Спортният журналист Владимир Иванов в интервю пред Бойко Серафимов и Бойко Витанов в предаването "Спортът на ФОКУС" на радио ФОКУС относно националния отбор по футбол, развитието на аматьорската Трета футболна лига, кой е фаворит за промоция във Втора лига, YouTube - канала му - "Трибуна Ултра" и още. 

Здравейте, дами и господа! На 15 ноември 2026 година "Спортът на фокус“ стартира в тази секунда с акцент върху мачовете на националните отбори. Може би акцентът е правен, защото другите национални отбори правят нещата, както трябва – силните побеждават, слабите падат, а ние сме от слабите. Затова ние падаме, падаме лошо, ставаме за резил и този треньор няма да го бъде, но за това ще говорим след малко с нашия специален гост. Основната тема е националният отбор и погромът, който исландците извършиха в сърцето на Пловдив – тенденции, изводи, насоки, бъдеще. 

Само преди няма и 48 часа България загуби тежко, катастрофално, позорно от Исландия с 0:5. Може би никоя от тези думи не е излишна. А така се бяхме еуфорирали, колеги, с представянето ни в Люксембург и победата с 2:0. Атанас Рибарски беше на крилете на радостта, дори Краси Балъков онзи ден каза, че усеща една по-добра симбиоза, една по-добра атмосфера в националния отбор. И изведнъж, в студената ноемврийска пловдивска вечер, истината лъсна. Какво видя ти на този мач България – Исландия 0:5?

- Да ти кажа ли честно. В интерес на истината, то дори колегата коментатор Георги Николов, който имаше злощастната съдба да му се наложи да коментира тези 90 минути, в един момент каза: "Тези, които не искат, нали, може би посещават дистанционното и превключват телевизора“. В момента ние, за съжаление, тези, които работим, трябва да го догледаме, но в един момент просто спираш да гледаш към телевизора. Една... апатия, бездушие. Колкото и абсурдно да звучи, това е националният отбор на България, това е родината ти!

А може би е разлика в класите? Исландците не са топ сила, но първият гол падна след автогол, когато защитниците ни стояха почти на място между двамата им нападатели вътре в наказателното поле. Това е тотално лоша подредба и липса на навременна преценка.

Добре, защо така не можем да изкараме таланти? Ти обикаляш много по мачовете в трета лига. Предполагам, там си виждал не един или двама млади играчи, на които им се отдава. Знаем, че по-младите, които не успеят да си намерят отбор в професионалния футбол, отиват в трета лига, в аматьорските отбори. Какво става там? Къде се къса нишката?

- В интерес на истината, трета лига си е трамплин. Невинаги някой слиза надолу, за да докаже нещо. Понякога ход към третото ниво правят застаряващи футболисти, които вече искат малко по-спокоен живот и да обърнат внимание на семействата си. От друга страна са младите лъвчета, за които тя трябва да бъде трамплин – целта пред тях е да бъдат забелязани във Втора лига, а дай Боже и в първа. Георги Лазарев, който дебютира онзи ден за националния отбор от Спартак (Пловдив), извървя пътя през Черноморец и Добруджа. Ето го едно малко изключение и добър пример, че с повече труд и търпение може да стигнеш до националния отбор. Макар че в момента не знам дали това е повод за гордост – някой да каже: "Аз съм национал на България“.

Имам чувството, че в момента всеки един от добре играещите български футболисти някъде стиска палци да не го викнат в националния отбор, моли се да не получи повиквателна или да е контузен за паузата.

Аз искам да те попитам, понеже следиш мачовете от Трета лига – има ли скаути на тези мачове? Ходят ли да гледат, тъй като голяма част от тези двубои не се излъчват, освен в някакви канали в YouTube на самите отбори?

- Според мен си ходят, макар че ние, спортните журналисти, нямаме толкова достъп до трибуните, за да различиш лесно кой е скаут. Може да разпознаеш някой футболен агент, който менажира дадено момче. Миналия месец например бях на мач на стадион "Летище“ (Летище) и видях Евгений Найденов, който често анализира френски футбол и Шампионска лига. Той се занимава с футболна агенция и ми призна: "Абе, почти нищо не видях да ми грабне окото“.

Да се върнем на темата за националите, от която бягаме. Добре, аз пак те питам: само преди три години, в първите мачове на Илиан Илиев през ноември 2023 г., покрай бунтовете с феновете, ние направихме 2:2 с Унгария на "Васил Левски“ (унгарците ни изравниха в последната минута) и равенство със Сърбия. Изобщо не беше толкова зле положението след Младен Кръстаич. После за една година похабихме Илиан Илиев, дойде друг треньор, резил с Исландия и само надолу. Има ли изход според теб? Не знам, може би да вземем българите титуляри от водещите отбори и да направим тях национали, защото във всеки водещ български отбор има по един-двама.

- Окей, започваме веднага да редим: на вратата – Светльо Вуцов; в защита – Кристиан Димитров, Теодор Иванов от ЦСКА... 

Имам чувството, че за тези 4–5 години от Кръстаич насам сме сменили сигурно 60–70 футболисти. Започна се с експериментите на Кръстаич, след това Александър Димитров, сега Рибарски – няма верен ход, лутаме се! От кого трябва да дойде искрата, която да ни посочи пътя и да каже: "Елате, това е истината“? Кой?

- Най-лесно е да кажем Георги Иванов като президент на БФС. Може би защото преди 3 години си погледна часовника и каза: "След 3 години...“. И ние го чакаме вече 3 години да каже това има ли напредък. Ясно е, че от БФС не могат с магическа пръчка да направят нещо, но промяната, която предприеха, в един момент попадна в една магла – буквално не виждаш промяна.

Не може да се отрече, че в БФС дойдоха много млади хора – и в ръководството, и по зоните, но някак си те се губят в липсата на качествен материал. Краси Балъков казва: "Всички гледаме първия отбор, а истината е по-надолу, защото всичко опира до финанси“. Много частни школи и малки клубове се опитват с трици магарета да ловят, няма бази, а подготовката на треньорите... бих казал, че може би не е на нужното ниво, гледат се само таксите.

Колегите от "Спортал“ са написали, че имат информация, според която националният отбор се завръща в София, тъй като интересът в Пловдив беше изключително слаб. Общо от трите мача на стадион "Христо Ботев“ в Пловдив само около 6000–6500 души са ги посетили, като онзи ден мачът беше с най-ниска посещаемост – едва 950 души.

Вероятно слабата посещаемост ще накара отбора да играе вече само в София. Къде обаче в София? Информацията е, че обмислят или националния стадион, или "Българска армия“.

Владо, ти къде мислиш, че ще играе националният отбор? Нали е по-добре да е на чисто новата "Армия“ – ясно е, че това е най-доброто място, но пък няма ли да дойдат недоброжелатели с друга цел – не да гледат националния отбор, а да разрушат част от съоръжението?

- Не, чак толкова хулигански не бих подходил към тези мачове на националния отбор. В крайна сметка новият стадион си е нов и предполагам, че на всеки привърженик ще му бъде удоволствие да изгледа мач на националите. При сегашното представяне на отбора обаче ми се струва кощунствено да се говори за нов национален стадион – просто е толкова безпредметно, че няма накъде. Глобално погледнато – инвестиции за бъдещето, да, но на този етап, при това нямане в държавата и при положение че всеки търси бюджетни средства, да се извадят едни 100 милиона евро за нов национален стадион просто не е сериозно. А и феновете в България станаха телевизионни фенове заради предаванията на Диема. На стадиона ходят най-верните хора, приятели и истински фенове, но масовата публика е пред телевизорите. Не трябва да ги виним, защото продукцията, която им се предлага, е такава.

Цялото интервю с Владимир Иванов слушайте в прикачения аудиофайл!