно контролируемо, при което контролираната сила в крайна сметка може да излезе извън контрол. Но, забележете, няма друг начин да се пазят границите освен с всичките сили и въоръжение, с което разполагаме. Водещ: А възможно ли е все пак такова масово навлизане? Николай Радулов: Много зависи от турската страна. Това, което определено се случва, е, защото управляващите в Турция са го решили. Използва се мигрантския проблем за натиск върху ЕС и вижте, това са няколко варианта, ако не стане този – следващия, ако той не стане още един вариант. Например, варианта с идеята за членство в Европейския съюз на Турция. За последните 5-6 год. има около 250 хил. души от тези мигранти, които получиха турски паспорт. Това значи, че в случай, че Турция влезе в ЕС тези хора с лекота ще си ходят където искат и няма и да седят в Турция. Така че, при всички положения ситуацията е взривоопасна, тя не е спряла да бъде такава от 2013 г. насам и ще е такава, докато има военни конфликти в Близкия Изток. За съжаление, твърде много пари са предвидили да се похарчат около мигрантите и мигрантската политика в страните от Западна Европа, само Германия смята до 2025 г. да изхарчи около 55 млрд. и тези пари могат да бъдат похарчени само ако мигрантите влязат на тяхна територия. Разумното действие на европейските държави и на управляващите в ЕС е тези пари да бъдат концентрирани върху територията на тези страни, в които са военните конфликти, за потушаване на военните конфликти и създаване на нормален живот и препитание на хората, за да не бягат от там, но вие виждате, че като че ли, дори произнасяне на подобни мисли не сме забелязали. Водещ: Оптимист ли сте от срещата Борисов – Ердоган, как тя ще завърши? Николай Радулов: Да. Може би до известна степен заради Ердоган, тъй като от гледна точка на геополитиката Гърция винаги се е считала за по-неприятния съсед и по-големия враг, отколкото нас през последните 6-7 години. При положение, че ние предавахме хора, които заслужаваха по всички международни изисквания право на убежище, преследвани от властите със смъртоносна сила, ние ги предавахме без особени церемонии на Турция, да – Турция счита, че ние сме просто страна, която е лесно манипулируема и би могла да служи в едни преговори на изнудване на ЕС. Така че би могло временно да бъде смъкнато напрежението на българо-турската граница. Водещ: Да, но турският президент си дава ясна сметка, че не може до безкрай да рекетира ЕС. Какво следва след това? Николай Радулов: Проблемът е, че той има вътрешно-политически неща за решаване. Проблемът е в това, че мигрантите, които са на територията на Турция, са твърде много, говори се за 5-6 милиона, че се харчат много пари покрай тях. Но тези пари както се харчат, така се печелят от турски корпорации. Опитите му да накара ЕС да плаща милиардни суми, не са успешни, досега много малко такива средства са отпускани. И един разговор или натиск по отношение на тази мигрантска вълна му служи прекрасно като повод да се опита да реши проблема с кюрдите, проблема с турското военно участие в Сирия, което не е оправдано. Няма причина Турция да води военни действия на територията на чужда страна. Всичко това се замъглява, когато конфликтът се пренася на политическата маса, когато става дума за отношение с европейските държави и всъщност тези въпроси засягат политиците, докато хората умират в Близкия изток. Водещ: Вашата прогноза каква е? Докога във времето ще продължи агонията на мигрантската криза? Николай Радулов: Тази криза мигрантска ще продължи много дълго, защото вие знаете, ние сме го учили това нещо и по физика, когато потенциалите в две нива, няма значение на какво – на електричество, вода или на каквото и да е друго, са много големи, става скокообразно преминаване от едното на другото място. И когато имаме страни, в които на хората проблемът им е какво ще ядат довечера, не ги плаши това, че ще ги бият, ще ги удрят, ще стрелят по тях, защото си казват – да, и това може да се случи, но така и така по начина, по който съществуваме утре или вдругиден, сме си отишли и ние, и нашите деца. Ако успеем да пробием в тази слънчева Аркадия – Германия и Франция, поне децата ни ще живеят добре. Т.е. потенциалите са различни. Социалните условия са твърде различни. Дори тези хора да бъдат заселени и обгрижени, те искат да живеят в рамките на ЕС по своите правила, а не по правилата на ЕС. Водещ: Да, оттам произтича големият проблем. Николай Радулов: Да, така е. И виждате, че едните терористични действия пораждат обратните със същата сила, но в обратна посока. Значи този полумюсюлмански, полуазиатски, полублизкоизточен тероризъм, привлече след себе си в много държави, особено в Германия, крайнодесните. Водещ: От този омагьосан кръг изход има ли? Николай Радулов: Изходът е само в това – на място да бъдат задържани и то по такъв начин, че те самите да искат да живеят в местата, от които бягат. И вие знаете, това сме го коментирали и друг път: настаняват се в Германия, заплашвани са уж, но намират си някаква работа, започват да навлизат в местната общност и като дойде време за отпуск отиват в мястото, от което бягат, на почивка и се хвалят там колко са добре в Германия. Няма причина да не ги дадем тези пари, освен интересите на големите корпорации, на място да бъдат задържани със създадени нормални условия за живеене, при това в такива социални и морални условия, с каквито те са свикнали. Цоня СЪБЧЕВА

3 Март 2020 | 19:00 | Радио „Фокус“