За професионалния празник на акушерките – Бабинден Агенция „Фокус” разговаря с проф. Станка Маркова – председател на Асоциацията на професионалистите по здравни грижи.

Фокус: С какво свързвате празника Бабинден?
Станка Маркова: Като селски лекар аз имах родилен дом и съм изродила над 100 деца, защото по принцип тогава вече раждаха малко в селата, но въпреки това имам такива, които съм ги изродила, а пък после съм ги оженила. Така че аз също го празнувам, въпреки че основната ми професия не е акушерка.
Фокус: Едно време в селата, как се отбелязваше този ден?
Станка Маркова: Много се празнуваше, защото корените му се крият още в дълбока древност. Той затова се нарича Бабинден, защото преди изобщо да има акушерско училище в България и обучени акушерки е имало баби, които са извършвали тази помощ и от там идва Бабинден. Думата бабувам на бебето – означавало да го израждаш. След това акушерките изпълняваха тази функция и в Европа акушерките водят нормалното раждане на бебето. Акушерката по принцип според определението на Световната здравна организация е тази, която води цяло нормално раждане. Те учат много сериозно какво е норма и всяко отклонение от нормата пращат при лекар гинеколог. Дори моята дъщеря, която роди в много престижен частен родилен дом в Лондон роди с помощта на две акушерки. Дори, когато имаше някакъв проблем консултациите с лекаря са били направени по телефона. Само в България стана така, че дори не се споменават акушерките и се говори само за акушер–гинеколози, които всъщност трябва да окажат помощ само в случаите, в които има нещо ненормално или някакво усложнение. Но при нас понеже и ражданията намаляха и понеже клиничната пътека се води така, че все едно само лекарят върши тази работа, затова проблемите на акушерството са оставени на заден план. Дори сега по телевизията имаше доста предавания, в които се обсъждаше това раждане в домашни условия и там не се спомена думата акушерка.
Фокус: Вие какво мислите за тенденцията жената да ражда в домашни условия?
Станка Маркова: В Холандия и в други държави това е възприето, но е задължително присъствието на акушерката, която преценява дали трябва да дойде и джипито. Ако нещо се усложнява се обажда на джипито. Техните домашни условия, обаче са много различни от нашите домашни условия на повечето хора. Така че, лично аз считам, че ражданията в България би трябвало да са в здравни заведения, тъй като динамиката на събитията е много бърза и както всичко върви нормално може да се окаже, че има усложнения, а при нас нито транспорта, нито пътищата са добри и нашите условия като цяло не отговарят на тези създадени в Холандия. Считам, че бебетата в България трябва да се раждат в здравно заведение. Родилките трябва да се наблюдават. Ние с голяма мъка извоювахме преди две години в Закона за лечебните заведения да влезе поправката, че към извънболничната помощ и бившите поликлиники има акушерска практика. Има акушерка, която ще наблюдава не само бременните жени, но и ще прави намазки за рак на шийката на матката. Тази профилактична дейност, която се извършваше в женските консултации предвижда още посещение на бебето седмица след раждането, предава го на сестра. Това влезе в закона, но и досега не може да се реши, кой ще им плаща и поради тази причина няма разкрити акушерски практики. Нашата идея, за която имаме признаци, че новият екип на Министерство на здравеопазването ще се съгласи да се създадат сестринско-акушерски здравни служби, които ще представляват екипи от сестра и акушерка на всяка община, които да правят профилактични прегледи и ще наблюдават децата, кога забременяват, откриват ги рано – къде раждат, какво се случва с тях. Няма държава, която да няма сестри и акушерки, които да работят извън болниците и да им плаща общината или държавата. Така че ние работим с надеждата, че ще бъдем чути, тъй като сега ще се приемат поправки и допълнения на Закона за здравето и Закона за лечебните заведения. Дано да стане, но не съм много убедена.
Фокус: Едно време бабите как са се научавали да помагат на родилките?
Станка Маркова: Бабите едно време от практиката са се учели, когато не е имало училища в България. Акушерското училище в България е над 100 години. То е открито в началото на миналия век. Така че преди дори да нямаше родилен дом имаше женски консултации във всяко село и акушерка, която се грижеше за жените в него. Тя ги наблюдаваше и ранно се откриваше рака на шийката на матката и рака на гърдата. 1900 е открито училището за медицински сестри и две години по-късно е открито училището за акушерки. България винаги е имала подготвени акушерки. Ако едно дете започне да се ражда нормално, то ще се роди и на нивата и в линейката по един същ начин. Имала съм случай, в който ме викат за раждане на Бузлуджа, но докато стигнем до върха, родилката вече е родила и си носи бебето. Така че това е един нормален процес.
Фокус: Колко са акушерките в България в момента и достатъчни ли са те?
Станка Маркова: Засега, като няма извън болниците, акушерките са достатъчно, но ако трябва да има акушерка към всяка община – няма да стигнат. Голяма част от тях започнаха да работят и като сестри, защото ги изпозакриха, а и намаля раждаемостта и след като лекарите им взеха дейността в общите и нормалните раждания, акушерките ги съкратиха много и те намаляха. Приблизително акушерките в цялата страна са около 5 хиляди.
Десислава АНТОВА