15:38 / 12.06.2026
302
Усъвършенстваните модели на изкуствен интелект, като "Mythos“ на Anthropic, "могат да бъдат използвани за срив на финансовата система“, ако попаднат в ръцете на злонамерени лица, предупреди ръководителят на Международния валутен фонд (МВФ), пише Politico.
Финансовите регулатори са в повишена готовност за рисковете от суперхакерски модели на изкуствен интелект от април, когато Anthropic обяви своя мощен нов модел Mythos. Той разполага с авангардни кибервъзможности, които предизвикаха опасения, че може да бъде използван за опустошителни хакерски атаки срещу критични системи.
"Осъзнаваме, че Mythos е само началото, ще има и други подобни“, заяви Кристалина Георгиева пред журналисти в Брюксел.
Георгиева посочи, че новото поколение модели на изкуствен интелект могат да се използват и положително – за идентифициране на "уязвимости в киберсигурността с бързина и мащаб, които досега бяха немислими“. Това на свой ред би спомогнало за "запълване на тези пропуски и защита на финансовата система от атаки“.
"В грешните ръце обаче същата тази способност може да бъде използвана за дестабилизиране на финансовата система и това е нещо, което ни поставя в позиция да трябва да наваксваме“, добави тя.
В отговор на тези заплахи държавите трябва "да разполагат с всички необходими елементи за киберсигурност“, заяви Георгиева, призовавайки за "по-тясно сътрудничество“ между богатите и развиващите се страни, както и между публичния и частния сектор.
"Няма световна организация за киберсигурност и в настоящата геополитическа обстановка е трудно да си представим, че някога ще има такава“, отбеляза тя.
Развитите икономики "трябва да намерят начин да помогнат на развиващия се свят“ да се защити от рисковете, свързани с тези модели, поради високата степен на взаимосвързаност на глобалната финансова система, заяви Георгиева.
"Ако има сериозна слабост, тя ще бъде експлоатирана. Светът е интегриран, финансовите системи също са интегрирани“, допълни тя.
Директорът на МВФ призова страните да отчетат и по-високите разходи за укрепване на киберзащитата си. "Осъзнайте, че поправянето на пропуските струва пари. Уверете се, че разполагате с фискално пространство, че това е приоритет в публичните разходи… осигурявате ли необходимите ресурси?“
Георгиева посочи и опасността от потенциално спукване на балона в сектора с катастрофални последици за пазарите. "Можем също така да станем свидетели на това как ентусиазмът около изкуствения интелект и сегашният бум рискуват да се превърнат в крах... не смятаме това за високовероятно, но вероятността не е нулева. Така че този сценарий попада в категорията на рисковете с ниска вероятност, но с много голямо въздействие“, посочва тя.
Влошаващи се перспективи
Георгиева е в Европа, за да представи годишната икономическа оценка на МВФ за еврозоната. В нея се констатира, че перспективите пред региона са "влошени“ поради войната в Близкия изток, което накланя везните на рисковете към по-нисък икономически растеж и по-висока инфлация.
Според документа, в който се излагат първоначалните резултати, се очаква растежът в еврозоната да бъде 0,9% през 2026 г. и 1,2% през 2027 г., което представлява спад спрямо предвоенните прогнози съответно с 0,5 и 0,2 процентни пункта. Инфлацията обаче върви нагоре – МВФ предвижда тя да нарасне до 2,8% през 2026 г. и 2,3% през 2027 г., което е с 0,8 и 0,4 процентни пункта повече от прогнозите преди конфликта.
Лидерите на ЕС ще трябва да се справят с икономическите последици от настоящия шок, като същевременно строго контролират разходите си, се посочва в документа. Широкообхватната фискална подкрепа "вече не е оправдана“, а мерки като временното облекчаване на правилата за държавна помощ за фирми, изправени пред по-високи енергийни разходи, "трябва да бъдат внимателно наблюдавани“, за да се избегне забавяне на енергийния преход в ЕС, заявяват от МВФ.
Георгиева изтъкна, че 80 на сто от мерките за подпомагане на домакинствата и бизнеса срещу скъпата енергия не отговарят на препоръката на МВФ да бъдат "временни и целенасочени“.
"80 процента – това определено не е добър показател“, заявява Георгиева, макар да добави, че много от мерките са "доста умерени“, а общият мащаб на държавно финансираната подкрепа е далеч по-малък от мерките, предприети вследствие на енергийния шок от 2022 г.
Дипломати от спестовните страни в ЕС (привърженици на строгата бюджетна дисциплина) разкритикуваха решението на Европейската комисия да изключи зелените инвестиции от ограниченията за разходите на блока в светлината на енергийната криза, предизвикана от войната в Близкия изток.
Независимият орган за фискален контрол на ЕС също разкритикува това решение в сряда, изтъквайки, че подобни изключения в областта на публичните финанси изпращат погрешен сигнал, тъй като насърчават прилагането на твърде общи и нецеленасочени мерки в отговор на енергийната криза.
