Цочо Билярски, експерт в ЦДА, съставител и редактор на книгата на ген. Никола Недев „Дойранската епопея 1915 – 1918”, издадена от поредицата „Сите българи заедно” на телевизионния водещ Никола Григоров.


Фокус: Г-н Билярски, заедно с Никола Григоров издадохте книгата на ген. Никола Недев „Дойранската епопея”. Кога ще бъде представена официално?
Цочо Билярски: Книгата „Дойранската епопея 1915 - 1918 г.” излиза през 1921 година. Неин автор е тогава майор Никола Недев, който по-късно достига до висок офицерски чин – генерал-майор, произведен е през `30-те години. Той е бил председател на военно-историческата комисия към Генералния щаб на Българската армия. Самият ген. Недев е артилерийски офицер, завършил Военно училище в София през 1907 година. Роден е в Търново. Специализира в Генералщабната академия в Брюксел, която с прекъсване завършва през 1915 г., тъй като участва и в Балканската война в обсадата и атаката на Одринската крепост. Той е адютант на 9-а плевенска дивизия, която е на Дойранските позиции. За известно време е командир на батарея. В тази дивизия решителните боеве изнасят не само пехотата, но и българската артилерия.
Книгата излиза 1921 година и има едно кратко издание, което излиза малко по-късно. Илюстрирана е с над 220 снимки. Има голямо количество карти. Новото издание е с твърди корици. На лицевата страна на книгата е портретът на ген. Владимир Вазов – командващия 9-а Плевенска дивизия. На гърба на книгата е портретът на ген. Никола Недев. Премиерата ще бъде на 23 септември в Националния военноисторически музей. Очаква се да присъства дъщерята на ген. Недев. Военният музей е великолепно място, на което можем да си спомним за нашите деди и героичната ни военна история.
Фокус: Какво открихте за себе си при работата върху тази книга?
Цочо Билярски: На оригиналната нарисувана корица на тази книга има двама войници. Единият от тях държи граната в ръцете си, с карабина на гърба е. Това е моят дядо, от чийто деца днес е жив само чичо ми – по-малкият му син (моят баща почина). Екземплярът, който ние в къщи имахме от тази книга, беше една от нашите най-скъпи реликви в нашия домашен архив – сандъка на баба. Запазени бяха снимки точно от времето, когато моят дядо е войник в 9-а Плевенска дивизия, в 34-и Троянски полк. Снимките са включени в предговора. Дядо ми се казва Стоян Василев Билярски, понеже е от троянския край – с. Орешак, там на стояновците им казват Цочо. Двете снимки са страховити – на едната са войници от Троянския полк, до свещеника е моят дядо. На предна линия са отворените ковчези на войници, които са загинали при Дойран; на едни главите са завити с одеала, на други – краката, а трети са завити през кръста... Това всъщност означава, че телата им са разкъсани от Съглашенската артилерия, която е стреляла по нашите позиции. На 19 септември, преди два дни, се навършиха 91 години от победата при Дойран. Това е денят, когато всъщност на Македонския фронт става пробивът при Добро поле и започва пътят към втората национална катастрофа. Дойранската позиция е най-сериозната позиция на Южния фронт по време на Първата световна война. Победата, която извоюваме над англичани, французи, сърби, гърци и руснаци, не ни помага да избегнем втората национална катастрофа, но признанието от страна на Съглашенските офицери наистина е голямо. По време на подписването на Солунското примирие на 29 септември 1918 г., те признават пред Андрей Ляпчев, Симеон Радев и ген. Луков, че ако Българската армия имаше повече дивизии като Плевенската, България може би щеше да избегне катастрофата и съдбата, която я сполетява.
Фокус: Кои са някои от имената, свързани с Дойранската епопея?
Цочо Билярски: Плевенската дивизия е командвана от ген. Владимир Вазов – един от нашите големи пълководци. След излизането си в запаса, той дълги години е председател на Съюза на запасните офицери. Той е брат на патриарха на българската литература Иван Вазов, от семейство, което има много заслуги за българската културна, политическа и военна история. Другите братя от това семейство са генерал-лейтенант Георги Вазов, Борис Вазов – известен политически деец и член на Народната партия. Едно семейство, определено с русофилски убеждения, което знае, че дългът към Отечеството ги зове, и по време на Първата световна война, макар и съюзници на Германия и Турция, те са на своите места като български патриоти (известни са стиховете на брата на Владимир Вазов от Първата световна война, в които са описани победите по фронтовете). Ген. Владимир Вазов ръководи Плевенската дивизия от пролетта на 1917 година, когато започват нашите големи победи срещу противниците на Южния фронт. Първоначално там битката е позиционна, изградени са дълбоки траншеи, скривалища, под ръководството на ген. Владимир Вазов са изработени и фалшиви предни позиции – целта е да бъде заблуден противникът и когато са големите боеве през април – май 1917 г., след като съглашенци са мислели, че вече е свършено с българските военни ген. Вазов командва (може би за пръв път в българската военна история) – контраартилерийска подготовка срещу противника. Статистиката казва, че тогава за един час са изстреляни над 10 000 снаряда от българските позиции срещу противника. В тази голяма битка през пролетта на 1917 г. съглашенци дават над 1000 жертви. Другата голяма победа е в големите боеве от 16 до 19 септември 1918 г., когато Плевенската дивизия успява да победи и главно англичаните тогава дават над 10 000 жертви. В Англия по това време е обявен национален траур за тези големи загуби. Важен момент от биографията на ген. Владимир Вазов е, че през 1936 година той е поканен от Британския легион да участва в конгреса на Легиона в град Бъкстон. Посрещнат е от фелдмаршал лорд Милн, който командва английските войски при Дойран. Английските офицери дават думата на ген. Вазов и той държи реч на английския им конгрес. Той е един от малкото чужди пълководци, които са влезли завинаги в английската военна история. Със съжаление трябва да кажа, че като че ли в нашата военна история няма чак такова голямо място, в тези войни, които доскоро се водеха империалистически, нашите национални герои и пълководци не бяха отбелязани по достойнство.
За самата Дойранска епопея в кратката Военна история на България има само няколко реда, повече има за боевете от април – май 1917 година, но за голямата победа от 1918 година почти нищо не е казано. Има за пробива на Добро поле, откъдето започва практически и втората национална катастрофа на България.
Фокус: Какво е Дойран за троянци – наследниците на тези, които са се сражавали в 34-и пехотен Троянски полк?
Цочо Билярски: В Троян има един не много голям паметник в стария квартал на Троян и там е отбелязан героичният подвиг на троянчани в Дойран. Директорът на музея в Ловеч Иван Лалев издаде една книга – „Книга на безсмъртните” – ръкописен документ с имената на загиналите от 34-и Троянски полк. Самият Лалев каза, че книгата не е пълна, но там са имената на 1044 троянчани, загинали само при Дойран.
Моят дядо остава инвалид за цял живот, защото противниците ги обстрелват не само със снаряди, а и с отровни газове, с куршуми дум-дум. Неговият лакът е строшен, той остава завинаги инвалид (не го помня, починал е няколко години преди да се родя). В Троян, човек и днес да отиде, ще види имената на местата, където е минал Троянският полк, където са паметните битки, например улица „Дойран”, улица „Скопие”...
Укрепленията при Дойран стоят и ден-днешен, защото през нощите ген. Вазов е командвал войниците да носят пясък от Дойранското езеро. Укрепленията са циментови, от желязобетон... 91 години вече все още не могат да се разрушат, а когато нашенци ходят там, местните хора казват „не ходете, мястото е много опасно, траншеите са много дълбоки, ще се изгубите, а може да има и нещастни случаи”. Бойното поле е грандиозно и впечатляващо за всеки, който ще мине през този край. Ген. Вазов, освен че е голям пълководец, е и човек, който много се е грижил за войниците си. В детските си години си спомням, че в Троян имаше все още жив един участник в боевете при Дойран, минометчик Иван Пачов, който беше оглушал и полудял, ходеше с патерици из града, но никой не му се присмиваше... Името Дойран в троянския край и до ден-днешен звучи с уважение и шеги с тези неща троянчани не правят. Тачат се имената и на полк. Маринов, командир на Троянския полк.
В книгата се казва, че когато англичаните минават по позициите и смятат, че всичко е измряло и вече се готвят за настъпление, земята оживя – бесните троянчани тръгнаха в атака на нож... Тези спомени ги има в книгата – това е най-хубавата българска книга за Първата световна война. Ген. Недев я е написал не само като участник в събитията, а и като един от най-добрите ни военни историци. Изпатил си е за това след 1944 г., когато четири години е на лагер в Белене, когато много хора ги повлича вълната на насилие и репресии. Между 1938 и 1944 г. е министър на вътрешните работи и народното здраве на Георги Кьосеиванов.
Фокус: От кои полкове се състои 9-а Плевенска пехотна дивизия?
Цочо Билярски: Освен 34-и пехотен Троянски полк, участват и Чепинският полк, Пловдивският полк, Плевенският, Доростолският, Свищовският и Солунският полк. Това са героичните полкове, които изнасят тази четиригодишна епопея; за Дойранската епопея не трябва да говорим само при тези две битки. Става дума за отстояване на позиции, които противникът не успява да пробие през четиригодишен период, въпреки големите жертви, които са дадени от българска страна.
Дойранската епопея и победата, която Плевенската дивизия извоюва през септември 1918 г., направи така, че в рамките на стара България не са пратени сръбски и гръцки окупационни войски, има само френски.
Ген. Стефан Тошев след Първата световна война пише една впечатляваща книга, която не е издавана повторно „Победени, без да бъдем бити”. Дойранската епопея е един от поводите тя да бъде написана. В Добруджа пък само за няколко месеца през Първата световна война са изтласкани румънски, руски и сръбски военни части и то точно от Трета българска армия, командвана от ген. Стефан Тошев, и конната дивизия, командвана от ген. Иван Колев, големи заслуги има и ген. Тодор Катранджиев. Там е епопея след епопея – Добричката, Силистренската, Тутраканската, Кубадинската, при Мустафа-Ачи, при Карапелит и къде ли не. Добруджа е била един врящ казан по онова време, но българите са показали как за 4 месеца са прогонили нашественика.
Денка КАЦАРСКА