Ст.н.с. І ст. д.и.н. Валерия Фол от Центъра по тракология към Българската академия на науките (БАН) пред Агенция “Фокус”.


Фокус: Г-жо Фол, откъде тръгна информацията, че се закрива Центърът по тракология към БАН и от същото са заплашени и други хуманитарни институти?
Валерия Фол: И вчера е имало заседание при научния секретар на Българска академия на науките (БАН), който отговаря за хуманитарните науки, където беше и нашият научен секретар на Центъра по тракология – проф. Калин Порожанов. Много се говори, документ не излиза. Да, ще има сливане – това е коментирано, въпреки съпротивата на директорите, изразена и писмено, и устно. Въобще не се отговаря дори на въпроса – ако се направят тези големи структури, как ще функционират научните съвети, защото това просто е невъзможно; това е блокиране на работата. Хуманитарните науки не са като техническите и точните науки и имат своята специфика. Едни такива сливания просто ще ги обезличават. Едни ниши в науката, които са извоювани с дълги години работа, ще бъдат изпразнени. Това е много тежко, защото българската хуманитарна наука ще изгуби своите позиции.
Специално за нашия институт – Центъра по тракология, ние се съпротивляваме, защото ние сме един наистина малък, интердисциплинарен център и по света наистина такива центрове са с малка численост. Защо – за да бъдат гъвкави. Защото се правят екипи за определени изследвания, а не – да се трупа, трупа, трупа щат. По-добре е да се правят проектни екипи. Всъщност може да се погледне нашият институт колко работещи проекти има в момента, като имате предвид, че хабилитираният състав са девет души, от тях – петима доктори, четирима доктори – научни сътрудници и четирима докторанти. Ако се сравни с проектите, публикациите и изданията, които правим – това е невероятно.
Ние не сме съгласни с международния одит и смятаме, че има манипулация. Защото това, което при нас е отчетено като слабо, на други места получава А. Мисля, че има нещо нередно, не само аз – всички мислим така. Не може точно интердисциплинарността на звеното да се отчита зле. Не може фактът, че толкова малко хора, които въпреки заплатите продължават да работят в този център, да бъдат обвинявани, че те са виновни за критичната маса, т.е. - за малкото хора. Не, ние не сме виновни за това. Ние с огромни усилия успяваме да запазим младите хора. Имаме четирима докторанти – това не е малко, като се има предвид колко сме. Мисля, че всичко е предрешено, защото нищо не се разпраща по институтите като протоколи, за да може научният състав в тези хуманитарни звена да се запознае с това, което се обсъжда. И мисля, че това се прави, за да се стоварят накрая едни решения, без да се питат учените в тези институти, които всъщност работят. Те всъщност правят науката.
Фокус: Запазена „марка” ли е била науката „тракология” за България?
Валерия Фол: Засега да. Казвам засега, защото в бъдеще, както са тръгнали нещата, няма да бъде. Затова двете петиции, пуснати от наши студенти, преминали през аудиториите на преподавателите от института и Летния университет, решиха да са даде гласност на проблема. Губят се позиции в науката. Траките са вече мода. Дори в изкуството. Защото в момента се обръща много голямо внимание на нелитературните древни народи, нелитературните цивилизации и култури. Досега те бяха някак пренебрегвани в историческата наука. Няколко десетилетия откакто се работи в тази насока, виждате какво става с келтите. Същото започва да се получава и с траките. Музиканти, художници са по-активни навън, отколкото тук. Ние не можем да гледаме само забити в буквичките на нашите специализирани издания. Те се четат, и след това влизат в културата. Имаме страхотно много въпроси и запитвания и изготвяме справки на художници и музиканти за изкуството и сведенията за изкуството на древните траки. Те знаят, че могат да се обърнат към нас. Като спрем да съществуваме в научното пространство, друг ще заеме нашето място. Траки има навсякъде в югоизточна Европа – всички околни на нас държави и чак в Молдова. Затова и сме подкрепени в интернет от такъв историк като Глен Мос – името му не говори нищо за широката аудитория, но за специалистите това е едно от най-големите имена в старата история.
Фокус: Предстои конгрес по тракология в Истанбул през есента на 2010 година. Как ще се подготвите за него, ако ви няма?
Валерия Фол: Почти невъзможно ще бъде да се подготвим. В момента правим няколко неща, подготвяме няколко издания на чужд език. Работим по проекта за 3D представяне на Могиланската могила (Враца), за да го покажем, защото българското културно наследство, включително и тракийското, трябва да бъде дигитализирано и добре представено в интернет пространството. Пишем си докладите. Ние сме Секретариат на Международния съвет по индоевропейски и траколожки изследвания, който организира конгресите. Подготвяме изданието, което е органа на този Международен съвет – „Орфанс”, международно списание за индоевропейски и траколожки изследвания, което излиза на чужди езици. Всичко това ще се разпадне. Защо точно преди ХІ Международен конгрес, който ще е ноември тази година, трябва да се случи това – ние не го разбираме. Не разбираме и защо десет конгреса и предстоящ – единадесети са оценени лошо в одита. Да, вярно, там водеща фигура беше един политолог, на когото нашите неща са далечни. Но искам да попитам – кой малък институт успя да направи от 1972 година досега десет международни конгреса и да работи по единадесети? Като утвърдена структура в тези изследвания, ние сме Секретариат на Международния съвет, който обявява конгресите и помага на съответната страна да ги подготвя. В момента конгресът ще е в Истанбул тази година, защото Истанбул е международна културна столица. Темата на конгреса е „Тракия и траките между два континента”. Има специална секция от Бизантион към Константинопол или как един тракийски град става имперска столица. На тези конгреси се дискутират бъдещи насоки на изследвания. При положение, че няма да има Център, там ние не можем да изказваме мненията си като научна институция. Всеки от нас ще има възможността да пледира от свое име. Това са различни неща. Затова хората от института казват – ние сме малко, но не можем да се съгласим и не смятаме, че създаването на още една административна структура над нас ще олекоти бюджета на БАН. Винаги, когато се създават такива административни структури, всъщност се увеличава администрацията. Но това да му мислят тези, които се занимават с финансите. Ние се притесняваме, че всъщност няма да можем да вършим работата, на която сме си посветили живота и към която сме насочили млади хора.
Денка КАЦАРСКА