ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Местни избори 2019: Политологът Първан Симеонов: Прекаленият негативизъм в предизборната кампания ще е грешка, този път ще спечели оптимизмът

Местни избори 2019: Политологът Първан Симеонов: Прекаленият негативизъм в предизборната кампания ще е грешка, този път ще спечели оптимизмът

От вчера официално сме в предизборна кампания за изборите на 27-ми октомври. Тя обаче като че ли започна доста по-рано. Какво политическо говорене и маневри ще видим през следващия месец и чий тон ...

28 Септември 2019 | 15:00 | Радио "Фокус"

Политологът Първан Симеонов: Младежите освежават, осъвременяват и внасят онзи западняшки подход, който липсва в българската политика

Политологът Първан Симеонов: Младежите освежават, осъвременяват и внасят онзи западняшки подход, който липсва в българската политика

Първан Симеонов, политолог директор на „Галъп интернешънъл“ в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“. Младите са тези, които продължават традициите или променят статуквото. Ще говорим за младежките партии и формации, имат ли коз преди изборите. Водещ: Да припомним на нашите слушатели, че може би не много, но някои наши политици са започнали своята политическа кариера на 30-годишна възраст. Жан Виденов на 32 години е председател на БСП. По това време и Костов е в политиката, на 42 е финансов министър, Станишев на 35 години оглавява БСП. Премиерът Бойко Борисов на 42г. става главен секретар. Виждате ли от средите на днешните млади да израства ново, силно политическо лице? Първан Симеонов: Лице не, лица, да. Ако ме питате дали има силно политическо лице, може би някъде сред днешните млади има, но не се откроява. Но че поредица млади лица се явяват с политическия живот, това е факт. И това отговоря на една обществена необходимост да идват новите, неопетнените, да идват тези, които не са участвали във властта. Това е традиционно желание на българите. Знаете, ние понякога не посягаме към политическата алтернатива, към опозиция, а търсим нещо съвсем ново и обикновено сме склонни да го виждаме в младите хора, които сега навлизат. Не случайно една от основните задачи на политическите партии в годините у нас винаги е била да покажат подмладяване, нови лица в листите. Защото българският политически процес изхабява бързо и участниците в него бързо губят доверие. Единственият начин партиите да наваксат е да изкарват на терена играчи от детско-юношеската школа. Водещ:Преди да поговорим за самите младежки формации, искам да ви попитам днешните политици, интересуват ли се и търсят ли общ език с младите? Да, подмладяването го виждаме във всички партии, но наистина ли си говорят на един език? Първан Симеонов: Съмнявам се, защото наскоро приключи представянето на мащабното изследване за младежка, което „Галъп интернешънъл“ направи, а Институтът „Иван Хаджийски“ осмисли по задание на Фондация „Фридрих Еберт“, и там се видя, че интересът на младите към различни форми на политическо участие, особено към партийната политика, е доста нисък. Нещо повече, наскоро излязоха и данни от всичките 10 страни, които различни агенциите изследвахме в Балканския регион, и се оказа, че България е на последно място по този показател. Тоест тук интересът към партийната политика сред младите хора е най-нисък в целия регион. С това отговарям на вашия въпрос дали намират общ език. Струва ми се, че по-скоро не. Ако погледнете желанието за гласуване, което ние мерим всеки месец наред с още десетки, ако не и стотици индикатори, ще видите, че то е най-ниско именно при най-младите хора. Разбира се, това има своето обяснение и не е нещо ненормално в глобален мащаб. Същите тези млади хора, когато проявяват политически надежди и очаквания, те са склонни да ги проектират върху харизматични лидери, да не кажа популистки. Което също донякъде е нормално, но трябва една червена лампа да светне, че младите хора са онези, които имат по-малко политически опит и социализация и по-лесно проявяват политическа наивност. Като съм наясно с това колко пъти цялото ни общество проявяваше през години политическа наивност, аз не съм оптимист. Водещ: Не сте оптимист като участие на младите в изборите и като участие на младите в политиката? Първан Симеонов: И като политически предпочитания. Знаете, че много пъти сърцата на българите бяха спечелвани от хора, които, меко казано, не се доказаха като политическа кариера. Знаете колко изблици на свръхнадежди, фокусирани върху една-единствена личност, имаше през последните десетилетия в България. И като че ли младите хора са най-склонни да се предоверяват. Просто защото им липсва политическият опит. Тоест ние като общество трябва да се замислим какъв политически избор даваме на своите млади хора. Пак казвам, че не съм голям оптимист. А това, че ги включваме в партийните листи, това се дължи на факта, че съзнаваме, че обществото ни наистина очаква подмладяване, освежаване и прочистване на политическия елит. Водещ: Очаквате ли от кръга на младежките среди да излезе да кажем някаква политическа изненада преди изборите, подобно на сценария с НДСВ навремето? Първан Симеонов: Всъщност, ако трябва да бъда откровен, трудно е да се очаква нещо от този калибър. Защото сценарият с НДСВ все пак почиваше на едно младо поколение професионалисти, обединени около обаянието и надеждите, които потомственият български цар Симеон Сакскобургготски носеше, а сега случаят не е такъв. Макар че отново има млади професионалисти на терена. Любопитен стана този „Милениум клуб“, който аз лично наблюдавам от много време, мнозина изследователи като че ли видяха отпреди няколко дни. Тези млади хора имат завидни биографии и струва ми се ще търсят различни места за достъп до партийната надпревара, в различни ъгли на партийното пространство ще се позиционират, както се вижда. А може би в определена степен ще пробват и чрез своя младежка формация. А те са представителни като че ли за един по-мащабен процес, който наблюдавам, дано не греша. Има, особено в социалните медии, което лека-полека преминава и в традиционните медии, един много ожесточен младежки политически, даже идеологически дебат. В него участват и млади консерватори, които като че ли намериха достатъчно представителство в листите на ГЕРБ, както се очакваше, и като че ли част от тази енергия ще потърси излаз през патриотичното пространство. Младите либертарианци, които няма как да не сте забелязали в социалните медии и повече в традиционните медии като експерти, са хора с радикални икономически идеи. Не на последно място събужда се дебатът и в лявото. Но не онова ляво, което традиционно свързваме със Социалистическата партия или не само то. А онова ляво, което носи работнически, синдикален, солидарен, прогресистки характер, интелектуално ляво. Младо и най-вече академично. Вероятно, ако това, разбира се, не е оптическа измама или някакво мое желание, ако това мое наблюдение е вярно, че има в социалните медии оживен младежки дебат, той се дължи на нещо, което е прелюбопитно и което е донякъде радващо. Политическото се връща в политиката. Отново си говорим за идеология, за големи проекти и разкази, накъде върви Европа, накъде върви България. Политиката като че ли отново става игра с по-големи залози, заради политическите кризи, които изпитваме. И по всичко личи, че това ожесточава дебата и въвлича и млади хора в него. Така че тук имаме известни поводи за оптимизъм. Ако няма някакво голямо младежко явление отново от ранга на НДСВ, то във всеки случай има младежка смяна, тъй да се каже, която чака своя ред и той май идва. Младежка смяна във всички политически формации и сектори на обществото. Водещ:Споменахте „Милениум клуб“, споменахте и младежкия дебат. „Милениум клуб“ се представя като млади хора, които са патриоти без граница. Възможно ли е каузата патриотизъм да обедини младите? Първан Симеонов: В същото това изследване на младежта в целия регион, за което ви говорих се видя, че по направление на патриотизъм и даже на национализъм именно българската младеж е на първо място в региона. Което даже е малко изненадващо на фона на факта, че тук влиза регионът на Западните Балкани, където национализмите традиционно са по-силни и са в стадии, доста по-мобилизиран. Явно фактът, че прословутата консервативна вълна или както щете я наречете, прави така, че патриотизмът сред младите пак е на мода. Така че патриотичната идея, както и да я четем, може да бъде обединяваща. Въпросът е какво се влага в нея, защото напоследък като че ли всичко живо понечи да нарече себе си патриоти, родолюбци, консерватори, традиционалисти и т.н. Някак си вече не е модно да си либерал и космополит. Всички взеха да говорят национално. Така както само допреди десетина говор всички говореха либерално. Това, разбира се, е малко смешно, но тук въпросът е как се съчетават двете. Ако ми позволите, това наистина е централният въпрос. Възможна ли е все пак някаква политика, която се прави от професионалисти, от космополитни хора, граждани на света, каквито примерно са тези млади хора от „Милениум клуб“ до известна степен. Мениджърски тип хора, адаптивни на пазара на труда навсякъде с познания за езици, и в същото време тези хора да имат достатъчно харизматична, усмихната визия, визия, която да ги държи на земята. Там, където наистина растат патриотичните, ако щете, даже националистическите настроения. Сиреч, пита се възможно ли е някаква форма на това, което Макрон се опита да направи, разбира се, малко безуспешно, да направи либералното, космополитното, проевропейското да звучи малко по-радикално, с малко повече пипер, не толкова скучновато, да направи някаква радикална нормалност. Струва ми се, че това се опитват да правят във въпросния „Милениум клуб“ и това е любопитна задача. И въобще в Европа вероятно ще има опит за поява на такъв тип политическа вълна. Такава вълна видяхме и с Макрон, и с гражданите в Испания, видяхте техния изборен ръст в Каталуния примерно скоро. Това са формации, които се опитват да разказват либералното, проевропейското като нещо модно. Защото знаете, че сега либералното, проевропейското, брюкселското малко излезе от мода напоследък. Именно за сметка на консервативното и национализма включително в целия Стар континент. Тъй че това питанката. И ако вие казвате патриоти без граници, вероятно това значи точно това хем да сме без граници, хем да сме здраво стъпили на земята. Трудна работа, да видим. Водещ: Както казахте, утвърдените партии се подмладяват и е традиция да имат свои младежки структури. Такива имат и по-малките партии СДС и АБВ, каква активност се очаква от младежите? Първан Симеонов: Когато аз съм се занимавал по-активно с такъв тип дейности, от младежките организации в голяма част от случаите се очакваше жива сила и мускули. Защото млади хора могат да са доброволци, могат да разпъват шатрите, могат да събират подписите, могат да носят знамената. После изведнъж с идването на европейската перспектива изведнъж младежките дейности започнаха да се превръщат в нещо, което се фокусираше в чудовищната дума „проекти“. Всичко живо пишеше някакви проекти. Беше изключително важно да се говори за всякакви такива брюкселски клишета като младежко участие, включване и т.н. После, струва ми се донякъде и сега, младежките организации вече са нещо друго. Те са по-скоро наистина организации на младите професионалисти, които по някакво чудо са проявили интерес да влязат в някоя партия. Защото какъв му е стимулът на младия професионалист с два езика още от гимназия, който отива и учи или в Германия, или в Обединеното кралство и после може да живее горе-долу така както работи, сиреч добре, какъв му е интересът да се връща в България и да влиза в някаква партия. Та младежките организации станаха такива организации на изключение. Хора, които пък наистина искат да се върнат и да правят, с някаква политическа перспектива, вероятно с идеята за страната си. Познавам много такива хора от всичките сектори, наистина има голям идеализъм. Тоест в години това е, така да се каже, еволюцията на младежките партии, то е с еволюцията на младите хора у нас се случи. Просто се търсят по-отворен, все по-отрано младият човек може да напуска, да учи навън. Има програми за ученическа мобилност, за студентска мобилност. Изследването за младежта показа, че и натискът за емиграция намалява. Защото част от тях вече не виждат миграцията като нещо грандиозно, те я виждат просто като мобилност из Европа. Така че ролята на младежките организации сега е в общи линии да дават млади професионалисти, които да освежават и да вкарват една доза осъвременяване. Защото голяма част от партиите у нас, партийната прослойка, няма какво да се лъжем, са хора, които трудно биха си намерили друга работа. Тоест качеството не е кой знае колко голямо, извинение го казвам, но всички го виждаме. И ролята на младежите е да вкарват онази доза мениджърски, инструментален, западняшки подход, който липсва в българската политика. И както виждате, всички партии лека-полека прибягват до форми на подмладяване. А в някои случаи, както се видя, конюнктурата, шансът, случаят изтласква доста млади хора напред, както се случи в листата на БСП например и това е прелюбопитен момент, който наблюдаваме. Водещ: Какво ще активизира младите хора да гласуват, какво ще ги мотивира като гласоподаватели? Първан Симеонов: За съжаление досега сме виждали младите хора да се активират най-вече при идването на някой кандидат за супергерой. През останалото време те странят от нея. Може би пък това не е чак толкова страховито, може би това е някаква нормализация. В крайна сметка ако младите хора не виждат някакво настървение в политиката, това означава, че тя е доволно далеч от техния живот, тоест те се чувстват независими, достатъчно независими, за да не зависи животът им от някакви партии. Това не е толкова лошо. А иначе генерално какво ще вдигне интереса, всякакви форми на обвързване в различни дейности през свободното време, гражданско участие, изкуство, спорт. Това въобще социализира младия човек. Оказва се, пак в това изследване, че младите хора в България и в Република Северна Македония, с която споделяме обща история, са всъщност младите на Балканите, които в най-голяма степен просто си почиват в свободното си време. Останалите като че ли повече се занимават със спорт, със социализация, с контакти, с дейности различни, нашите си почиват. Ето това трябва да се променя до известна степен. Живеем все пак във времена, споделяне на социални медии, няма да е толкова трудно младите хора да бъдат социализирани и това започва, мен ако питате, с активна, а не имитираща младежка политика, политика за младите хора. Специална, нарочна политика за младите хора като част от политиката на страната ни за така скъпоценните и намаляващи човешки ресурси. Елеонора ЧОЛАКОВА

19 Април 2019 | 16:00 | Радио „Фокус“