„АЗЪ СЛУЖИХЪ ПРИ ДРАНГОВЪ..." : ЧАС ВЕЛИК

В дните, в които отбелязваме стогодишнината от гибелта на подполковник Борис Дрангов, легендарният командир на 9-ти пехотен Пловдивски полк, и се прекланяме пред живота и делото, които го превърнаха в един от символите на Българската армия, Агенция „Фокус" започва да публикува части от новата книга на Красимир Узунов „Азъ служихъ при Дранговъ...", посветена на Скопската школа за запасни подпоручици.

САГА ЗА УЧИТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКОТО ВОЙНСТВО


ЧАС ВЕЛИК

Марш на Школата за запасни подпоручици в Скопие
Стихове: Иван Вазов
Музика: Димитър Генев

В час велик на мощ духовна
На величествен подем,
Посред бурята световна
Ний живеем и растем.

Страшни дни ни Бог изпрати,
Младост нова да сдобием,
Сили в нази непознати,
Удивени да открием.

Сили-векове калени
В изпитания и тегла,
И летежи вдъхновени
На заякнали крила.

О, Българийо, край роден,
Как си дивна в тия дни,
С тоя устрем благороден
Към велики съдбини.

Клюмнала, печална вчера,
Днес - прекрасен херувим -
Пълна с бодрост, пълна с вяра,
С дух висок, несъкрушим.

О, върви из своя път,
Пътя славний на честта
Във борбите на светът
Твоята е най-свята.

Нек те мразят, клеветят
Стари, нови врагове,
Твойте лаври ще блестят
В бъдещите векове.

В поколения безброй
Твоят подвиг ще живей,
Величавий образ твой
Във историята ще грей.

Че във тоз безжален век
С бойни разцъфтели поля,
Ти една кръвта си ля
За поробений човек.

Стихотворението "Час велик" е написано от народния поет Иван Вазов през ноември 1915 г. и е посветено на победоносните български войски, донесли свободата на многострадалната Македония.
На 23 октомври 1915 г. две български дивизии, 8-ма Тунджанска и 9-та Плевенска, с щурм превзеха сръбската столица Ниш.
В български ръце паднаха градовете Лебане, Прокупле, Феризович, Гиляне, Качаник...
След жесток деветдневен бой на 10 ноември 1915 г. беше превзета Прищина.
На 16 ноември 1915 г. българска армия завладя Призрен в подножието на албанските планини.
Десетки хиляди сръбски войници се предадоха в плен и великодушно са пуснати от победителите да се прибират по домовете си.
Но българските полкове нямаха време за радост и бързаха да се спуснат на юг и да донесат свобода на еднородните си братя.
След поредица от упорити боеве бяха освободени Куманово, Велес и Скопие...
Англо-френският корпус, тръгнал от Солун да спасява Сърбия, беше спрян и бит в долината на Вардар.
Сърбите и съглашенците бяха разбити в едномесечните сражения на Криволашката позиция.
Освободени бяха Прилеп, Битоля и Ресен...
На 24 ноември 1915 г. празничните камбани на оцелелите църкви в Охрид, старата престолнина на българския цар Самуил, приветстваха своите освободители.
В двудневен градски бой от 25 до 27 ноември 1915 г. 23-ти Шипченски полк освободи Струга.
По същото време 11-та Македонска и 7-ма Рилска дивизии освободиха Гевгели и Дойран, а 2-ра Тракийска дивизия би ирландците на генерал Браян Махон при Раброво и Козлу-Дере...
Сърбите избягаха през Албания на Корфу, а съглашенците се спасиха на гръцка територия...
Македония вече беше свободна.
От Черно море до Охрид разплакани свещеници и многохиляден народ се молеха на един и същ, роден език за славата и победата на българското оръжие.
И Вазов написа "Час велик на мощ духовна...
През зимата на 1916 г. учителят по музика в габровската Априловска гимназия, Димитър Генев, възпитаник на Императорското музикално училище в Одеса и автор на няколко десетки блестящи български марша от времето на войните за националното ни обединение, пише музика към Вазовия текст.
Маршът "Час велик" се запява вдъхновено по цялата българска земя.
Пеят го маршируващите полкове, тръгнали за Македонския фронт, пеят го многобройните войнишки, общоградски и ученически хорове...
През май 1916 г. песента попада на легендарния български офицер Борис Дрангов, който току-що е назначен за Началник на Школата за запасни подпоручици в родния му град Скопие. И още на тържественото откриване на офицерското училище, на 18 юни 1916 г., става марш на Скопската Школа.
Бъдещите командири пеят "Час велик" по време на учения, тренировки, маршировки, походи и паради.
Маршът ехти тържествуващо над Скопие в деня на производството им на 17 септември 1916 г. и заедно с тях заминава по фронтовете при Каймак-Чалан, Кенали, Битоля, Кубадин, Дойран, Мачин, Ковил, Яребична и Червена Стена.
За да стане завинаги тяхната, Дранговата песен.
На 26 май 1917 г. на позицията при село Арматус, в подножието на Кота 1050, подполковник Дрангов е смъртно ранен от осколка на френски снаряд.
Отива си щастлив, обречен да се слее завинаги със съдбата на Македония и да ни остави великото си послание: "Бъди възторжен идеалист, смел до безумство, влюбен в България до фанатизъм, честен до самопожертване!"
Повече от двадесет години по-късно, през 1938 г., полковник Константин Сърнев, по това време командир на 5-ти пехотен Дунавски полк, а някога взводен командир в Скопската Школа, разпорежда песента да се издири и да се възстанови от полковия оркестър.
Войниците я запяват с нечут възторг и въодушевление, защото, както пише техния командир, тя неусетно ги връща назад към едно забравено време на славни победи и към онази малка Скопска Школа за запасни подпоручици, през която беше съдено да премине цвета на българската интелигенция в предстоящите бурни десетилетия.
Днес славната песен на възпитаниците на Дранговата школа е забравена отдавна.
Днес ние смятаме, че знаем много и заслужаваме още повече, а всъщност сме изгубили най-важното - чувството, че сме призвани да бъдем българи и че това е нещо много важно.
Днес ние се лутаме и напразно търсим ключа, с който да отворим ръждясалата ни памет.
В действителност е нужно много малко...
Няколко акорда, поглед пълен с достойнство и увереност и вълшебните слова:
...В час велик на мощ духовна,
На величествен подем...

Клюмнала печално вчера,
Днес - прекрасен херувим...

Защото тази песен все някога ще ни направи отново победители...

„Азъ служихъ при Дранговъ“ - 1