СВЪРЗАНИ НОВИНИ

The Times: Военни чиновници на САЩ призовават НАТО да не прави отстъпки на Путин, но да му предложи „път за отстъпление“

The Times: Военни чиновници на САЩ призовават НАТО да не прави отстъпки на Путин, но да му предложи „път за отстъпление“

Лондон. Бивши високопоставени служители на Пентагона призоваха САЩ и техните съюзници от НАТО да предложат на Владимир Путин „път за отстъпление“ в ситуацията на границата с Украйна по време на преговорите за кризата в Женева, пише The Times.Очаква се представители на САЩ и Русия да се срещнат в Женева на 9 и 10 януари, надявайки се да разрешат ситуацията, преди да ескалира в...

7 Януари 2022 | 09:31 | Агенция "Фокус"

The Washington Post: Как трябва да изглежда разумната политика по отношение на Украйна

The Washington Post: Как трябва да изглежда разумната политика по отношение на Украйна

Вашингтон. Отчитайки нарастването на напрежението между Съединените щати и Русия заради десетки хиляди руски войници, групирани край украинската граница, неотдавнашните телефонни разговори на президента Байдън с руския президент Владимир Путин и обявяването на руско-американски преговори, които ще се проведат в Женева на 10 януари са разумни и дългоочаквани мерки, пише Катрина ван ден Хьовел - издател и редакционен директор на списание Nation, вицепрезидент на Американския комитет за консенсус между САЩ и Русия на страниците на вестник The Washington Post в материал, представен без редакторска намеса. Но облекчаването на напрежението няма да е лесно. Путин принуди американската страна да преговаря с помощта на военно натрупване близо до границите на Украйна и публично поиска определени гаранции: че Украйна няма да стане член на НАТО, че НАТО вече няма да се разширява на изток, че САЩ няма да разполагат ракети близо до руските граници, че НАТО ще намали военното си присъствие в Източна и Централна Европа. Администрацията на Байдън веднага отхвърли тези червени линии. Но вместо да изисквате деескалация, преди страните да постигнат някакъв напредък в преговорите, представете си каква би била ситуацията, ако Байдън направи първите стъпки към преговорите между двете страни. Как може да изглежда разумната политика на Съединените щати? Ще трябва да се започне с сериозно преразглеждане на собствените опасения за сигурността на Съединените щати – и кои от тези опасения са приоритетни във „външната политика за средната класа“. Без съмнение глобалната пандемия, която вече е отнела живота на 824 хиляди американци и продължава, ще се нареди на първо място в този списък. Справянето с това предизвикателство изисква огромни усилия както от Съединените щати, така и от света - усилия за осигуряване на ваксини и системи за обществено здравеопазване, които могат ефективно да тестват, лекуват и проследяват заразените и контактните с тях лица. Следващата точка ще бъде екзистенциалната заплаха от катастрофално изменение на климата, което вече струва милиарди долари и убива много хора в резултат на екстремни метеорологични явления. Това ще изисква не само разработването на нов „зелен“ курс в Съединените щати, но и ангажиране с други страни – по-специално Китай и Индия – за ускоряване на прехода към чисти енергийни източници. Освен това има много вътрешни проблеми, които трябва да бъдат решени: увеличаване на броя на „смъртните случаи от отчаяние“, намаляването на продължителността на живота, огромното неравенство, междурасовите напрежения, това, че демокрация се намира „под обсада“. За да се решат тези проблеми, е необходимо да се изоставят приключенията в чужбина – тоест да се избегне възобновяването на „вечната“ военна кампания в Афганистан и да се спрат бомбардировките с цел елиминиране на конкретни хора. В този контекст Байдън ще трябва сериозно да преразгледа отношението си към Русия и Украйна. Съединените щати нямат значителни интереси в националната сигурност в Украйна. Гражданската война постепенно придобива международен характер и прераства в геополитическа борба. Украинският народ е разделен, а милиони украинци говорят руски и гледат на изток. Коефициентът на бедност в тази страна е над 50%. САЩ не трябва да пропиляват парите и енергията, необходими за възстановяването на Украйна отвътре. През 1998 г. уважаваният дипломат Джордж Кенан правилно прогнозира, че Русия ще „реагира достатъчно враждебно“, ако НАТО се разшири на изток. „Считам това за трагична грешка“, каза той. „Тази експанзия ще накара бащите-основатели на нашата страна да се обърнат в гробовете си. Ние обещахме да защитим редица държави, въпреки че нямаме нито ресурсите, нито волята за това." Оттогава Алиансът на НАТО прие в редиците си 11 държави, които или са били бивши съветски републики, или са били част от Организацията на Варшавския договор. Не е изненадващо, че разширяването на НАТО сближи Русия и Китай, стратегическо фиаско, което Съединените щати не трябваше да допускат. Ако Байдън беше анализирал ситуацията по-рано, той вероятно щеше да реши да намали напрежението с Русия, за да може да се съсредоточи върху решаването на истинските проблеми със сигурността на Америка. А удължаването на договора START III би било само първата стъпка. Вместо да увеличава военната помощ за Украйна и безотговорните разговори, че Украйна в крайна сметка ще стане член на НАТО, Байдън можеше да призове за съвместни гаранции за независимостта и неутралитета на Украйна. Съединените щати и НАТО биха могли да се споразумеят да не разполагат войски и оръжия в бившите съветски републики, а Русия може да гарантира, че няма да заплашва тези страни във военен план. И двете страни биха могли обещават да не се намесват във вътрешната политика на по-малки държави. Тъй като НАТО вече погълна много от бившите съветски републики - чак до границите на Русия - ще бъде твърде трудно по политически причини да се върне назад. Но дори на този късен етап декларацията за независимост и неутралитет на Украйна съгласно международно споразумение - вероятно под егидата на Съвета за сигурност на ООН или Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа - ще помогне за намаляване на напрежението и ще направи възможно трайното прекратяване на огъня. Байдън вече беше обект на обстрел от двупартийни ястреби за това, че изобщо се съгласи на преговорите. Но въпреки това войнствено бърборене, истинските интереси на Америка за сигурността са ясни. И Украйна не е сред тях. Дори Украйна да беше член на НАТО, нито един американски президент не би се съгласил да влезе във война с Русия, за да я защити. Парадоксално, сега НАТО съществува по много начини, за да управлява рисковете, породени от самото съществуване на този алианс. САЩ са изключително заинтересовани от смекчаване на напрежението в отношенията им с Русия и от запазването на независимостта на държавите, разположени по нейните граници. Това може да не е най-популярната гледна точка в рамките на националната сигурност днес, но несъмнено е по-разумна от общоприетото мнение, което подтиква САЩ да участва в кървавия конфликт близо до границите на Русия. Превод и редакция: Юлиян Марков

9 Януари 2022 | 14:38 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Руската делегация за преговорите със САЩ пристигна в Женева

ТАСС: Руската делегация за преговорите със САЩ пристигна в Женева

Женева. Руската делегация пристигна в Женева, за да участва в преговорите със САЩ за гаранции за сигурност, предаде кореспондентът на ТАСС от мястото на събитието. Междуведомствената делегация включва представители на Министерството на външните работи и Министерството на отбраната на Руската федерация. От страна на руското дипломатическо ведомство тя се ръководи от заместник-министъра на външните работи на Русия Сергей Рябков. Американската дипломация ще бъде представена от заместник-държавния секретар на САЩ Уенди Шърман. Основният ден на преговорите е насрочен за понеделник, 10 януари. Но, както се очаква, страните ще проведат "предварителна" част от срещата още тази вечер. На 17 декември 2021 г. руското министерство на външните работи публикува проекти на споразумения със САЩ за гаранции за сигурност, както и на споразумения за мерки за сигурност за Руската федерация и страните членки на Северноатлантическия договор. Те бяха предадени на американската страна на 15 декември. Превод и редакция: Юлиян Марков

9 Януари 2022 | 12:47 | Агенция "Фокус"

Foreign Policy: Какво стои зад руските искания

Foreign Policy: Какво стои зад руските искания

Вашингтон. В проекти на предложения, предадени на Съединените щати и публикувани онлайн в края на миналата година, Кремъл поиска редица гаранции за сигурност от Европа и НАТО: да няма по-нататъшно разширяване на Алианса на изток и да не се разполагат войски или оръжия в страните, които се присъединиха към блока след 1997 г. . Руските искания включват също взаимни ограничения за разполагане на ракети с малък и среден обсег, както и по-широк обмен на информация за военни учения, пише американското списание Foreign Policy На пръв поглед тук няма много ново. Русия отдавна е раздразнена от все по-задълбочените отношения на Украйна със Запада и разширяването на НАТО в Източна Европа, която Москва е свикнала да разглежда като своя сфера на влияние. Това, което се промени, е чувството за неотложност в Кремъл и стъпките, които Москва е готова да предприеме, за да удовлетвори исканията си. Така че въпросът е защо сега? Експертите посочват, че комбинация от фактори, някои от които продължават от десетилетия, карат Кремъл да предприеме по-решителни действия с надеждата да облекчи опасенията за баланса на силите в Европа и нарастващото сътрудничество на Украйна със западните страни. „Мислете, че тази криза е свързана с Украйна и европейската сигурност и тези неща се припокриват по много начини“, казва Олга Оликер, програмен директор за Европа и Централна Азия на Международната кризисна група. „Пет вълни“ на разширяването на НАТО Дългите корени на настоящата криза водят до разпадането на Съветския съюз, когато няколко страни от бившия Източен блок се присъединиха към НАТО. В реч в края на декември руският президент Владимир Путин обвини Запада във фалшиви обещания да не се разширява на изток. „Е, и какво? Измамени сме. Просто изневериха нагло. Пет вълни на разширяване на НАТО. Ние не заплашваме никого - те дойдоха при нас “, каза Путин на годишната пресконференция в края на годината. Всъщност все още има разгорещен дебат между историци и висши служители, участващи в преговорите относно обещанията на НАТО в края на Студената война. Официални гаранции обаче не бяха дадени в писмен вид и през десетилетията след разпадането на Съветския съюз повече от дузина страни от бившия Източен блок се присъединиха към алианса и много от тях все още се страхуват от дългата сянка на Москва. Според Оликер Русия по това време все още не се е била възстановила от разпадането на СССР и не е могла да повлияе на хода на събитията, а Западът е възприемал бездействието й като съгласие. Промени в Украйна През 2008 г. на срещата на върха на НАТО в румънската столица Букурещ бяха дадени обещания за приемане на Украйна и Грузия в блока в бъдеще. Въпреки че това все още е далечна перспектива и за двете страни, тя все пак предизвика дълбока загриженост в руското правителство. „Те наистина виждат това като заплаха за сигурността си“, каза Оликер. — Имат нужда от послушен буфер.“ Страховете на Русия от надеждността на Украйна като щит се засилиха през 2014 г., когато народно въстание свали проруския президент и доведе на власт няколко последователни правителства, настроени към реформи. Тогава Русия анексира Крим и нахлу в Източна Украйна, вкарвайки страната в продължаваща война. С идването на власт през 2019 г. на политическия новак Владимир Зеленски, който обеща на избирателите да уреди конфликта с Русия, в Кремъл се появиха надежди, че той ще направи отстъпки, които ще подкопаят суверенитета на Украйна. Но въпреки първоначалните опити за възобновяване на мирните преговори, отношението на президента Зеленски към Русия се втвърди и Украйна задълбочи военното сътрудничество с членовете на НАТО САЩ, Великобритания и Турция. „Путин вижда украинската траектория и разбира, че ситуацията не е в негова полза“, каза Андреа Кендъл-Тейлър, директор на трансатлантическата програма в Центъра за нова американска сигурност. „Ако заключението е, че Русия трябва да се намеси, за да възстанови влиянието си, тогава Кремъл е по-добре да действа сега, преди възможностите на Украйна да бъдат укрепени. Докато украинската армия претърпя поредица от мащабни реформи от 2014 г., същото важи и за руските военни. Съсредоточавайки войски и техника в близост до границите на Украйна през пролетта и есента на миналата година, Москва има всички шансове да започне атака в началото на тази - в края на краищата на руските танкове ще бъде по-лесно да се движат през замръзналата земя . Прагматикът Байдън И накрая, има и международно измерение. „Мисля, че това е комбинация от руски способности и желанието да отстояват своето, което се появи в Кремъл през последните няколко години, съчетано със стереотипа, че САЩ и Западът са в криза и са заети със собствените си проблеми“, каза Кендъл-Тейлър. През по-голямата част от първата година на Джо Байдън като президент, висши американски служители се стремяха да изградят "стабилни и предсказуеми" отношения с Москва, докато страната увеличава силата си, за да се изправи срещу Китай. Байдън не споделя явната симпатия на своя предшественик към Путин, но е уважаван в Москва заради външнополитическия си опит. „Изтеглянето на САЩ от Афганистан се разглежда от Москва като пример за това как Байдън би могъл да наруши консенсуса на политическия истаблишмент, че е прагматик и сериозно ще обмисли компромис“, каза Майкъл Кофман, експерт по руската армия от Центъра за военноморски анализи. . Докато Съединените щати изпратиха милиарди долари военна помощ на Украйна и продължават да обещават непоколебима подкрепа за нейния суверенитет, съдбата на страната в крайна сметка е по-важна за Москва, отколкото за Вашингтон. „Руското ръководство може да заключи, че заложените на карта интереси на САЩ всъщност са малки и че Вашингтон ще положи всички усилия да ограничи всяка потенциална ескалация. И че ако се случи най-лошото, САЩ ще се опитат да накажат Русия икономически, но Русия е стабилна и умело се адаптира, защото успя да устои на всички предишни санкции“, каза Кофман. Път към разведряване Висшите представители на САЩ и Европа смятат, че Русия все още не е решила по-нататъшния си курс. Поредица от срещи на високо равнище следващата седмица ще подсказват дали е възможно дипломатическо решение по принцип. На 10 януари американски и руски представители ще се срещнат в Женева, за да обсъдят исканията на Москва за гаранции за сигурност. Това ще бъде последвано от срещи на Съвета Русия-НАТО и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Поне някои от гаранциите за сигурност, които Москва търси - по-специално НАТО да спре всякакво разширяване на изток - вероятно е мъртъв въпрос, тъй като генералният секретар Йенс Столтенберг и редица членове на Aлианса вече потвърдиха правото на Украйна да определя собствената си политика за сигурност . По отношение на мерките за сигурност в Европа като цяло, въпроси като контрол на въоръженията, промяна в подреждането на силите и ограничения на военните учения от двете страни могат да предложат известна възможност за намаляване на напрежението. „Ясен индикатор за това дали вървим към конфликт или не и дали дипломацията работи, е доколко те напредват по въпросите, свързани с НАТО, спрямо европейската сигурност и контрол на въоръженията“, заключи Кендъл-Тейлър. „И ако всичко свързано само с (разширяването на) НАТО, тогава смятам, че сме в задънена улица и изобщо не съм сигурен, че дипломатическото решение по принцип е възможно“. Превод и редакция: Юлиян Марков

9 Януари 2022 | 11:45 | Агенция "Фокус"

Advance (Хърватия): Има опасност от ескалация в двата края на света

Advance (Хърватия): Има опасност от ескалация в двата края на света

Загреб. В 2022 г. Русия и Китай влизат с много сходни геополитически проблеми. И двете страни са под силен американски натиск и двете имат територии, които САЩ се опитват да използват или вече използват срещу тях. В случая на Русия това е Украйна, а в случая на Китай – Тайван. Трудно е да си представим, че китайските и руските лидери в пряка комуникация не биха обърнали внимание на сходството на позициите си, което означава, че има основание да се очаква, че решението на техните проблеми ще бъде до известна степен координирано, пише хърватското аналитично издание Advance в материал, представен без редакторска намеса. Русия се противопоставя на НАТО, докато Алиансът явно иска да продължи разширяването си и се доближава до границите й, прониквайки в най-опасната зона – Украйна. Тази цел на НАТО е разбираема само защото никой от представителите на този военен блок не каза нищо лошо в отговор на украинския призив за приемане на Украйна в Алианса възможно най-скоро. Освен това единственото, което се чува от НАТО, е отхвърлянето на исканите от Русия т. нар. „гаранции за сигурност“ и думите, че всяка страна има право сама да решава към кой военен блок да принадлежи. В Азия (все още) няма НАТО, но САЩ формират подобни коалиции там, като четиристранния диалог за сигурност (QUAD) и AUKUS (съюз между САЩ, Великобритания и Австралия). По принцип стратегията е същата: първо се създава блок за целите на сигурността, а след това се разширяват военните му цели и бива обграден Китай. В този смисъл Тайван играе изключително важна роля, тъй като САЩ го подкрепят от години, включително с военно-политически средства, въпреки че де юре не са свързани с Тайван чрез дипломатически отношения, тоест политиката на „един Китай" официално продължава, в рамките на който Тайван е част от Китай. Но в практически смисъл, особено ако погледнете ситуацията през призмата на американската изключително амбициозна стратегия за военно обкръжаване на двата геополитически съперника, Тайван е китайската Украйна, а Украйна е руският Тайван. В същото време много сходна визия се формира сред американските съюзници както в Европа, така и в Индо-Тихоокеанския регион. Разбира се, „мненията“ на американските съюзници винаги са подчинени на решаващото влияние на САЩ и затова сходството на техните позиции в различните части на света не е никак изненадващо. Какво е това мнение? Става дума за убеждението, че на Русия/Китай повече не трябва да се позволява да се държат агресивно и че е необходимо да се постави (червена) линия и с всички средства да се защитава независимостта и демокрацията на Украйна/Тайван. Влизаме в новата година с много сходни очаквания в тези два различни края на света. Говори се, че Русия се готви скоро да нахлуе в Украйна и за това вече е съсредоточила около сто хиляди войници близо до украинската граница. За Китай се казва, че китайските войски активно работят по план за нахлуване в Тайван и затова все повече и повече китайски военни самолети нахлуват в зоната за противовъздушна отбрана на Тайван, за да тестват и „изчерпват“ отбранителната готовност на Тайван. Независимо дали това е вярно или не (или само частично - в единия край на света), факт е, че Китай и Русия са в много сходна ситуация и това допълнително ги сближава. И двете страни са представени като опасни агресори, които трябва да бъдат подложени на силен натиск да се осуетят плановете им (засега само в политически, дипломатически и икономически смисъл). По отношение на плановете и Москва, и Пекин са запознати със съдържанието на публично достъпните документи за стратегията на НАТО 2030. Там черно на бяло пише, че Русия и Китай са „заплахи“, а сега се набляга повече на Китай. Освен това все повече и повече чуваме за разширяването на американските инициативи за сигурност в Азиатско-Тихоокеанския регион. В същото време Русия, въпреки че е съсредоточила военните си сили на украинската граница, се бори срещу разширяването на НАТО по американска инициатива, както и срещу прякото американско военно присъствие в Източна Европа. Затова руският президент Владимир Путин изпрати руски искания за „гаранции за сигурност” към САЩ и НАТО, но големият въпрос е дали поне едно от тях ще бъде удовлетворено, включително основното – да се спре разширяването на НАТО към Русия. Следователно възниква още един интересен въпрос. Ако Русия и Китай координират действията си в отговор на случващото се, възможно ли е двете страни едновременно да нахлуят в онези територии, в които виждат нарастваща опасност за себе си? Трудно е да си представим, че техните военни стратези поне веднъж не биха се сетили за този вариант. Двоен удар - по един в различните краища на света и тогава, може би, Съединените щати просто няма да могат да им отговорят едновременно. Още по-важен е въпросът, свързан с много близкото бъдеще. Дали Русия и Китай в противопоставянето си на САЩ ще се ограничат само до сътрудничество в политическата сфера или ще разширят взаимодействието си и след това то ще се развие в мощна военна руско-китайска ос, което вероятно не би била по Съединените щати и техните съюзници? Досега Русия и Китай не са коментирали на глас проблемите на другия. Русия отказа да коментира ситуацията в Тайван, Южнокитайско море и Хонконг, а Китай умишлено не говори за Донбас, ситуацията в сирийската провинция Идлиб, газопровода "Северен поток-2" ... Така беше досега, но времената се променят и през 2022 г. всичко може да се промени завинаги. Русия и Китай определено няма да влязат в открита конфронтация със Съединените щати и техните ключови съюзници, но също за тях е необходимо да спрат по-нататъшното засилване на американския натиск върху себе си. За Пекин и Москва е напълно ясно, че през повечето време САЩ ги притискат, разчитайки на своите съюзници и партньори от организации като НАТО, а сега и QUAD и AUKUS в Азия. Всъщност Вашингтон рядко прави политическо изявление, без да се крие зад фрази като „заедно с нашите съюзници и партньори“. Може да си представим колко по-впечатляващи например биха изглеждали сегашните руски искания към САЩ и НАТО, ако зад тях стои и Китай, или ако Русия открито беше застанала на китайската страна по отношение на напрежението в Южнокитайско море . И преди е писано по тази тема и засега не е ясно защо все още не се е осъществил такъв съюз между Русия и Китай. Но ситуацията се променя през цялото време и вече в началото на тази година вероятно ще видим промени. Някои важни отговори на тези въпроси ще получим след преговорите между руски и американски представители относно настоящата криза в Източна Европа. По-нататъшното засилване на американския натиск върху Пекин и Москва ще доведе до още по-голямо изглаждане на различията, които, разбира се, съществуват между тези страни. Много скоро може да се окаже, че Русия и Китай няма да имат друг избор освен да се сближат, образувайки нещо по-конкретно от сегашното си приятелство, тъй като това, което ги свързва днес, не се приема сериозно от САЩ и те ги притискат в различните краища на света. Разбира се, щом се появи такъв съюз, още на следващия ден ще има истерични заглавия за „края на свободния свят“. Всъщност обединението на силите на Изтока може да доведе до големи глобални промени, включително промяна в доминиращия глобален режим, който все още се диктува от Съединените щати. Разбира се, при такъв сценарий ще възникне най-опасният въпрос: дали тези промени ще станат мирно, или ще има голяма война? Не бива обаче да се гмуркате в подобни апокалиптични сценарии, тъй като просто няма нужда от тотална „смяна на световния режим“. Факт е, че и Русия, и Китай подкрепят идеята за многополюсен свят и не се стремят към ред, в който да доминира само една сила. Сега просто Съединените щати трябва да се убедят, че това е единственият разумен изход. Превод и редакция: Юлиян Марков

9 Януари 2022 | 11:13 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: МВнР на Русия разкритикува подхода на САЩ и НАТО към преговорите за сигурност

РИА Новости: МВнР на Русия разкритикува подхода на САЩ и НАТО към преговорите за сигурност

Москва. Москва съжалява, че Съединените щати продължават да настояват за едностранни отстъпки от Русия и предпочитат спекулации вместо конструктивност и това не може да бъде основа за продуктивна дискусия относно гаранциите за сигурност, заяви за РИА Новости заместник-министърът на външните работи на страната Сергей Рябков. Дипломатът припомни, че на преговорите ще настоява за отказ на НАТО да се разширява на изток и да разполага ударни оръжия близо до руските граници. "Всичко това в правна норма. За съжаление, чуваме всякакви спекулации за това, че Русия трябва да направи това, трябва да направи нещо друго, да направи тази стъпка, онази стъпка. Ние многократно сме реагирали на тази формулировка на въпроса, при това на всички нива и така не може да има основание не само за някакво споразумение, но дори и за продуктивна дискусия“, подчерта той. Рябков допусна, че в хода на дискусиите Москва ще се сблъска с нежеланието на западните си колеги „реално да възприемат“ исканията й, а именно правните гаранции за неразширяване на НАТО, както и „елиминирането на всичко, което Алиансът създаде, воден от антируски фобии и всякакви фалшиви представи за това каква е същността на руската политика от 1997 г.“ „Но ние, разбира се, под потиск и в режим на заплахи, които постоянно се формулират срещу нас от западните участници в предстоящите контакти, няма да правим никакви отстъпки“, каза зам.-министърът. Според него никаква друга тактика в преговорите не отговаря на интересите на сигурността на страната му. Русия и САЩ ще проведат консултации в Женева на 9-10 януари по предложенията на Москва за гаранции за сигурност, последвани от среща на Съвета НАТО-Русия в Брюксел и консултации в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа във Виена. Превод и редакция: Юлиян Марков

9 Януари 2022 | 09:57 | Агенция "Фокус"

Associated Press: САЩ могат да наложат санкции на Русия, подобни на тези на Куба и Северна Корея

Associated Press: САЩ могат да наложат санкции на Русия, подобни на тези на Куба и Северна Корея

Вашингтон. Съединените щати биха могли да добавят Русия към своя списък на страните с най-строги ограничителни мерки, ако нападне Украйна, съобщи Associated Press, позовавайки се на собствени източници. Според информацията ограниченията за износ в случай на руска агресия срещу Киев могат да бъдат съпоставими с прилаганите от САЩ санкции спрямо Куба, Сирия, Северна Корея и Иран. „Ние, в координация с нашите съюзници и партньори, незабавно ще нанесем тежки и огромни загуби на руската икономика, включително нейната финансова система и сектори, които Кремъл смята за критични“, е казал американски служител, цитиран от агенцията. По-рано Bloomberg съобщи, че американската администрация обмисля варианта за ограничаване на износа на високотехнологични продукти за Руската федерация, както и на микроелектроника, която се произвежда по американски технологии или софтуер. Списъкът с компоненти и стоки може да варира от авионика и инструменти до смартфони, игрови конзоли и телевизори. Високопоставен служител на американската администрация каза в събота на брифинг за предстоящите руско-американски преговори за сигурност, че Русия ще бъде изправена пред "финансови и икономически санкции" и дипломатически последици в случай на агресия срещу Украйна. Превод и редакция: Юлиян Марков

9 Януари 2022 | 09:40 | Агенция "Фокус"

Reuters: Антони Блинкен обвинява Русия във „фалшив разказ" за Украйна преди преговорите

Reuters: Антони Блинкен обвинява Русия във „фалшив разказ" за Украйна преди преговорите

Вашингтон. Държавният секретар на САЩ Антони Блинкен обвини Русия в „манипулации" и прокарване на „фалшив разказ", че страната е под заплаха от Украйна и НАТО, за да оправдае натрупването на войски близо до границата й с бившата съветска република, предава Reuters. Блинкен се обърна към репортери в Държавния департамент преди срещите на американски и руски дипломати в Европа следващата седмица, насочени към намаляване на напрежението между Русия и Запада, и след виртуална среща с външните министри на НАТО по-рано в петък. Блинкен каза, че Русия е работила години наред, за да подкопае демократичните институции на Украйна, да се намесва в нейната политика, да блокира енергетиката и търговията и да сее недоверие с пропаганда и дезинформация. Русия е позиционирала близо 100 000 войници близо до границата си с Украйна „с планове да мобилизира два пъти повече в много кратки срокове" и оправдава това с „дезинформация", че Украйна се стреми да провокира конфликт, каза Блинкен. „Това е все едно лисицата да каже, че трябва да атакува кокошарника, защото обитателите му по някакъв начин представляват заплаха. Виждали сме такива манипулации и преди“, каза Блинкен, имайки предвид превземането на Крим от Русия през 2014 г. и подкрепата на сепаратистите в региона на Донбас. „Идеята, че Украйна е агресор в тази ситуация, е абсурдна“, каза Блинкен, добавяйки, че Москва „едновременно създава фалшивия разказ, че НАТО заплашва Русия“. Но дипломатическото решение все още е възможно и за предпочитане и има области за потенциален напредък в срещите следващата седмица, каза Блинкен. „Следващата седмица ще потвърдим отново нашата готовност да увеличим прозрачността, да въведем нови мерки за намаляване на риска и да подновим усилията си за справяне с ядрените и конвенционалните заплахи за европейската сигурност“, каза той. "Но отново това трябва да е двупосочна улица." Превод и редакция: Юлиян Марков

8 Януари 2022 | 09:43 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Генералният секретар на НАТО счита за възможен военен конфликт заради Украйна

ТАСС: Генералният секретар на НАТО счита за възможен военен конфликт заради Украйна

Брюксел. НАТО се готви за агресия на Русия срещу Украйна в случай на провал на преговорите за сигурността между Москва и Алианса. Това заяви генералният секретар на пакта Йенс Столтенберг в петък на пресконференция след видеоконференция на външните министри на НАТО. В същото време той отбеляза, че Украйна „не е член на НАТО“ и следователно „принципът на колективна защита“ на Алианса не се прилага за нея, предава TACC. "Готови сме за открити и честни преговори с Русия, но също така трябва да бъдем готови за провал на дипломацията", каза Столтенберг. Тя (Русия - бел. ТАСС) ще трябва да плати висока цена, икономически, политически и финансови санкции. Ние също така подкрепяме Украйна, укрепвайки нейните военни способности, като по този начин усложняваме решението на Русия да използва сила срещу тази страна“, каза Столтенберг. Той отбеляза, че НАТО смята за възможен нов военен конфликт в Европа заради Украйна, поради което счита за важно да се води диалог с Русия. „Натрупването на сили от Русия не спира, то продължава. Това ни изпраща сигнал за реалния риск от въоръжен конфликт в Европа. Следователно диалогът с Русия е важен“, каза генералният секретар. В тази връзка НАТО приветства решението за провеждане на заседание на Съвета НАТО-Русия (СНР) на 12 януари. "Провеждането на СНР е положителен сигнал. Ще се вслушаме в опасенията на Русия. Готови сме да обсъдим различни теми, включително контрол на въоръженията, както ядрени, така и конвенционални, военна прозрачност", каза той, като подчерта, че "задълженията трябва да бъдат взаимни. " НАТО се готви за агресия на Русия срещу Украйна в случай на провал на преговорите за сигурността между Москва и Алианса. Това заяви генералният секретар на пакта Йенс Столтенберг в петък на пресконференция след видеоконференция на външните министри на НАТО. В същото време той отбеляза, че Украйна „не е член на НАТО“ и следователно „принципът на колективна защита“ на Алианса не се прилага за нея, предава TACC. "Готови сме за открити и честни преговори с Русия, но също така трябва да бъдем готови за провал на дипломацията", каза Столтенберг. Тя (Русия - бел. ТАСС) ще трябва да плати висока цена, икономически, политически и финансови санкции. Ние също така подкрепяме Украйна, укрепвайки нейните военни способности, като по този начин усложняваме решението на Русия да използва сила срещу тази страна“, каза Столтенберг. Той отбеляза, че НАТО смята за възможен нов военен конфликт в Европа заради Украйна, поради което счита за важно да се води диалог с Русия. „Натрупването на сили от Русия не спира, то продължава. Това ни изпраща сигнал за реалния риск от въоръжен конфликт в Европа. Следователно диалогът с Русия е важен“, каза генералният секретар. В тази връзка НАТО приветства решението за провеждане на заседание на Съвета НАТО-Русия (СНР) на 12 януари. "Провеждането на СНР е положителен сигнал. Ще се вслушаме в опасенията на Русия. Готови сме да обсъдим различни теми, включително контрол на въоръженията, както ядрени, така и конвенционални, военна прозрачност", каза той, като подчерта, че "задълженията трябва да бъдат взаимни. " Превод и редакция: Юлиян Марков

7 Януари 2022 | 19:42 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Министрите на външните работи на страните от НАТО призоваха за диалог и деескалация на отношенията с Русия

ТАСС: Министрите на външните работи на страните от НАТО призоваха за диалог и деескалация на отношенията с Русия

Брюксел. Външните министри на НАТО призоваха за диалог, дипломация и деескалация в отношенията с Русия преди срещата на Съвета НАТО-Русия на 12 януари. Това съобщи в „Туитър“ постоянната мисия на САЩ към НАТО след извънредна видеоконференция на външните министри на Алианса, проведена в петък. Постоянното представителство също така отбеляза, че страните от НАТО „изразиха единство“ в контекста на обвиненията срещу Русия в „агресия срещу Украйна“, предава TACC. „В навечерието на предстоящия Съвет Русия-НАТО министрите подчертаха необходимостта от дипломация, диалог и деескалация“, съобщиха от постоянната мисия на САЩ. „Всички външни министри на страните показаха единство в отговор на руската агресия срещу Украйна“, се казва в изявление на американската мисия към НАТО. Както каза пред ТАСС по-рано в петък дипломатически източник в мисия в Брюксел на една от европейските държави, основната цел на тази среща е била да се обсъди „обща позиция в рамките на започващите преговори между САЩ и Русия за европейската сигурност въпроси и в контекста на предстоящото заседание на Съвета НАТО-Русия на 12 януари“. Официално щабът на НАТО по-рано назова целта на непланираната видеоконференция на външните министри – „да обсъдят съсредоточаването на руските сили на територията на Украйна (НАТО има предвид Крим – бел. ТАСС) и около нея и по-широки въпроси на европейската сигурност“. Превод и редакция: Юлиян Марков

7 Януари 2022 | 18:55 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Министрите на външните работи на НАТО провеждат извънредна видеоконференция заради руските предложения за сигурност

ТАСС: Министрите на външните работи на НАТО провеждат извънредна видеоконференция заради руските предложения за сигурност

Брюксел. Външните министри на НАТО започнаха извънредна видеоконференция в петък следобед, за да обсъдят исканията на Русия за европейска сигурност и ще се опитат да изработят обща позиция за преговори с Русия на заседание на Съвета НАТО-Русия на 12 януари. Срещата се провежда в закрит формат, за началото на която съобщи на ТАСС дипломатически източник в мисия в Брюксел на една от европейските държави. „Видеоконференцията на министрите започна. Те ще изработят обща позиция в рамките на започващите преговори между САЩ и Русия по въпросите на европейската сигурност и в контекста на предстоящото заседание на Съвета Русия-НАТО на 12 януари ," каза той. Официално щабът на НАТО по-рано определи целта на непланираната видеоконференция на външните министри „да обсъдят съсредоточаването на руските сили на територията на Украйна (имайки предвид Крим – бел. ТАСС) и около него и по-широки въпроси на европейската сигурност“. Превод и редакция: Юлиян Марков

7 Януари 2022 | 15:58 | Агенция "Фокус"

The Times: Военни чиновници на САЩ призовават НАТО да не прави отстъпки на Путин, но да му предложи „път за отстъпление“

The Times: Военни чиновници на САЩ призовават НАТО да не прави отстъпки на Путин, но да му предложи „път за отстъпление“

Лондон. Бивши високопоставени служители на Пентагона призоваха САЩ и техните съюзници от НАТО да предложат на Владимир Путин „път за отстъпление“ в ситуацията на границата с Украйна по време на преговорите за кризата в Женева, пише The Times. Очаква се представители на САЩ и Русия да се срещнат в Женева на 9 и 10 януари, надявайки се да разрешат ситуацията, преди да ескалира в пълномащабен военен конфликт. След това на 12 януари ще се проведе заседание на Съвета Русия-НАТО, а на 13 януари ще се проведе среща на представители на Русия и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Както отбелязва вестникът, Русия е разположила около 100 хиляди войници близо до украинската граница, за да принуди НАТО да се съгласи с гаранциите за сигурност, предлагани от Кремъл. В същото време, по време на разговорите чрез видеовръзка, проведени през декември, президентът на САЩ Джо Байдън даде да се разбере на Путин, че САЩ могат да наложат антируски санкции и да увеличат военното си присъствие в Европа, ако Русия „предприеме по-нататъшни стъпки“ към Украйна. Според експерти всяка сериозна отстъпка от страна на НАТО може да се разглежда в Москва като „признак на слабост“ на Алианса, който може да се използва в бъдеще. В тази връзка Байдън и колегите му трябва „да намерят формула, която звучи като отстъпка, без да предлага нищо реално по същество“. По-специално предложението за изтегляне на войските от Полша или балтийските страни или отказът да се признае правото на Украйна да се присъедини към НАТО е твърде значителна отстъпка. Байдън обаче, с одобрението на целия Северноатлантически алианс, може да предложи на Путин разширение на преговорите за разширяване на алианса в замяна на намаляване на руските войски на границата с Украйна или дори малки съвместни учения като „демонстрация на добра воля“. Според експерта по сигурността при трима министри на отбраната на САЩ Андрю Крепиневич, НАТО не трябва да прави големи отстъпки на Русия, тъй като това би увеличило „геостратегическото позиционно предимство“ на Москва. Той обаче също така смята изпращането на войски в помощ на Украйна за лоша идея. „На мястото на Байдън бих казал на Путин, че ако той атакува Украйна, НАТО ще направи много, без да изпраща войски, които да помогнат на Киев, например, да предостави разузнавателно оборудване, евентуално да участва в кибер дейности и също така да въведе строги икономически мерки. Но и да намери възможност да предложи на Путин изход, без той да губи достойнството си“, каза Крепиневич. Според заместник-секретаря на отбраната по политическите въпроси администрацията на бившия президент Джордж Буш-младши Ерик Еделман, твърденията на Русия се основават на фалшива предпоставка, „че НАТО по някакъв начин заплашва“ страната. Според The Times Еделман смята, че по този начин руският лидер се опитва да „оправда агресивната си политика пред все по-разтревожената руска общественост, която е уморена от икономическата стагнация и корупцията на клептократичния режим на Путин“. Превод и редакция: Иван Христов

7 Януари 2022 | 09:31 | Агенция "Фокус"

„Известия“: Шойгу проведе телефонен разговор с министъра на отбраната на САЩ

„Известия“: Шойгу проведе телефонен разговор с министъра на отбраната на САЩ

Москва. Министърът на отбраната на Руската федерация Сергей Шойгу е провел телефонен разговор с американския си колега Лойд Остин, съобщава вестник „Известия“, като се позовава на изявление от военното ведомство в Москва. „На 6 януари 2022 г. се проведе телефонен разговор между министъра на отбраната на Руската федерация, генералът от армията Сергей Шойгу, и министъра на отбраната на САЩ Лойд Джеймс Остин. Бяха обсъдени въпроси за сигурността от взаимен интерес“, се казва в съобщението. На 31 декември президентът на САЩ Джо Байдън обяви, че е предупредил държавния глава на Русия Владимир Путин за недопустимостта на евентуални военни действия срещу Украйна. Съгласно думите му, подобен сценарий ще доведе до санкции и увеличаване на присъствието на САЩ в Европа. Путин отговори с предупреждение срещу възможни нови ограничения, като посочи, че това може да доведе до прекъсване на отношенията между двете сили. Вицепрезидентът на САЩ Камала Харис на свой ред заяви, че заради ситуацията около Украйна Руската федерация може да бъде изправена пред „безпрецедентни санкции“. Руско-американските преговори по въпросите на стратегическата стабилност и сигурността ще се проведат на 10 януари. След това, на 12 януари, въпросите за европейската сигурност и ситуацията в Украйна ще бъдат обсъдени на среща на Съвета НАТО-Русия, а на 13 януари с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Превод и редакция: Тереза Герова

6 Януари 2022 | 17:29 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Министрите на отбраната на Русия и САЩ са обсъдили въпроси по сигурността

ТАСС: Министрите на отбраната на Русия и САЩ са обсъдили въпроси по сигурността

Москва. Министрите на отбраната на Руската федерация и Съединените щати Сергей Шойгу и Лойд Остин обсъдиха проблемите на сигурността по телефона. Това съобщиха пред репортери в четвъртък от руското военно ведомство, предава ТАСС. „На 6 януари 2022 г. бяха проведени телефонни преговори между министъра на отбраната на Руската федерация генерал от армията Сергей Шойгу и министъра на отбраната на Съединените американски щати Лойд Джеймс Остин. Бяха обсъдени въпроси от сферата на сигурността, представляващи взаимен интерес“. Превод и редакция: Иван Христов

6 Януари 2022 | 16:35 | Агенция "Фокус"

The Financial Times: ЕС не участва в преговорите за сигурност поради слабата си външна политика

The Financial Times: ЕС не участва в преговорите за сигурност поради слабата си външна политика

Брюксел. Европейският съюз не участва в преки преговори с Русия за гаранции за сигурност поради вътрешни различия по отношение на собствената си отбранителна стратегия и липса на влияние във външната политика, се казва в статия на британския вестник The Financial Times. Припомня се, че следващата седмица руски официални лица ще проведат срещи с делегации на САЩ и НАТО, пренебрегвайки исканията на ЕС, че той също има право да участва в преговорите. Ето защо Върховният представител на ЕС по външните въпроси и политиката за сигурност Жозеп Борел предупреди Руската федерация и САЩ да не създават „сфери на влияние“ в Европа във връзка с предложенията на Москва за гаранции за сигурност, които биха променили структурата на отбраната на континента. Изданието обръща внимание и на позицията на Борел, който смята, че сега не е моментът за сделка като тази от конференцията в Ялта, сключена от лидерите на СССР, САЩ и Великобритания. Според него, както отбелязва вестникът, Брюксел в крайна сметка ще трябва да играе роля в консултациите с Москва. На 10 януари в Женева са планирани преговори между Руската федерация и САЩ за гаранции за сигурност. На 12 януари представители на Москва ще обсъдят опасенията си за сигурността в Европа, както и руски проекти, свързани с гаранции за сигурност, на заседание на Съвета НАТО-Русия в Брюксел, а на 13 януари - на заседание на Постоянния съвет на ОССЕ във Виена. На 17 декември руското министерство на външните работи публикува проект на споразумение със САЩ за гаранции за сигурност и споразумение за мерки за сигурност на Руската федерация и страните-членки на НАТО. Те бяха предадени на помощник държавния секретар на САЩ Карън Донфрид на 15 декември. Превод и редакция: Тереза Герова

6 Януари 2022 | 11:53 | Агенция "Фокус"

Politico: Демократите в САЩ се обърнаха и отказват да гласуват санкции срещу „СП-2“

Politico: Демократите в САЩ се обърнаха и отказват да гласуват санкции срещу „СП-2“

Вашингтон. Ръководството на Демократическата партия на САЩ отдавна се противопоставя на руския загопровод „Северен поток 2“ , но сега законодателите оставят своите притеснения настрана и ще подкрепят президента Джо Байдън, докато той води преговори в сферата на сигурността с Москва, пише Politico. Съгласно сведенията на изданието, демократите, които преди това се обявиха в подкрепа на новите ограничения за тръбопровода, „в сряда сигнализираха за промяна в позицията си“. Те, както се отбелязва в материала, заявиха, че „не искат да се намесват на [президента на САЩ Джо] Байдън във взаимодействието с Русия“ в светлината на изявленията на американската страна за възможността за конфликт между Русия и Украйна. Ако няма изненади, не се очаква законопроектът на Круз да премине прага от 60 гласа, пише вестникът, отбелязвайки, че демократите последователно подкрепят санкциите срещу „Северен поток 2“, но те няма да се противопоставят на президента, докато той води „опасни преговори“ с Русия. За приемане на законопроекта са необходими 60 гласа. За да накарат горната камара да приеме инициативата, републиканците трябва да привлечат подкрепата на поне 10 демократи. Документът също трябва да бъде одобрен от Камарата на представителите, преди да отиде за подпис от Байдън. „Да, на този етап, когато следим възможните действия на Русия в Украйна, за нас е много важно да работим заедно с нашите съюзници, а Германия е един от много важните съюзници за нас. Затова смятам, че това поправката е ненавременна“, заяви сенатор Жан Шахин (демократ от Ню Хемпшир) за инициативата на Круз. Сенатор Крис Мърфи (демократ от Кънектикът) каза пред репортери, че предприема действия срещу одобрението на споменатия законопроект. Според сенатора горната камара на Конгреса „трябва да покаже солидарност с администрацията в момент, когато се опитва да използва метода на моркова и тоягата, за да предотврати руска инвазия“. „Единствената причина, поради която могат да гласуват против, е ако вземат циничното решение да поставят партийната лоялност пред интересите на националната сигурност на САЩ“, каза Круз пред Politico, говорейки за позицията на демократите. Законопроектът на Круз задължава администрацията на Вашингтон да наложи санкции на газопровода в рамките на 15 дни след неговото одобрение, а също така позволява на Конгреса да гласува за повторно налагане на ограниченията, ако американският президент реши да ги отмени. Ограничения, според законопроекта, ще бъдат въведени по отношение на организациите, отговарящи за проектирането, изграждането и експлоатацията на газопровода, както и по отношение на редица техни служители. Санкциите включват забрана за влизане в Съединените щати, както и замразяване на активи в САЩ и забрана на американски граждани или компании да правят бизнес с лица от черния списък. Според изданието демократите може да подкрепят друга законодателна инициатива, която по-рано беше внесена от председателя на комисията по външни отношения на Сената Робърт Менендес (демократ от Ню Джърси). Той задължава американската администрация да наложи санкции срещу „Северен поток 2“ само в случай на руска инвазия в Украйна. Строителството на „Северен поток 2“ беше напълно завършено на 10 септември 2021 г. Първоначално се планираше да бъде завършен до края на 2019 г., но строителството беше забавено заради санкциите на САЩ. Газопроводът се състои от две линии с общ капацитет 55 млрд. куб.м. м годишно, които преминават от бреговете на Русия през Балтийско море до Германия. Превод и редакция: Иван Христов

6 Януари 2022 | 08:42 | Агенция "Фокус"

Пентагонът: Няма условия за изпращане на допълнителни военни сили в Източна Европа

Пентагонът: Няма условия за изпращане на допълнителни военни сили в Източна Европа

Вашингтон. Все още няма условия за разполагане на допълнителни американски сили в Източна Европа във връзка със ситуацията около Украйна. Това съобщи на брифинг говорителят на Пентагона Джон Кърби, предава TACC. „Зависи, както казахме по-рано, дали ще има ново нахлуване и дали някой съюзник на НАТО [разгръщане] ще поиска допълнителни способности. Ще разгледаме това искане“, каза Кърби. „Нито едно от тези две условия не е налице“, допълни говорителят на ведомството. Кърби каза още, че съюзниците на САЩ в НАТО все още не са се обърнали към Вашингтон за промени в позиционирането или посоката на допълнителни военни способности на фона на ситуацията около Украйна. „Няма да спекулирам с конкретни оръжия, но досега не е имало искания за позициониране или заявки за допълнителни военни способности от нашите съюзници от НАТО“, заключи говорителят. Превод и редакция: Тереза Герова

5 Януари 2022 | 08:29 | Агенция "Фокус"

„Взгляд“: Москва праща зам-министърът Грушко на Съвета Русия-НАТО

„Взгляд“: Москва праща зам-министърът Грушко на Съвета Русия-НАТО

Москва. Министерството на външните работи на Русия ще бъде представлявано на преговорите с НАТО на 12 януари в Брюксел от заместник-министъра Александър Грушко, пише „Взгляд“. „Делегацията се състои от представители на Министерството на външните работи и военните. Аз ще оглавя Министерството на външните работи“, каза Грушко. Той добави, че изявленията на НАТО за плановете за провеждане на спешна видеоконференция на външните министри ден преди заседанието на Съвета Русия-НАТО (СРН) говорят за опит на Северноатлантическия алианс да повиши напрежението около конфликта в Украйна. „Очакваме такива стъпки от Алианса. Обикновено СРН винаги е бил предшестван или от заседание на Комисията Украйна-НАТО, или от заседание на Северноатлантическия съвет. Това са някои сигнали, които НАТО ни изпраща, че са загрижени за предполагаемата концентрация на руски сили. Всичко това се вписва в тяхната линия, насочена към увеличаване на напрежението около вътрешната украинска криза, линията на позициониране на Русия като страна в конфликта. Тук няма нищо изненадващо“, обясни той. По-рано НАТО обяви, че на 7 януари ще се проведе извънредно заседание на външните министри на Алианса. Беше отбелязано, че министрите ще обсъдят „нарастването на руската военна мощ в и около Украйна, както и по-широки въпроси на европейската сигурност“. Киев, САЩ и европейски страни твърдят, че Русия подготвя атака срещу Украйна. Съединените щати изразиха загриженост за маневрите на руските войски, които се провеждат близо до украинските граници. Русия многократно отхвърля оценките на САЩ за подготовката за инвазия. Превод и редакция: Иван Христов

4 Януари 2022 | 19:09 | Агенция "Фокус"

Клаус-Дитер Маубах за RP: Спирането на „Северен поток 2“ ще бъде риск за доставките на природен газ в Европа

Клаус-Дитер Маубах за RP: Спирането на „Северен поток 2“ ще бъде риск за доставките на природен газ в Европа

Берлин. Газопроводът „Северен поток 2“ е важен за Европа и хипотетичното спиране на проекта крие рискове за енергийните доставки на Стария континент. Това предупреди главният изпълнителен директор на енергийната компания Uniper Клаус-Дитер Маубах в интервю за германския вестник Das Rheinische Post. „Северен поток 2“ е важен проект. Спирането му би било икономически риск за нас и риск за доставките на газ в Европа. Тези, които носят политическа отговорност, трябва да знаят това“, добави Маубах. „Германия покрива 90% от нуждите си от газ чрез внос, като половината идва от Русия“, припомни още ръководителят на компанията. Маубах подчерта също, че сертификацията на „Северен поток 2“ в Германия протича в съответствие с необходимите процедури и може да приключи до средата на годината. „Не виждам политическо влияние, Федералната мрежова агенция извършва проверки, както се очаква. До средата на 2022 г. сертифицирането може да бъде завършено“, каза той. Превод и редакция: Тереза Герова

4 Януари 2022 | 16:22 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Заседанието на Съвета НАТО-Русия ще се проведе на 12 януари

ТАСС: Заседанието на Съвета НАТО-Русия ще се проведе на 12 януари

Брюксел. Северноатлантическият алианс потвърди провеждането на заседание на Съвета НАТО-Русия (СНР) на 12 януари и призова Руската федерация „да вземе предвид опасенията на Алианса“. Това се казва в изявление, получено в ТАСС от говорител на пресслужбата на НАТО. „Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, като председател на Съвета НАТО-Русия, свика заседание на този Съвет на 12 януари 2022 г.“, съобщиха от пресслужбата. В него се подчертава, че „диалогът с Русия трябва да се води на основата на реципрочност, за да се отговори на опасенията на НАТО относно руските действия“. Превод и редакция: Юлиян Марков

4 Януари 2022 | 11:33 | Агенция "Фокус"

Politico: Републиканците са уверени, че Сенатът ще наложи санкции на „Северен поток-2“

Politico: Републиканците са уверени, че Сенатът ще наложи санкции на „Северен поток-2“

Вашингтон. Републиканците в Сената на САЩ са уверени, че през януари огромното мнозинство от членовете на тази камара ще гласуват в подкрепа на одобрението на законопроекта, предложен от техния съпартиец Тед Круз (от щата Тексас) за санкции срещу „Северен поток-2“, пише американският вестник Politico, позовавайки се на собствени източници. „Ще спечелим този вот с огромно мнозинство“, каза източникът. За приемане на законопроекта са необходими 60 гласа. За тази цел, за да бъде приета инициативата от горната камара, републиканците ще трябва да привлекат подкрепата на поне 10 демократи. Според Politico редица демократи подкрепят законопроекта. Инициативата ще трябва да бъде одобрена и от Камарата на представителите, след което ще бъде внесена за подпис от президента на страната. Законопроектът на Круз задължава администрацията на Вашингтон да наложи санкции на газопровода в рамките на 15 дни след неговото одобрение, а също така позволява на Конгреса да гласува за повторно налагане на ограниченията, ако американският президент реши да ги отмени. Ограниченията, според законопроекта, ще бъдат въведени по отношение на организациите, отговарящи за проектирането, изграждането и експлоатацията на газопровода, както и по отношение на редица техни служители. Санкциите включват забрана за влизане в Съединените щати, както и замразяване на активи в САЩ и забрана на американски граждани или компании да правят бизнес с лица от черния списък. През декември американските сенатори се съгласиха да разгледат предложения от Круз законопроект за санкции за газопровода, който трябва да бъде гласуван в горната камара на Конгреса не по-късно от 14 януари. Въпреки това, поради пандемията и подобен законопроект от председателя на комисията по външни отношения на Сената Робърт Менендес (демократ от Ню Джърси), разглеждането може да бъде отложено. Демократът представи инициатива, която задължава американската администрация да наложи санкции срещу „Северен поток;2" само в случай на руска инвазия в Украйна. Процедурният правилник на Сената позволява на управляващата Демократическа партия да представи алтернативни законопроекти, които, въпреки че са представени по-късно, се разглеждат по-рано. Почти всички сенатори преди това подкрепиха налагането на санкции върху газопровода, като тези, посочени в законопроекта на Круз. Американският президент Джо Байдън обаче им отказа, така че подкрепата за инициативата на републиканците би била в противоречие с позицията на президента на демократите. Така, отбелязва Politico, одобрението на инициативата на Менендес ще спаси демократите. Точната дата на разглеждане и на двата законопроекта все още не е известна. Превод и редакция: Юлиян Марков

4 Януари 2022 | 08:53 | Агенция "Фокус"

RND (Германия): Бербок ще посети САЩ на 5 януари за среща с Блинкен

RND (Германия): Бербок ще посети САЩ на 5 януари за среща с Блинкен

Берлин. Новият министър на външните работи на Германия Аналена Бербок ще пътува до САЩ в сряда, за да разговаря с американския си колега Антъни Блинкен за кризата в Украйна, съобщава RND, като уточнява, че това ще бъде втора среща между двамата. При първото си посещение като министър в САЩ, освен с Блинкен Бербок ще се срещне и с други официални лица, съобщи говорител на външното министерство в Берлин. Това е втората лична среща на „зеления“ политик с Блинкен - Бербок се срещна с него малко след като встъпи в длъжност през декември на среща на външните министри на Г-7 в Ливърпул. С пътуването си до Вашингтон Бербок подчерта значението, което германското правителство придава на трансатлантическите отношения. То ще се осъществи малко след заемането на поста в МВнР и малко след началото на германското председателство на Г-7. Преговорите ще обхванат кръга от двустранни отношения, но и ситуацията около украинската граница. Външната политика в областта на климата и съвместният ангажимент за укрепване на демокрациите също ще бъдат във фокуса на разговорите. САЩ от седмици обвиняват Русия в изпращане на войски в райони на границата с Украйна. Има опасения, че руските войски може да нахлуят в бившата съветска република. Русия отрича подобни планове. Превод и редакция: Тереза Герова

3 Януари 2022 | 17:21 | Агенция "Фокус"

„Коммерсант“: МВнР на Русия не изключи нови санкции на САЩ срещу „Северен поток 2“

„Коммерсант“: МВнР на Русия не изключи нови санкции на САЩ срещу „Северен поток 2“

Москва. Процесът на сертифициране на „Северен поток 2“ може да се проточи до лятото и Министерството на външните работи на Руската федерация не изключва в този период САЩ да въведат нови санкции срещу газопровода. Това подчерта заместник-министърът на външните работи на страната Александър Панкин, отбелязва вестник „Коммерсант“. „Регламентите на процедурата са такива, че позволяват забавяне (на процеса на сертифициране), а именно да се извърши разглеждане на първа, втора условна инстанция, разтягайки го в продължение на много месеци“, обясни Панкин пред медии. Той смята, че по време на сертифицирането на газопровода „интригите може да бъдат на всяка крачка“. „След това може да има американски чук – защо да не си представим, че американците ще кажат на германците да не купуват нито грам руски газ през „Северен поток 2“? Газопроводът може да бъде или да не бъде сертифициран. Те могат да прилагат всичко“, добави дипломатът. През лятото САЩ и Германия сключиха сделка за „Северен поток 2“. Вашингтон обеща да не налага санкции на оператора на тръбопровода, за да насърчи удължаването на транзитното споразумение с Украйна. На 29 декември втората нишка на „Северен поток 2“ беше напълнена с газ и сега газопроводът е готов за експлоатация. Русия очаква сертифициране на газопровода до края на първата половина на 2022 г. Превод и редакция: Тереза Герова

3 Януари 2022 | 17:07 | Агенция "Фокус"

The Guardian: Комитетът по разузнаването на Конгреса обмисля превантивни санкции срещу нахлуване на Русия в Украйна

The Guardian: Комитетът по разузнаването на Конгреса обмисля превантивни санкции срещу нахлуване на Русия в Украйна

Вашингтон. Председателят на комисията по разузнаването на Камарата на представителите на САЩ Адам Шиф, който е и един от лидерите на Демократическата партия, предупреди за високата вероятност от руска инвазия в Украйна, която може да бъде спряна само с помощта на тежки санкции, пише The Guardian. „Страхувам се, че Путин вероятно ще нахлуе. Честно казано, все още не разбирам цялата мотивация защо прави това сега, но той определено е решен да го направи, ако не успеем да го убедим в противното“, коментира американският конгресмен в неделя вероятността от руска инвазия в Украйна. За да бъде убеден руският президент Владимир Путин „в обратното“, според Шиф, няма да помогне „нищо друго освен такова ниво на санкции, което Русия никога не е виждала“. Политикът отбеляза, че одобрява и идеята за въвеждане на лични ограничения срещу руския лидер, но подчерта важността на „секторните санкции“. В същото време ръководителят на разузнавателния комитет призова американските съюзници да действат като единен фронт със Съединените щати по въпроса за антируските санкции. „Русия трябва да разбере, че сме единни в това“, добави политикът. В допълнение към санкциите, според Шиф, нахлуването в Украйна може да доведе до това, което Москва се опитва да предотврати – разширяването на Северноатлантическия алианс до руските граници. „Трябва да разберат, че ако те нахлуят, НАТО не само няма да се отдалечи от нея, а напротив, ще се приближи“ и това, според конгресмена, е „мощен възпиращ фактор“. Както припомня The Guardian, по-късно в неделя Белият дом съобщи, че президентът на САЩ Джо Байдън е провел телефонен разговор с украинския си колега Владимир Зеленски. „Президентът Байдън даде да се разбере, че Съединените щати и техните съюзници и партньори ще отговорят решително, ако Русия нахлуе в Украйна в бъдеще“, каза Джен Псаки, говорител на Белия дом. Междувременно Киев смята, че преговорите „доказват специалния характер на отношенията“ с Вашингтон. На своята страница в Туитър Зеленски отбеляза, че по време на разговора лидерите са обсъдили съвместни действия на Украйна, САЩ и партньори „за поддържане на мира в Европа, предотвратяване на по-нататъшно нарастване на напрежението, реформи и деолигархизация“, подчертавайки, че Украйна цени „непоклатимата подкрепа“ на САЩ. Превод и редакция: Иван Христов

3 Януари 2022 | 11:36 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Зеленски е обсъдил с Байдън съвместни действия за опазване на мира в Европа

ТАСС: Зеленски е обсъдил с Байдън съвместни действия за опазване на мира в Европа

Киев. Президентът на Украйна Владимир Зеленски е обсъдил в неделя по време на телефонен разговор с американския лидер Джо Байдън съвместни действия за гарантиране на мира в Европа, предотвратяване на по-нататъшна ескалация на напрежението, както и въпроси от вътрешната политика в Киев. Той публикува съответното съобщение на страницата си в „Туитър“, предава ТАСС. „Обсъдихме съвместните действия на Украйна, САЩ и партньори за запазване на мира в Европа и предотвратяване на по-нататъшна ескалация, реформи и деолигархизация“, написа Зеленски. Той подчерта, че оценява „непреклонната подкрепа“ за страната си от президента на САЩ и нарече отношенията им специални. „Първият международен разговор за годината с Байдън доказва специалния характер на нашите отношения“, каза украинският лидер. От своя страна пресслужбата на Белия дом информира, че главите на двете държави са обсъдили предстоящите контакти с Русия по гаранциите за сигурност. Отбелязва се, че Байдън и Зеленски „изразиха подкрепа за дипломатическите усилия, които ще започнат следващата седмица с двустранен [американско-руски] диалог за стратегическа стабилност [в Женева на 10 януари], [продължаване] в НАТО чрез Съвета НАТО-Русия , както и в ОССЕ“. Президентът на САЩ е уверил, че въпросите, които засягат Украйна, няма да бъдат решени без нейно участие. Той е изразил на Зеленски подкрепата на Съединените щати за суверенитета и териториалната цялост на Украйна, „даде ясно да се разбере, че Съединените щати, техните съюзници и партньори ще отговорят решително в случай на по-нататъшно руско нахлуване в Украйна“, а също така е посочил подкрепата на Вашингтон за мерки за изграждане на доверие за деескалация на напрежението в Донбас. Както припомня ТАСС, на 30 декември Байдън разговаря с руския президент Владимир Путин. Разговорът продължи 50 минути. Малко преди началото на вторите преговори между двамата лидери през декември прессекретарят на президента на Руската федерация Дмитрий Песков каза, че разговорът е иницииран от ръководителя на руската държава. След разговора между Путин и Байдън, прессекретарят на президента на Украйна Сергей Никифоров каза, че кабинетът на Зеленски очаква, че след телефонния разговор с руския лидер Байдън ще се свърже с украинския си колега. Последният разговор между президентите на Украйна и САЩ се състоя на 9 декември - два дни след телеконференцията между лидерите на Руската федерация и САЩ. Превод и редакция: Иван Христов

3 Януари 2022 | 09:46 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Байдън и Зеленски са обсъдили предстоящите преговори с Русия по сигурността

ТАСС: Байдън и Зеленски са обсъдили предстоящите преговори с Русия по сигурността

Вашингтон. Президентът на САЩ Джо Байдън обсъди предстоящите контакти с Русия относно гаранциите за сигурност в телефонен разговор с украинския си колега Владимир Зеленски в неделя. Това съобщиха от пресслужбата на Белия дом след разговора, предава ТАСС. „Лидерите изразиха подкрепа за дипломатическите усилия, които ще започнат следващата седмица с двустранен [САЩ-Руски] диалог за стратегическа стабилност [в Женева на 10 януари], [продължаващ] в НАТО чрез Съвета НАТО-Русия, както и в ОССЕ.Президентът Байдън подчерта ангажимента на Съединените щати към техните съюзници и партньори и принципа „нищо за вас без ваше участие“, отбеляза Белият дом. Ръководителят на администрацията на Вашингтон също изказа на Зеленски подкрепата на Съединените щати за суверенитета и териториалната цялост на Украйна и „даде ясно да се разбере, че Съединените щати, техните съюзници и партньори ще отговорят решително в случай на руска инвазия в Украйна“. Освен това Байдън посочи подкрепата на Вашингтон за мерките за изграждане на доверие за деескалация на напрежението в Донбас, както и „активна дипломация за напредък на Минските споразумения в подкрепа на Нормандския формат“. Превод и редакция: Иван Христов

3 Януари 2022 | 09:21 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: Путин и Ердоган обсъдиха руските предложения за гаранции за безопасност

РИА Новости: Путин и Ердоган обсъдиха руските предложения за гаранции за безопасност

Москва. По време на телефонен разговор руският президент Владимир Путин и турският президент Реджеп Тайип Ердоган са обсъдили руските предложения за гаранции за сигурност, ситуацията в Закавказието, Сирия и Либия, съобщи пресслужбата на Кремъл, цитирана от РИА Новости „Бяха засегнати и международни теми, включително добре познатите предложения за разработване на юридически формализирани споразумения, гарантиращи сигурността на Руската федерация, ситуацията в Закавказието, въпросите за уреждане на конфликтите в Сирия и Либия“, се казва в съобщението. Освен това руският президент Владимир Путин и турският президент Реджеп Тайип Ердоган по време на телефонен разговор са потвърдили намерението си за по-нататъшно засилване на взаимноизгодното партньорство между Русия и Турция, съобщи пресслужбата на Кремъл. „След като си размениха поздравления по повод Новата година, Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган обобщиха основните резултати от двустранното сътрудничество и потвърдиха ангажимента си за по-нататъшно засилване на взаимноизгодното партньорство между Русия и Турция“, се казва в съобщението. Превод и редакция: Юлиян Марков

2 Януари 2022 | 15:04 | Агенция "Фокус"

Financial Times: Как може да бъде победен Путин

Financial Times: Как може да бъде победен Путин

Лондон. След няколко седмици на заплахи, както на думи, така и на практика, няма никакво съмнение, че Владимир Путин се занимава с изнудване с високи залози. Съсредоточавайки силите си по границите на Украйна, Кремъл постави ултиматум: западните страни трябва по същество да пренапишат европейския ред за сигурност след Студената война и при неговите условия. Можем да кажем, че руският президент говори, като държи пистолет до слепоочието на съседа си. Не трябва да му се позволява да отприщи агресия. Не само европейската сигурност, но и отношенията със сили като Китай зависят от по-нататъшните действия на американския президент Джо Байдън и неговите европейски съюзници, пише британският вестник Financial Тimes в материал, представен без редакторска намеса. Предложените от Москва договори със САЩ и НАТО далеч надхвърлят предишните искания – по-рано Москва поиска гаранции, че НАТО няма да се разширява за сметка на Украйна. Сега Русия иска НАТО да поиска от Москва съгласие за разполагане на войски в бившите комунистически страни, които се присъединиха към алианса след май 1997 г., което предполага изтегляне на разположените в момента там войски. Освен това на НАТО се налагат ограничения за ракетни съоръжения, учения и военни дейности като цяло в Централна и Източна Европа. Кремъл не може да не знае, че Вашингтон и столиците на НАТО никога няма да се съгласят с много от неговите искания в сегашния им вид. И какво е това - максималистична позиция в преговорите или смокиново листо за по-нататъшни военни действия на всяка цена? В действителност руският президент вероятно е готов да започне постепенна военна ескалация, за да получи нови отстъпки от западните страни. Путин може да вижда слабост у Запада: има ново правителство в Германия, президентски избори във Франция, а Белият дом вече частично провали дипломацията си за Украйна, изоставяйки санкциите срещу руския газопровод „Северен поток-2“. Има тревожни съобщения, че Путин се опитва да създаде претекст за военни действия или да примами Киев в капан – както направи с грузинското ръководство през 2008 г. Така Путин твърди, че Украйна планира офанзива, за да си върне пограничните райони в Донбас, контролирани от проруските сепаратисти. Двуканалната стратегия, която Байдън стартира на неотдавнашната си среща на върха с Путин, е напълно смислена. Но това изисква предпазливост, единство на целите и близък контакт с европейските съюзници. Първата посока е да се увеличи максимално цената на агресията, като се даде да се разбере, че ако нещо се случи, Западът ще наложи болезнени санкции на Русия и ще предостави на Украйна допълнителни отбранителни средства. Мащабната война срещу славянска държава, чиито граждани, според многократните уверения на Путин, уж са „един народ“ с руснаците, е изпълнена с огромни вътрешни рискове дори при цялата враждебност, която руската държавна пропаганда разпалва срещу Киев. Заплахата от нови финансови и енергийни санкции не може да не повлияе на изчисленията на руския президент. Втората област са преговорите, както се изрази Байдън, относно „загрижеността за сигурността“ на Путин. Те трябва да спазват строги правила. Западните столици трябва ясно да заявят, че възнамеряват да спазват нормите на 21-ви век и че европейските държави са свободни да избират своя собствена политическа система и съюзници. За връщане към преговорите на суперсилите, оставяйки настрани малките държави - а, изглежда, именно това търси Москва - по принцип не може да се говори. Ако Западът възнамерява да направи някакви отстъпки, трябва да се обсъди незаконното анексиране на Крим и окупацията на Донбас. И за да бъде напълно допуснат до масата за преговори, нека Путин първо свали пистолета и да предприеме стъпки за деескалация около Украйна. Президентът на Русия играе рисково, но картите му са доста слаби. Западът, от друга страна, е силен и не трябва да се отказва да използва руските слабости. Предстои трудна и сложна дипломация. Но е необходимо да се предаде на Путин идеята, че дългите дискусии не са алтернатива, а единственият път напред. Превод и редакция: Юлиян Марков

1 Януари 2022 | 13:17 | Агенция "Фокус"

Атлантическият съвет: Бивши американски посланици призоваха Съединените щати да очертаят списък с възможни санкции срещу Руската федерация заради Украйна

Атлантическият съвет: Бивши американски посланици призоваха Съединените щати да очертаят списък с възможни санкции срещу Руската федерация заради Украйна

Вашингтон. Бивши посланици и официални лица на САЩ, както и някои експерти, призоваха Вашингтон да информира Москва какви санкции могат да бъдат наложени на Руската федерация в случай на нейна инвазия в Украйна, се посочва на сайта на Атлантическия съвет, базиран във Вашингтон. „Вярваме, че Съединените щати трябва, в тясна консултация със своите съюзници от НАТО и Украйна, да предприемат незабавни стъпки, за да повлияят на изчисленията на Кремъл <...>, преди руското ръководство да избере да продължи военна ескалация“, се казва в изявлението, публикувано в четвъртък вечер. Този призив е подписан от 24 души, включително бившите посланици на САЩ в Руската федерация Майкъл Макфол и Александър Вершбоу, бившите ръководители на американската дипломатическа мисия в Киев Джон Хърбст, Стивън Пайфър, Уилям Тейлър, както и бившият специален представител на Държавния департамент на САЩ за Украйна Кърт Волкър, бившият командващ на НАТО в Европа - пенсионираният генерал Филип Брийдлав и американският философ и политолог Франсис Фукуяма. Според тях администрацията на САЩ, наред с други неща, трябва да продължи да взаимодейства с ЕС и други партньори, за да „осигури съгласие относно елементите на отговор на всяка руска атака срещу Украйна, независимо от степента или формата на ескалация. " „Подобен отговор би включвал пакет от сериозни и болезнени (за руската икономика) санкции, които ще бъдат приложени незабавно, ако Русия нападне Украйна. В идеалния случай същността на тези санкции трябва да бъде предадена на Москва сега, така че Кремъл да има ясна представа от мащаба на удара, с който ще се сблъска, за руската икономиката,. По-специално, Вашингтон трябва да се консултира с Берлин и да постигне споразумение, че Германия ще предотврати пускането на „Северен поток-2“ в случай на руска атака (срещу Украйна)“, се казва в текста. Тези, които са поставили подписите си под писмото, също смятат, че „най-важното нещо, което Западът може да направи сега, е да увеличи възпиращата сила на украинските въоръжени сили, като предоставя на (Киев) военна помощ и оборудване по ускорен начин“. Наред с други неща, такава помощ „може да включва допълнителни противотанкови ракети „Джевлин“, както и зенитно-ракетни системи „Стингър“. Освен това авторите на призива смятат, че „НАТО трябва да действа сега, за да започне да укрепва военното си присъствие на източния фланг“. „Западът също трябва да разшири политическата си офанзива, за да отнеме инициативата от Москва, когато се опитва да използва заплахата със сила, за да сплаши Украйна, Европа и Съединените щати, за да отстъпят на исканията на (Москва), много от които са очевидно неразумни и неприемливи“, се казва в текста. Неговите автори обаче са убедени, че САЩ и техните съюзници „трябва да продължат да декларират ясно готовността си за диалог с Руската федерация“, който ще включва въпроси, вълнуващи НАТО и други страни по отношение на руските военни и други агресивни действия Превод и редакция: Юлиян Марков

1 Януари 2022 | 11:51 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: Украйна забрани влизането на руски кораби в украински води

РИА Новости: Украйна забрани влизането на руски кораби в украински води

Киев. Закон за забрана руски кораби да влизат във вътрешните води на Украйна влезе в сила от 1 януари 2022 г. Съответният документ, приет от Върховната Рада на 3 декември 2020 г., е публикуван на сайта на парламента, предава РИА Новости. Според текста му кораби, плаващи под флага на "държава-агресор" (както наричат Русия в Украйна – бел.ред.) вече не могат да превозват пътници и товари между речните пристанища. Подобна мярка е въведена и по отношение на товарни превози във вътрешните води на страната. Освен това документът въвежда забрана за регистриране в Държавния корабен регистър на Украйна на плавателни съдове, собственост на руски граждани. Вътрешните речни водни пътища в Украйна включват реки като Днестър, Дунав, Днепър и др. Превод и редакция: Юлиян Марков

1 Януари 2022 | 09:52 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Държавният департамент на САЩ обяви готовността на НАТО за смислен диалог с Русия

ТАСС: Държавният департамент на САЩ обяви готовността на НАТО за смислен диалог с Русия

Вашингтон. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен в петък в телефонен разговор с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг обсъди предстоящите контакти с Руската федерация. Както отбеляза след разговора пресслужбата на Държавния департамент, НАТО е готов за смислен диалог с Москва и в същото време е единен по въпроса за „сдържането на агресията срещу Украйна“, предава TACC. „Държавният секретар Блинкен разговаря с генералния секретар на НАТО Столтенберг за предстоящото взаимодействие с Руската федерация в рамките на Съвета Русия-НАТО и диалога за стратегическа стабилност между САЩ и Руската федерация. Алиансът е готов за смислен диалог с Русия и в същото време е обединен по въпроса за ограничаване на по-нататъшната агресия срещу Украйна“, се казва в съобщението. На 10 януари в Женева са планирани преговори между Руската федерация и САЩ зан поисканите от Русия гаранции за сигурност. Освен това на 12 януари ще се проведе заседание на Съвета Русия-НАТО, а на 13 януари ще се проведат разговори между представители на Руската федерация и ОССЕ. На 17 декември руското министерство на външните работи публикува проект на споразумение със САЩ за гаранции за сигурност и споразумение за мерки за сигурност на Руската федерация и страните членки на НАТО. Те бяха предадени на помощник държавния секретар на САЩ Карън Донфрид на 15 декември. Превод и редакция: Юлиян Марков

31 Декември 2021 | 19:10 | Агенция "Фокус"

„Известия“: Външният министър на Германия се обяви против доставки на оръжия за Украйна

„Известия“: Външният министър на Германия се обяви против доставки на оръжия за Украйна

Берлин. Германският външен министър Аналена Бербок се противопостави на доставката на оръжия за Украйна заради възможна военна ескалация. Думите й се цитират от пресслужбата на германското външнополитическо ведомство, пише руският вестник “Известия“. Според министъра сега международната общност е изправена пред важна задача, която е да предотврати по-нататъшна ескалация. В интервю за агенция DPA тя подчерта, че "по-нататъшната военна ескалация няма да донесе допълнително за сигурността на Украйна". Ръководителят на ведомството припомни и позицията на страните от Г-7 и Европейския съюз, според които по-нататъшното влошаване на ситуацията на границата с Украйна ще доведе до „огромни политически и икономически последици за Русия“. По-рано, на 29 декември, руският посланик в Германия Сергей Нечаев разкритикува дискусиите за доставката на оръжие за Украйна. Според него „военното развитие на Украйна е абсолютно вредно и неподходящо“. Той посочи контрапродуктивността на подобни стъпки. Руската страна, във връзка със западните разсъждения за доставките на оръжие за Украйна, изисква гаранции за сигурност във формата, която е заложена в международното право, каза Нечаев. Превод и редакция: Юлиян Марков

31 Декември 2021 | 15:17 | Агенция "Фокус"

„Страна“ (Украйна): Какво решиха Байдън и Путин за Украйна преди Нова година

„Страна“ (Украйна): Какво решиха Байдън и Путин за Украйна преди Нова година

Киев. В четвъртък се проведе телефонен разговор между президентите на САЩ и Русия. Този път инициатор беше Владимир Путин - обикновено преди Джо Байдън се обаждаше пръв, пише украинското издание “Страна“ в материал, представен без редакторска намеса. Предмет на разговора бяха Украйна и предложенията на Русия за деескалация с НАТО. Изданието анализира разговора на двамата президенти. Позиция на САЩ Първо, Белият дом издаде кратко съобщение. В него се казва, че Русия трябва „да спре нахлуването“ в Украйна, в противен случай от САЩ ще последва „решителен отговор“. Но след това Байдън приветства предстоящите преговори през януари и каза, че е необходима деескалация. По-късно даде брифинг прессекретарят на Белия дом Джен Псаки. Тя конкретизира много точки. Според нея Байдън е очертал два сценария на Путин. „Единият е дипломатически път, водещ до деескалация на ситуацията, а другият е път, който е по-фокусиран върху сдържането, включително сериозни разходи и последици, ако Русия реши да продължи инвазията си в Украйна. Те включват икономически мерки, увеличаване на броя на силите на НАТО в съюзническите страни, както и допълнителна помощ за Украйна, която да й позволи да продължи да защитава себе си и своята територия“, каза Псаки.. С други думи, Америка няма да се бие за Украйна, което за пореден път беше потвърдено от Байдън с думите „да се защитава сама“. Американците, в унисон с руснаците, обявиха, че предстоящите преговори през януари трябва да бъдат ориентирани към резултатите. Но Байдън каза, че ще обсъди всички ключови моменти със своите съюзници - към което Путин, според Белия дом, се отнася с разбиране. По-нататък са били засегнати предложенията на Русия към САЩ и НАТО. "И двамата лидери признаха, че има области, в които могат да постигнат значителен напредък, както и области, в които вероятно е невъзможно да се постигне споразумение. Предстоящите преговори ще определят по-точно контурите на всяка от тези категории", каза Псаки. Има още десет дни за изясняване на тези въпроси преди началото на преговорите по същество. През това време страните ще свършат подготвителна работа, съобщиха от администрацията на Байдън. Очевидно това е била основната цел на сегашния разговор на президентите – да се определи кръгът от въпроси, които преди всичко ще бъдат обсъдени между Русия и САЩ в Женева. Поне това предположение има много по-практично значение, отколкото поредните заплахи за санкции или напомняне за „червените линии“. Псаки също потвърди това: „Основната цел на разговора беше да се даде един вид тон и да се определи същността на предстоящите дипломатически срещи“. И да се определи какви въпроси ще се разглеждат на различни платформи за преговори: между Русия и САЩ и между Москва и НАТО и ОССЕ. Характерно е, че въпросите и по трите писти бяха разпределени от Путин и Байдън. Тоест ролята на американците тук, въпреки уверенията за консултации със съюзниците, ще бъде ключова. Позицията на Кремъл Путин също така казва, че настоящият разговор е в подготовка за януарските преговори относно предложенията на Русия. „Резултатът от съвместната работа трябва да бъдат твърди правни гаранции, които изключват разширяването на НАТО на изток и разполагането на застрашаващи оръжейни системи в непосредствена близост до руските граници“, каза Кремъл. Байдън, според руската страна, е казал в този контекст, че „Вашингтон няма намерения да разгръща нападателни ударни оръжия на територията на Украйна. Русия потвърди, че Байдън е заплашил със санкции, ако ситуацията около Украйна ескалира. На което Путин „дава изчерпателен отговор“, че „това би било сериозна грешка, заплашваща на практика с пълен разрив на руско-американските отношения“. Освен официалното прессъобщение, обяснения за разговора даде помощникът на Путин Юрий Ушаков. Той уточни, че преговорите не може да продължат дълго. „Преговорите за гаранции не трябва да се превръщат в бърборене, ние не чакаме самия процес, а резултатите, ще изчакаме 2-3 рунда и тогава ще направим изводи“, каза Ушаков. Освен това Путин, каза той, е казал на Байдън, че Русия ще се държи така, както ще се държат Съединените щати по въпросите на сигурността на своите граници. Американският президент пък каза на руския, че не трябва да се допуска ядрена война, която „не може да бъде спечелена“. Важен момент – преките преговори с американците в Женева се смятат за ключови в Русия. Съдейки по тоналността никой не очаква особена конструктивност от консултациите с НАТО и ОССЕ. Пет извода 1. Целта на този разговор е да се проведе дипломатическа подготовка за предстоящите преговори през януари. Те трябва да се съсредоточат върху теми, които имат перспективи. И трябва да се разпредели това, което ще се обсъжда между американците и руснаците директно, и това, което ще се обсъжда чрез НАТО и ОССЕ. 2. Сред най-реалистичните теми вече е възможно да се отдели отказът за разполагане на ударни оръжия в Украйна, както заяви Байдън според версията на руската страна. Очевидно този въпрос ще бъде един от ключовите на преговорите през януари. 3. Много важен момент е диалогът за санкциите при нападение срещу Украйна. Байдън каза, че в случай на инвазия те ще наложат икономически ограничения на Русия и ще започнат да увеличават групировката на НАТО близо до нейните граници. Но отговорът на Путин е характерен: Кремъл заплаши САЩ с прекъсване на отношенията. 4. В същото време диалогът все още не е отхвърлен. САЩ потвърдиха, че в руските предложения има приемливи точки, които ще бъдат обсъдени в преговорите. Може да се предположи, че ако наистина има напредък в тази посока, заплахата от ескалация рязко ще намалее. 5. Този път страните не казаха нищо за Минските споразумения - въпреки че на предишната среща тази тема беше една от основните. Но това едва ли означава, че въпросът за уреждането в Донбас е поставен на пауза. Спирането на усилията на САЩ тук би било очевиден сигнал за Москва, че американците наистина не са готови за разведряване. И това би обезсмислило останалите преговори. Превод и редакция: Юлиян Марков

31 Декември 2021 | 14:52 | Агенция "Фокус"

„Независимая газета“: За какво говориха президентите на Русия и САЩ

„Независимая газета“: За какво говориха президентите на Русия и САЩ

Москва/Вашингтон. Президентите на Русия и САЩ Владимир Путин и Джо Байдън разговаряха в петък вечерта в продължение на 50 минути по телефона. В разговора, организиран по искане на Путин, лидерите обсъдиха дневния ред както на двустранните преговори между Руската федерация и САЩ, насрочени за 10-13 януари, така и на контактите на Москва с НАТО и ОССЕ, пише руският вестник “Независимая газета“. Агенция Reuters, позовавайки се на високопоставен служител на американската администрация, каза, че Путин и Байдън "са видели области за напредък в предстоящите дипломатически преговори, както и области, в които споразумението може да е невъзможно". По-специално Вашингтон не промени мнението си, че решенията за присъединяване към НАТО трябва да се вземат от "самите суверенни страни, след консултация с Алианса, а не някой друг". Според събеседника на агенцията тонът на разговора между двамата лидери е бил сериозен, а самият разговор смислен. „Съединените щати ще продължат да наблюдават много внимателно натрупването на руски военни по границата с Украйна и движението на тези войски“, добави източникът. В изявлението на Кремъл, разпространено след разговора на президентите, се отбелязва, че „руската страна е дала изчерпателен отговор на варианта, споменат отново от Джо Байдън, за приемане на „мащабни“ санкции срещу Русия в случай на ескалация на ситуацията около Украйна.” „По-специално се казва, че това би било сериозна грешка, всъщност заплашваща с пълно прекъсване на руско-американските отношения“, се подчертава в документа. В същото време в руското изявление се отбелязва, че по време на разговора Байдън е подчертал, че „Вашингтон няма намерения да разгръща нападателни ударни оръжия на територията на Украйна“. Въпреки че в изявлението на Белия дом след преговорите не се споменава подобно обещание. Прессекретарят на президента на САЩ Джен Псаки отбеляза, че Байдън е призовал Русия да деескалира напрежението с Украйна. „Той обясни, че Съединените щати, техните съюзници и партньори ще дадат решителен отговор, ако Русия отново нахлуе в Украйна“, каза Псаки. От думите й следва, че Байдън е изразил пред Путин условие за постигане на напредък на януарските преговори: „Президентът Байдън потвърди, че значителен напредък в тези диалози може да се случи само в условия на деескалация, а не на ескалация“. Представител на Белия дом, говорейки пред репортери при условие на анонимност, добави към изявлението на Псаки, че Байдън също е говорил за укрепване на източния фланг на НАТО и за подпомагане на Украйна. Байдън е очертал два пътя, включително дипломация, каза той. „Другият път е този, който е по-скоро за сдържане, включително сериозни разходи и последици, ако Русия реши да продължи инвазията си в Украйна. Тези възможности включват мерки, които ефективно ще откъснат Русия от световната икономическа и финансова система. На свой ред помощникът на руския президент Юрий Ушаков каза по време на подобен брифинг, че разговорът на президентите се е оказал сериозен. Според него Путин е казал на Байдън, че преговорите за руските гаранции за сигурност „не трябва да се израждат в бърборене“ и че Москва очаква конкретни резултати от тях и то бързо. „Да видим как ще вървят преговорите – ден-два, три рунда. Тогава ще направим изводи“, цитира Ушаков РИА Новости. Той не разкри конкретните планове на Москва за Украйна, но говори за кубинската ракетна криза, когато САЩ заплашиха с военни действия в отговор на разполагането на съветски ракети в Куба. "Нашият президент подчерта, че в тази ситуация - доста сложна - ще се държим по начина, по който биха се държали Съединените щати, ако нападателните оръжия бяха разположени близо до американските граници", каза той. Президентите говориха за втори път в рамките на един месец. На 7 декември те разговаряха два часа чрез видеоконферентна връзка. Тогава Байдън предупреди Путин, че Западът ще предприеме "строги икономически и други мерки", ако Русия нахлуе в Украйна. В отговор Путин поиска гаранции, че НАТО няма да се разширява на изток. На Запад исканията на Русия бяха възприети като неприемлив ултиматум. Превод и редакция: Юлиян Марков

31 Декември 2021 | 13:37 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: Според западните медии Путин действа от позиция на силата

РИА Новости: Според западните медии Путин действа от позиция на силата

Москва. В последния ден на изминалата година западните медии обърнаха значително внимание на втория разговор за този месец между президентите на Русия и САЩ Владимир Путин и Джо Байдън. Повечето от тях се съгласиха, че лидерите на двете страни се опитват да "създадат пейзаж" за предстоящите преговори за сигурност и оставиха възможност за дипломатическо разрешаване на ситуацията около Украйна, обобщава РИА Новости. Въпреки че повечето чуждестранни медии се ограничиха до преразказване на изявленията след телефонния разговор, все пак има осезаема разлика в отразяването на темата. Американските издания се интересуват повече от това кой от лидерите действа от позиция на силата и дали Путин „използва“ Байдън за свои цели. В същото време европейските медии са по-загрижени за цените на газа в Европа, а британският вестник The Times дори се опитва да свърже разговора между президентите на Руската федерация и САЩ с плановете за руско-белоруски военни учения. В четвъртък вечерта московско време президентите на Руската федерация и САЩ проведоха телефонен разговор, който продължи 50 минути. Те обсъдиха по-специално започването на преговори за гаранции за сигурност. Според Кремъл и Белия дом разговорът се оказал "сериозен и съдържателен". Байдън ясно заяви, че САЩ не възнамеряват да разполагат нападателни ударни оръжия в Украйна, но предупреди за санкции, Путин каза, че в този случай може да последва прекъсване на отношенията. Лидерите се договориха диалогът да продължи след Нова година. Възможности за дипломация Както отбелязва американският The Wall Street Journal, по време на разговора Путин и Байдън се предупредиха взаимно за „възможността за опасно влошаване на отношенията“, но запазиха отворена възможността за дипломатическо решение на ситуацията около Украйна. Друго американско издание The New York Times от своя страна отбелязва, че и двете страни са се опитали да "създадат дипломатически пейзаж" за предстоящите преговори в Женева, а след това в Брюксел и Виена. В същото време представители на правителството на САЩ отказаха да обсъждат същността на преговорите, като декларират, че „за разлика от руснаците няма да водят публичен диалог“, отбелязва вестникът. В същото време, въпреки че преговорите продължиха 50 минути, според вестника „намеренията на Путин остават неясни“. Според изданието Путин действа от позиция на силата, което демонстрира ситуацията с Крим през 2014 г. Руският лидер, според вестника, е "уверен", че САЩ и техните съюзници от НАТО няма да използват силите си, за да "изпълнят задачата за отблъскване" в случай на ескалация. Експертното издание Politico от своя страна изрази опасения, че Путин може да използва Байдън в своя полза. Евелин Фаркас, бивш високопоставен служител в Министерството на отбраната на САЩ за Русия, Украйна и Евразия, се опасява, че Путин чрез разговора „се опитва да събере разузнавателна информация за Байдън“ или да подготви основата за по-нататъшни действия. Според френския вестник Le Monde президентите на Русия и САЩ по време на разговора са обсъдили "архитектурата" на европейската сигурност, но "без особен напредък".В същото време, отбелязва вестникът, разговорът на лидерите "постави началото на нов дипломатически цикъл", тъй като беше насочен към "разреждане на напрежението, невиждано от края на Студената война". Според вестника в президентския диалог, който „бе иницииран от страна, която се стреми да възстанови статута на суперсила наравно със Съединените щати“, стремежът към симетрия „се придружава от усилия за маргинализиране на европейците“. Британският вестник Financial Times от своя страна отбелязва, че разговорът между двамата лидери се е състоял на фона на "спорове за ролята на Русия в покачването на цените на газа в Европа", които се движат около 1000 долара за хиляди кубични метра. Редица европейски политици обвиняват „Газпром“, че отказва да доставя допълнителни количества гориво, за да пусне възможно най-скоро "Северен поток 2", по който може да се доставя газ, заобикаляйки Украйна. В същото време, както каза Путин, „Газпром“ доставя целия обем газ, поискан от неговите контрагенти по съществуващи договори, освен това дори е увеличил доставките за страни извън ОНД, включително европейски страни. Друг британски вестник The Times, който по-рано писа, че Руската федерация с помощта на мигранти от територията на Беларус може да отреже Балтийско море от съюзниците си в НАТО за няколко часа, обърна внимание на факта, че разговорът между Путин и Байдън се състоя малко след като Москва и Минск обявиха плановете си за съвместни учения. Вестникът посвети поне една четвърт от статия за президентските преговори на това, като отбеляза, че от Киев до границата с Беларус "има само 50 мили (около 80,5 километра"). Превод и редакция: Юлиян Марков

31 Декември 2021 | 12:13 | Агенция "Фокус"

Константин Косачов: Разговорът между президентите на Русия и САЩ добави малко оптимизъм

Константин Косачов: Разговорът между президентите на Русия и САЩ добави малко оптимизъм

Москва. След среднощния разговор между президентите на Русия и САЩ не станаха известни много подробности, но това, което стана ясно е достатъчно, за да добави малко оптимизъм към настоящата ситуация, заяви заместник-председателят на Съвета на Федерацията на Русия Константин Косачов, цитиран от “Российская газета“. "И за да стане разбираем оптимизмът, предлагам да погледнем на случилото се през очите на песимиста, който винаги е готов за най-лошото," заявява Косачов. "В крайна сметка можеше разговорът просто да не се проведе. Например, позовавайки се на факта, че „първо трябва да се срещнат експертите“... Но имаше разговор и той се оказа добре подготвен и от двете страни, а следователно и по същество. Възможно беше също така графикът за предстоящото обсъждане на известните руски предложения да бъде сведен от американците само до удобния за тях формат на НАТО на 12 януари, без руско-американски преговори на 10 януари и консултации в рамките на ОССЕ на 13 януари. Не, президентите се споразумяха за сложната последователност от 10-12-13 (януари), а това също е много важно. И накрая, в хода на среднощния разговор, Байдън теоретично вече можеше да идентифицира онези части от руските предложения, които Вашингтон по принцип отказва дори да обсъжда. Това не е така, дневният ред остава общообхватен. Това, разбира се, не предрешава изхода от преговорите, но не ги обезсмисля априори. Освен това бяха направени много важни изявления за Украйна (на първо място, отказът от разполагане на нападателни ударни оръжия). Като цяло, ако използваме новогодишната терминология, чашата за шампанско е по-вероятно наполовина пълна, отколкото наполовина празна. И остава надеждата, че 2021 г. ще остане в историята като кулминацията на всички лоши неща, които биха могли да се случат - поне в сферата на сигурността. Това, което следва, ще бъде по-добро. А там виждаме, ще победим коронавируса с общи усилия. Така че пожелавам на всички хубави празници и всичко най-добро с настъпващата Нова 2022 година! Специално за преговарящите на 10 януари, защото до 12 и 13 много (макар и не всичко, разбира се!) вече ще бъде предрешено," завършва Косачов. Превод и редакция: Юлиян Марков

31 Декември 2021 | 11:11 | Агенция "Фокус"

Кремъл: Путин и Байдън са се договорили да продължат диалога след Нова година

Кремъл: Путин и Байдън са се договорили да продължат диалога след Нова година

Москва. Президентите на Русия и САЩ Владимир Путин и Джо Байдън ще продължат диалога след Нова година, като точната дата на следващата среща на лидерите ще зависи от ситуацията в преговорите за сигурността. Това каза пред репортери помощникът на президента на Руската федерация Юрий Ушаков след телефонния разговор между президентите, предава ТАСС. „Президентите, което е много важно, се съгласиха диалогът да продължи след Нова година“, каза Ушаков. По думите му, настоящият разговор „беше добър, градивен, откровен“, както и делови и смислен. „Струва ми се, че това създава не лош, дори повече, добър фон за началото на преговорите [между Руската федерация и Съединените щати] в Женева на 9-10 януари“, каза помощникът на руския лидер. Като цяло преговорите ще се проведат по три направления - след консултациите в Женева това ще са контактите в Брюксел по линията Русия-НАТО на 12 януари и във Виена по линията Русия-ОССЕ на 13 януари. „Страните ще се отнасят сериозно към двустранните разговори. И процесът на преговорите в Женева ще върви под личния надзор и контрол на двамата президенти“, каза Ушаков, като подчерта, че лидерите са се „разбрали да поддържат телефонен контакт“ по този въпрос. . Ушаков отбеляза, че освен консултациите в Женева, президентите ще „следят и преговорите по другите линии“. „И ако е необходимо, те ще общуват помежду си и ще дават своите ценни инструкции на преговарящите екипи. Съвсем естествено е, че беше постигнато такова споразумение. Но кога точно, в кой ден [следващият] разговор [на Путин и Байдън] ще се проведе, не знам и никой не знае, това ще зависи от ситуацията“, обясни Ушаков. Според него, ако се наложи разговор на президентско ниво веднага след 10 януари, „напълно е възможно президентите да се съгласят да организират този разговор“. „Ако не, то след някое друго време. Но основното е, че беше договорено да се поддържа близък контакт по този въпрос между президентите“, каза представителят на Кремъл. „Диалогът ще продължи през администрацията, което ще тласне преговорния процес, който ще се проведе по три направления (в Женева, Брюксел и Виена – ТАСС)“, каза помощникът на руския президент. „Президентът Путин каза, че ние отдаваме голямо значение на тези преговори, но преговорите не трябва да се превръщат в бърборене. Затова, на първо място, ние не чакаме самия преговорен процес, а чакаме конкретни резултати в съответствие с нашите опасения, изразени включително на хартия“, каза Ушаков. Говорейки за времето колко дълго могат да продължат консултациите, говорителят на Кремъл отбеляза, че руската страна „ще разгледа как ще продължат преговорите, ще разгледа един, два, три рунда и ще направи заключения по-нататък“. Ушаков отбеляза, че Кремъл смята за важно да продължи диалога между Москва и Вашингтон, а президентът Байдън от своя страна обеща, че ще бъде така. „Той (Байдън), разбира се, каза, че Съединените щати ще се консултират, ще се консултират отблизо със своите съюзници по време на преговорния процес [с Руската федерация]. Ние казахме, че, разбира се, третираме това с разбиране, но е важно Москва и Вашингтон да продължат откровения двустранен диалог“, каза Ушаков. Той заяви, че с думи за важността на диалога „Байдън потвърди, че ще изгради своя собствена линия в бъдеще“ с Москва. Кремъл е доволен от телефонния контакт между президентите на Руската федерация и САЩ Владимир Путин и Джо Байдън, като цяло фокусът на разговора беше конструктивен, подчерта Ушаков. „По принцип сме доволни от контакта, от проведените разговори, защото бяха откровени, смислени и конкретни. Мога да кажа, че като цяло фокусът на този разговор беше доста конструктивен“, каза Ушаков. Той потвърди съобщението от американска страна, че разговорът е продължил 50 минути. Говорителят на Кремъл добави, че президентите са били добре подготвени за разговора и той се е оказал „наистина сериозен, въпреки че е съвсем естествено лидерите се поздравиха взаимно за новогодишните празници и си пожелаха успех на руския и американския народ“. „Но специално бих искал да подчертая, че това не беше някакъв чисто новогодишен разговор, някакво коледно събиране. Бих казал, че точно един ден преди Нова година се състоя една наистина важна акция, в която изиграха своята роля нашият и американският президенти“, заключи той. „Важно е, че американската страна демонстрира желание да разбере логиката и същността на руските опасения, които бяха изложени в <...> два документа, които, както знаете, бяха предадени във Вашингтон и централата на НАТО“, посочи още Ушаков. Отговаряйки на въпроса дали е възможно да се каже, че президентите са постигнали напредък в постигането на компромис, помощникът на руския лидер отбеляза, че „все още не е ясно какво е компромис“. „За нас, естествено, преговорният процес означава, че ще вземем предвид някои съображения на американската страна или като цяло на нашите партньори сред западните страни. Това е същината на нашата позиция, ние ще се стремим към това“, обобщи Ушаков. Превод и редакция: Иван Христов

31 Декември 2021 | 09:52 | Агенция "Фокус"

Reuters: „Сериозен“ разговор между Байдън и Путин подготви сцената за дипломация

Reuters: „Сериозен“ разговор между Байдън и Путин подготви сцената за дипломация

Вашингтон. Президентът на САЩ Джо Байдън и руският президент Владимир Путин в четвъртък размениха предупреждения относно Украйна, но предадоха известен оптимизъм, че дипломатическите преговори през януари могат да облекчат натрупалото се напрежение, информира Reuters. В 50-минутен разговор, вторият за този месец, Байдън каза, че иска Русия да намали натрупването на военни сили близо до Украйна, докато Путин каза, че санкциите, с които заплашват Вашингтон и съюзниците, могат да доведат до скъсване на връзките. Разговорът беше поискан от Путин. „Президентът Байдън повтори, че съществен напредък в тези диалози може да се случи само в деескалирана среда, а не на ескалация“, каза прессекретарят на Белия дом Джен Псаки. Помощникът на Кремъл Юрий Ушаков каза, че разговорът създава „добър фон“ за бъдещи преговори. Обменът на лидерите постави основата за ангажиране на по-ниско ниво между страните, включително среща за сигурност на САЩ и Русия на 9-10 януари, последвана от сесия Русия-НАТО на 12 януари и по-широка конференция, включваща Москва, Вашингтон и други европейски държави, насрочени за 13 януари. Въпреки разговорите за дипломация, тонът на разговора беше описан от официални лица и от двете страни като „сериозен“. И нито една от двете страни не посочи подробно значителен напредък към резолюция или очертанията на каквато и да е сделка. От своя страна Байдън повтори заплахата си за безпрецедентни санкции, ако Русия избере да нахлуе в Украйна. „Байдън изложи два пътя“, включително дипломация и възпиране, както и„сериозни разходи и последици“, каза висш служител на администрацията. „И двамата лидери признаха, че има вероятност да има области, в които можем да постигнем значителен напредък, както и области, в които споразуменията може да са невъзможни, и че предстоящите преговори ще определят по-точно контурите на всяка от тези категории“. Помощниците казаха, че възможностите включват мерки, които ефективно биха откъснали Русия от глобалната финансова система, като същевременно допълнително въоръжат НАТО. Ушаков каза, че Путин „незабавно е отговорил“, че всякакви санкции сега или по-късно „могат да доведат до пълно скъсване на връзките между нашите страни“. Той добави: „Нашият президент също така спомена, че ще бъде грешка, която нашите потомци ще видят като огромна грешка“. Кремъл каза, че Байдън изглежда е съгласен с твърдението на Путин, че Москва се нуждае от някои гаранции за сигурност от Запада, както и че той е казал, че Съединените щати не възнамеряват да разполагат нападателни оръжия в Украйна. Говорител на Белия дом не отговори веднага на искане за коментар относно съобщението на Кремъл за забележките на Байдън. Путин сравнява сегашното напрежение с кубинската ракетна криза от ерата на Студената война през 1962 г. Вашингтон разглежда много от исканията му, включително ограниченията за разширяване на НАТО, като неприемливи. Превод и редакция: Иван Христов

31 Декември 2021 | 09:40 | Агенция "Фокус"

Джо Байдън: Западът ще даде решителен отговор ако Русия нахлуе в Украйна

Джо Байдън: Западът ще даде решителен отговор ако Русия нахлуе в Украйна

Вашингтон. Президентът на САЩ Джо Байдън в телефонен разговор с руския лидер Владимир Путин обяви готовността на Вашингтон и неговите съюзници за решителен отговор, ако Русия „нахлуе в Украйна“. Това се казва в писмено изявление, разпространено в четвъртък от прессекретаря на Белия дом Джен Псаки, предава ТАСС. „Президентът Байдън призова Русия да деескалира напрежението с Украйна. Той даде да се разбере, че Съединените щати и техните съюзници и партньори ще дадат решителен отговор, ако Русия нахлуе в Украйна в бъдеще“, пише тя. Настоящият телефонен разговор беше вторият разговор между двамата президенти през последния месец. На 7 декември Путин и Байдън проведоха разговори под формата на видеоконференция, които продължиха два часа. Преобладаваща тема беше ситуацията около Украйна, а лидерите обсъдиха и двустранните отношения, киберсигурността и иранската ядрена сделка. Инициативата за новия разговор дойде от Путин. Както по-рано каза пред репортери прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков, целта на разговора е да продължи обсъждането на въпроси, които бяха в дневния ред на предишните преговори между лидерите, както и на предстоящите разговори през януари 2022 г. Представителят на Съвета за национална сигурност на Белия дом Емили Хорн от своя страна каза, че Байдън очаква да обсъди редица теми с Путин, включително предстоящите дипломатически контакти с Руската федерация. Както отбеляза Псаки, Байдън изрази подкрепа за дипломатическите контакти с Руската федерация в рамките на диалога за стратегическа стабилност, както и чрез Съвета Русия-НАТО и ОССЕ. В същото време той подчерта, че счита, че осезаем напредък е възможен само в условия на деескалация на напрежението. „Президентът Байдън също изрази подкрепа за дипломатическите усилия, които ще започнат в началото на следващата година с двустранен диалог за стратегическа стабилност, в рамките на НАТО чрез Съвета Русия-НАТО, както и в рамките на ОССЕ“, каза Псаки. На 10 януари в Женева са планирани преговори между Руската федерация и САЩ за гаранции за сигурност. Освен това на 12 януари ще се проведе заседание на Съвета Русия-НАТО, а на 13 януари ще се проведат разговори между представители на Руската федерация и ОССЕ. На 17 декември руското министерство на външните работи публикува проект на споразумение със САЩ за гаранции за сигурност и споразумение за мерки за сигурност на Руската федерация и страните членки на НАТО. Те бяха предадени на помощник-държавния секретар на САЩ Карън Донфрид на 15 декември. Превод и редакция: Иван Христов

31 Декември 2021 | 09:15 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Путин посочи възможността за пълен разрив на отношенията между Русия и САЩ в случай на нови санкции

ТАСС: Путин посочи възможността за пълен разрив на отношенията между Русия и САЩ в случай на нови санкции

Москва. Руският президент Владимир Путин в телефонен разговор с американския си колега Джо Байдън посочи възможността за пълен разрив на отношенията между двете страни в случай на въвеждане на обещаните „безпрецедентни санкции“. Това съобщи пред репортери в петък помощникът на руския лидер Юрий Ушаков, цитиран от TACC. Според него Байдън спомена в разговора, че „ако ескалацията продължи по украинската граница, западните страни ще предприемат мащабни санкции“, включително в икономическата и военната сфера. "Но нашият президент веднага реагира на това, като каза, че ако Западът все пак реши да въведе тези безпрецедентни санкции при определени условия, тогава всичко това може да доведе до пълен скъсване на отношенията между нашите страни. И ще бъдат нанесени сериозни щети на отношенията на Русия със Запада като цяло“, отбеляза дипломатът. Както каза говорител на Кремъл, Путин също изрази мнението, че по-късно подобни стъпки ще се разглеждат от потомците като грешка. „И вече бяха направени много такива грешки през последните 30 години и затова е препоръчително да не допускаме такива грешки в тази ситуация“, обобщи Ушаков. Превод и редакция: Юлиян Марков

31 Декември 2021 | 08:57 | Агенция "Фокус"

Експерт: Путин може да предупреди Байдън за недопустимостта на провокации преди преговорите в Женева

Експерт: Путин може да предупреди Байдън за недопустимостта на провокации преди преговорите в Женева

Москва. Руският президент Владимир Путин в предстоящия телефонен разговор с американския си колега Джо Байдън може да го предупреди за недопустимостта на провокативни действия, включително от страна на Украйна, преди насрочените за 10 януари консултации в Женева относно руските предложения за правно закрепени гаранции за сигурност. Това мнение изрази пред ТАСС в четвъртък Андрей Бистрицки, председател на управителния съвет на Фондациятa за Mеждународния дискусионен клуб „Валдай“. Анализаторът обърна внимание на "сериозния информационен ентусиазъм", предшестващ разговора на президентите. „Може би преди началото на тези общи разговори през януари руският лидер иска да очертае ясно детайлите на своята позиция. Може би, за да предупреди по чист, интелектуален и безпристрастен начин за недопустимостта на всякакви противоречиви, провокативни действия от страна на Украйна, особено от страна на Украйна в навечерието на преговорите, които биха могли сериозно да усложнят хода им“, каза Бистрицки. Според него инициативата на Путин за телефонен разговор с Байдън може да е свързана и с необходимостта от "ясно дефиниране на границите" на предстоящите преговори през януари. „Това е необходимо, за да могат нашите партньори в тези преговори до 10 януари да разберат какво си струва да се направи и за какво си струва да се говори“, обясни специалистът. В същото време събеседникът на агенцията не вижда проблем в доста напрегнатите срокове на подготовката за преговори за гаранции за сигурност. "Понякога просто трябва ясно да разберете какво искате. Много често важните неща не отнемат много време, просто трябва да приемете някои неща и да продължите да действате", обобщи той. Превод и редакция: Юлиян Марков

30 Декември 2021 | 18:54 | Агенция "Фокус"

The Wall Street Journal: Време е Байдън да се изправи пред теста на Путин за Украйна

The Wall Street Journal: Време е Байдън да се изправи пред теста на Путин за Украйна

Вашингтон. През март 2014 г. президентът Барак Обама предупреди Владимир Путин да не използва руски войски срещу Украйна и му каза, че ако пренебрегне предупреждението, срещу Русия ще бъдат наложени болезнени икономически контрамерки. Две седмици по-късно Путин нареди на специалните си части да превземат Кримския полуостров, а след това обяви, че това е руска територия, припомня американският вестник The Wall Street Journal в материал, представен без редакторска намеса. Сега е ред на президента Байдън да премине теста, който руският лидер му дава. Днес залогът е още по-висок. Руските войски са съсредоточени на украинската граница и изглежда са готови да я атакуват веднага щом получат заповед. Путин свали всички карти на масата. Той настоява, че за да премахне заплахата от въоръжен конфликт, Организацията на Северноатлантическия договор трябва да се ангажира да не приема Украйна за пълноправен член, както и да изтегли войските и военното оборудване, разположени в Полша, балтийските държави и други съседни страни които не граничат с Русия. Путин не е глупак. Той знае, че САЩ и НАТО не могат да се съгласят с неговите искания. Следователно остават две възможности. Или ще използва отхвърлянето на Запада като претекст за нахлуване, или ще използва заплахата от нахлуване като лост за постигане на дипломатически отстъпки, които по друг начин не може да постигне. Най-вероятно руският лидер не иска да нахлуе. Неговите войски със сигурност ще победят украинските въоръжени сили за няколко седмици или дори дни. Но това няма да свърши дотук. За да контролират Украйна след инвазията, руските войски ще бъдат принудени да останат там, а възмутените украинци ще започнат партизанска война. Войниците ще се връщат в Русия в ковчези и това ще се отрази негативно на популярността на Путин. Общественото мнение в цяла Европа ще бъде против Русия, призивите за строги икономически санкции срещу нея ще се засилят, а военните разходи на НАТО ще се увеличат. Въпреки това, ако Путин бъде преитиснат в ъгъла, той може да реши да нахлуе, нежелаейки да отстъпи без резултат. За да сведе шансовете за това до минимум, Байдън трябва да направи всичко възможно, за да запази цената на инвазията непосилно висока. Той трябва ясно да демонстрира на Русия и американските съюзници, че всички преговори сега ще се водят със сериозни ограничения. За да бъде тежко възмездието за инвазията, администрацията на Байдън трябва да обяви сурови контрамерки възможно най-скоро. В икономиката това ще бъде отказа от газопровода „Северен поток-2“, положен от Русия до Германия, изключване на Русия от международната банкова система, налагане на санкции срещу олигарси, близки до Путин, чрез които той вероятно крие богатството си. Във военната сфера Съединените щати трябва да увеличат и ускорят доставките на отбранителни оръжия за Украйна, включително хеликоптери, преносими противотанкови и зенитно-ракетни системи и противокорабни ракети, които могат да унищожават руски кораби, които прехвърлят войски и военно оборудване до украинския бряг. Такива стъпки трябва да се предприемат незабавно. Ако инвазията започне, от тях няма да има голяма полза. Освен това администрацията на Байдън трябва да даде да се разбере, че е готова да въоръжи и оборудва украински партизани, които ще се противопоставят на руската окупация. Президентът изключи използването на американски войски, а НАТО също се отказа от пряката военна намеса. Както изтъкна изследователката от института „Брукингс“ Констанце Стелценмюлер, Германия трябва да играе важна роля в международните усилия за ограничаване на руската инвазия с наказателни икономически мерки. Всяка значителна стъпка, било то санкции срещу руски олигарси и финансови институции, изключване на Русия от световната финансова система или временно или окончателно спиране на „Северен поток-2“, ще струва скъпо на новото германско правителство финансово и политически, казва тя. Но ако администрацията на Байдън не успее да убеди канцлера Олаф Шолц в необходимостта от деклариране на германска подкрепа за тези мерки преди инвазията, всички западни усилия за ограничаване на агресията ще загубят тежестта си. Ако сдържането не даде резултат, работата ще се измести в равнината на дипломацията. Съответните параметри за дискусии с Русия са ясни и администрацията на Байдън трябва да се увери, че Путин ги разбира. НАТО не може да даде официална гаранция, че Украйна никога няма да бъде приета в нейно членство. Освен това Алиансът няма да премахва бази и военна техника от своите държави-членки. Съединените щати не признават границите, променени със сила, а Европейският съюз се съгласи да не прави това, като подписа Акта от Хелзинки. Русия и САЩ могат да водят двустранни дискусии, но Украйна трябва да седне на масата за преговори, когато се обсъждат въпроси за нейната сигурност и държавна структура. Никоя държава или група държави нямат право да налагат своите решения на законно избраното украинско правителство. Споразумението от Ялта, сключено през февруари 1945 г. между членовете на Голямата тройка, доведе до поробването на Полша от Съветския съюз. Путин търси "нова Ялта", за да създаде сфера на влияние за страната си през 21-ви век. Администрацията на Байдън трябва да се увери, че Русия няма да го получи този път. Превод и редакция: Юлиян Марков

30 Декември 2021 | 15:23 | Агенция "Фокус"

„Российская газета“: Руският министър на финансите обясни защо ЕС няма да се съгласи с изключването на Русия от SWIFT

„Российская газета“: Руският министър на финансите обясни защо ЕС няма да се съгласи с изключването на Русия от SWIFT

Москва. Изключването на Русия от SWIFT би довело до спиране на плащанията на ЕС за доставките на петрол, гориво и газ, така че ако бъде взето такова решение, то ще се превърне в "общо главоболие", каза финансовият министър на Русия Антон Силуанов, цитиран от “Российская газета“. "Кой би имал полза от прекъсването на връзката със SWIFT? Никой. Така да се каже ще навредят на себе си", каза той в интервю за телевизионния канал "Россия 24". Министърът припомни, че руските компании изнасят въглеводородни суровини за Европа, както и неенергийни стоки, така че финансовото министерство не разбира „как ще търгуваме с европейците, които влияят на решенията – да ни включат или изключат от SWIFT“. В същото време Силуанов смята, че европейците, в случай на такъв радикален избор, „разбира се, няма да се откажат“ от руски стоки. „Ще трябва ли да се пресмята? Трябва ли. Ще си създават ли проблеми? Разбира се. Не разбирам тези, които говорят за това. Това, разбира се, може да се направи, но тогава всички заедно ще намерим инструменти как да предоставяме информация за тези транзакции един на друг“, заключи Силуанов. Международната банкова система SWIFT осигурява трансфера на информация и плащания между 11 хиляди от най-големите организации в света, включително руски компании. Изключването на Руската федерация от тази система беше многократно споменавано през последните няколко години, последният път, когато дискусията беше подновена в края на тази година. Администрацията на президента на САЩ Джо Байдън възнамерява да накара Европейския съюз да договори широк пакет от санкции срещу Русия, който включва клауза за прекъсване на връзката със SWIFT, пише Bloomberg, но засега самите инициатори на евентуални санкции наричат тази мярка "изключително проблематична." Превод и редакция: Юлиян Марков

30 Декември 2021 | 14:57 | Агенция "Фокус"

Експерт: Разговорът между Путин и Байдън ще даде тласък на преговорите между Русия и САЩ в Женева на 10 януари

Експерт: Разговорът между Путин и Байдън ще даде тласък на преговорите между Русия и САЩ в Женева на 10 януари

Москва. Предстоящият в четвъртък телефонен разговор между президентите на Русия и САЩ Владимир Путин и Джо Байдън има за цел преди всичко да даде тласък на преговорите между Москва и Вашингтон за гаранции за сигурност на 10 януари в Женева. Това мнение изрази в интервю за ТАСС Фьодор Лукянов, директор по научната дейност на Международния дискусионен клуб „Валдай“. „Преди дипломатическите преговори е необходим импулс на най-високо ниво. Сега като цяло цялата дипломация зависи от най-високото ниво. Преди това дипломатите подготвяха дневния ред, а след това се срещаха държавните глави, но сега, напротив, Държавните глави се споразумяват за нещо, а дипломатите вече се подготвят“, каза той... Съединените щати, както посочи специалистът, са готови на редица отстъпки по руските предложения за гаранции за сигурност, тъй като не ги отхвърлиха веднага. „Ясно е, че има редица позиции, които са неприемливи и няма да бъдат приети, но за това са преговорите, за да се обсъди целия набор и да се разбере къде е възможно да се сближим“, продължи експертът. „Дипломацията е изкуството на маневриране и размяна. Мисля, че някакъв резултат е възможен, но не е гарантиран." Според събеседника на агенцията САЩ не могат напълно да приемат предложенията на Руската федерация, тъй като не е солидно Байдън да влиза в разговор само по руския набор от предложения. „Той трябва да предложи нещо в замяна, а след това идват и уменията за преговори“, каза Лукянов. В четвъртък в 23:30 часа московско време (22:30 часа българско време) е насрочен разговор между президентите на Русия и САЩ Владимир Путин и Джо Байдън. На 10 януари в Женева са планирани преговори между Руската федерация и САЩ за гаранции за сигурност. Превод и редакция: Юлиян Марков

30 Декември 2021 | 14:39 | Агенция "Фокус"

„Факти“ (Украйна): Зеленски е обезпокоен от непоследователността на Запада по отношение на „Северен поток-2“

„Факти“ (Украйна): Зеленски е обезпокоен от непоследователността на Запада по отношение на „Северен поток-2“

Киев. Екипът на украинския президент Владимир Зеленски смята, че партньорите на Киев са непоследователни по газопровода "Северен поток 2". Това каза съветникът на ръководителя на кабинета на президента на Украйна Михаил Подоляк в интервю за киевското издание „Факти“. Подоляк каза, че екипът на Зеленски, наред с други неща, се притеснява от „непоследователността на външните партньори“. „Един от примерите, а има много от тях, е „Северен поток-2“, който значително укрепи глобалната позиция на Руската федерация“, като даде пример за такава „непоследователност“. Сред другите въпроси, които засегна кабинета на украинския лидер, са конфликтът в Донбас и проблема със сигурността като цяло, свързвайки го с Русия. "Безспорно, тревожат ни ключови предизвикателства. Първото е все още незавършената война, неопределеността с позицията на Русия по отношение на глобалните пазари, тоест европейската сигурност като цяло." Като други проблеми той посочи „енергийните монополи в страната“ и „изкривяването на медийното пространство“. По-специално Подоляк се оплаква, че украинските медии „не поставят положителен дневен ред“, който според него би отразявал „това, с което Украйна може да се гордее стратегически“. Отговаряйки на въпроса дали украинците са започнали да живеят по-добре през изминалата година, Подоляк каза, че „хората са подложени на силен негативен медиен натиск, поради което не са обективни при оценката на нивото си на качество на живот“. „За съжаление, общата нервозна ситуация, създадена от този натиск, не дава на хората усещането, че всичко в страната е стабилно и трябва да продължим напред“, каза той. В същото време той се опита да увери, че екипът на Зеленски контролира всички процеси. „Разбираме накъде върви държавата стратегически“, казва той. Превод и редакция: Юлиян Марков

30 Декември 2021 | 14:18 | Агенция "Фокус"

„Коммерсанть“: Кремъл обяви, че разговорът между Путин и Байдън няма да има публична част

„Коммерсанть“: Кремъл обяви, че разговорът между Путин и Байдън няма да има публична част

Москва. Говорителят на руския президент Дмитрий Песков каза, че разговорът между Владимир Путин и държавния глава на САЩ Джо Байдън няма да съдържа публична част. По думите му, е бил необходим нов разговор, за да се изяснят позициите на страните в навечерието на междудържавните преговори за сигурност, насрочени за началото на януари. Обаждането ще се проведе по инициатива на Владимир Путин, пише руското издание „Коммерсанть“. Телефонният разговор между президентите ще започне днес, 30 декември, в 22:30 ч. българско време. „Инициативата беше на Путин, времето е съвсем нормално предвид разликата във времето. Ето защо тук няма проблеми, знаете, че късното време никога не е било проблем за руския президент, особено след като той понякога все още е много активен по това време“, каза Дмитрий Песков по време на пресконференция. Той подчерта, че този път говорим за обикновен телефонен разговор без публична част. „Това е продължение на дискусията, която започна на видеоконферентната връзка, плюс обсъждане на редица актуални въпроси, свързани с преговорите, които ще се проведат“, добави Песков. Прессекретарят обясни необходимостта от нов разговор между президентите с важността на предстоящите преговори между Русия, САЩ и НАТО. „Това е много сложна субстанция. Въпросите, които са на дневен ред, след последния разговор руската страна, както обеща президентът Путин, е формулирала своята позиция, която е изложена в двата проектодокумента, които бяха представени на вниманието както на Вашингтон, така и на редица европейски столици“, каза Песков. Превод и редакция: Иван Христов

30 Декември 2021 | 13:46 | Агенция "Фокус"

МВнР на Русия: Ако Турция иска да има положителен принос, нека подкрепи руските искания за гаранции за сигурност

МВнР на Русия: Ако Турция иска да има положителен принос, нека подкрепи руските искания за гаранции за сигурност

Москва. Анкара би могла да има позитивен принос за отношенията между Москва и НАТО, ако подкрепи предложенията на Русия за предоставяне на гаранции за сигурност. Това заяви на брифинг в четвъртък официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова, цитирана от ТАСС. „Подкрепата на последните руски предложения за гаранции за сигурност може да бъде реален принос за подобряване на отношенията между Русия и НАТО“, каза тя, коментирайки изявлението на турския външен министър Мевлют Чавушоглу, че Анкара е готова да даде положителен принос за отношенията между Русия и НАТО . „Решени сме да поддържаме контакт с нашите турски партньори в интерес на създаване на необходимата политическа и дипломатическа атмосфера и насърчаване на диалога по въпросите на сигурността в евроатлантическото пространство“, добави дипломатът. Чавушоглу каза в понеделник, че Турция ще продължи да се опитва да даде положителен принос за разрешаването на ситуацията в отношенията между Русия и НАТО. Според него Анкара отдава голямо значение на предстоящата среща на върха Русия-НАТО. Превод и редакция: Иван Христов

30 Декември 2021 | 13:36 | Агенция "Фокус"

DPA: Германия заплаши Русия с „дълъг списък санкции“ ако нахлуе в Украйна

DPA: Германия заплаши Русия с „дълъг списък санкции“ ако нахлуе в Украйна

Берлин. Германският външен министър Аналена Бербок се противопостави на доставката на оръжие за Киев и предупреди Русия срещу „военна ескалация по украинските граници“. „Нова военна ескалация няма да донесе повече сигурност на Украйна“, каза министърът в интервю, публикувано в четвъртък от агенция ДПА, отговаряйки на въпрос за възможността за доставка на оръжие. Бербок твърди, че Г-7 и ЕС „дадоха много ясно да се разбере“, че по-нататъшното изостряне на ситуацията и най-вече нарушаването на международното право и суверенитета на Украйна ще има широкомащабни политически и икономически последици за Русия. „Ако комбинираме нашите възможности, това ще бъде дълъг списък [от санкции]“, каза Бербок. Според нея обаче в момента „е важно е да не се допуска нова ескалация“. „Това е възможно само чрез дипломация – в рамките на Нормандския формат, но и в рамките на Съвета Русия-НАТО и ОССЕ“, каза Бербок. Превод и редакция: Иван Христов

30 Декември 2021 | 13:25 | Агенция "Фокус"

Reuters: Сергей Рябков и Уенди Шърман ще представляват Русия и САЩ на преговорите в Женева

Reuters: Сергей Рябков и Уенди Шърман ще представляват Русия и САЩ на преговорите в Женева

Москва. Заместник-министърът на външните работи на Русия Сергей Рябков и заместник-държавният секретар на САЩ Уенди Шърман ще водят преговори за сигурността в Женева на 10 януари, съобщи руското външно министерство в четвъртък на фона на нарастващото напрежение около Украйна, предава Reuters. След това Русия трябва да проведе разговори с НАТО в Брюксел на 12 януари, преди по-широка среща, включваща Русия, САЩ и други европейски страни на 13 януари, която руското външно министерство каза, че ще се проведе във Виена. Русия разтревожи западните страни, като натрупа десетки хиляди войници близо до границата си с Украйна през последните два месеца, припомня британската агенция. Москва отрича да е планирала да атакува Украйна и казва, че има право да движи войските си на собствена земя, както намери за добре. Москва, притеснена от това, което според нея е превъоръжаването на Украйна от страна на Запада, заяви, че иска правно обвързващи гаранции от военния алианс на НАТО за неговото неразширяване на изток и неразполагане на опасни за Русия оръжия, отбелязва още Reuters. „По време на разговорите ще търсим твърди правни гаранции за сигурността на Русия от страна на САЩ, а именно, че НАТО няма да се движи на изток и че оръжейни системи, заплашващи Русия, няма да бъдат разположени близо до нашите граници“, каза Мария Захарова, говорител на руското външно министерство на брифинг в четвъртък. В преговорите на 13 януари ще участва базираната във Виена Организация за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), която включва Съединените щати и техните съюзници от НАТО, както и Русия, Украйна и други бивши съветски държави. Руският президент Владимир Путин и неговият колега от САЩ Джо Байдън трябва да проведат телефонен разговор в 22:30 в четвъртък. Превод и редакция: Иван Христов

30 Декември 2021 | 12:52 | Агенция "Фокус"