21:04 / 09.10.2026
199
Българските волейболни национали Александър и Симеон Николови дадоха първото си общо интервю в Италия пред авторитетното спортно издание "Гадзета дело Спорт“ в навечерието на новия сезон. Братята ще играят заедно в Лубе, следвайки пътя на баща си Владимир Николов, който спечели две титли в Италия с Тренто и Кунео.
Двамата отговаряха на едни и същи въпроси, разкривайки любопитни подробности за отношенията си, съперничеството помежду си и амбициите си на волейболното игрище.
Неочаквано събиране в един отбор
Запитани дали са очаквали да се съберат в един клубен отбор, Александър призна, че това е било по-скоро мечта.
"Мечтаехме да играем заедно в националния тим, за клубния отбор бе неочаквано. Мони може да помогне на този тим и се надявам скоро да се види“, заяви по-големият брат.
Симеон също не е очаквал това да се случи толкова скоро.
"Мислил съм, но не съм очаквал да бъде толкова скоро. Знаейки, че той играе тук, ми помогна да кажа "да“ на Лубе. Заедно сме по-силни“, коментира разпределителят.
Двамата имат различни гледни точки за това дали роднинската връзка помага на игрището.
"Това, че сме братя, повече помага, отколкото да ни пречи. Знаем, че сме заедно и трябва да си помагаме“, смята Александър.
"За мен усложнява нещата. С мен Алекс говори както не би си позволил с никой друг разпределител, защото сме братя. Но връзката ни е както като играчи, така и като хора“, отвърна Симеон.
Карат ли се в залата?
Волейболът невинаги остава извън отношенията им извън игрището, но двамата се опитват да разделят професионалния живот от личния.
"За мен всичко остава в залата, може би той го държи в себе си по-дълго“, каза Александър.
"Може би сме се карали един или два пъти. Сега живеем заедно и се опитваме да оставим волейбола само в залата, но понякога е трудно“, призна Мони.
Когато става въпрос за качествата, които биха искали да притежават един от друг, отговорите им са показателни.
"Бих искал да имам безгрижието на Мони“, сподели Александър.
Симеон обаче има съвсем различно мнение за най-силната страна на брат си.
"Той е роден лидер. Когато в живота стане трудно, той е човекът, към когото може да се обърнеш и да питаш какво да правиш. Той винаги знае какво прави“, заяви разпределителят.
Близки от деца, но винаги конкуренти
Александър обясни, че връзката между двамата се е засилила още повече заради живота им в чужбина.
"Винаги сме били много близки. Живели сме често в чужбина и не сме говорили винаги езика на другите деца, така че винаги сме се държали здраво с него, както и със семейството“, разказа той.
Симеон също не скри благодарността си към по-големия си брат.
"Алекс е три години по-голям и винаги ми е помагал. Благодарен съм, че го имам в живота си“, признава Мони.
Близостта им обаче никога не е означавала липса на съперничество.
"Като малък никога не съм разбирал, че трябва да го пускам понякога да печели. Винаги гледах да го унищожа“, признава с усмивка Александър.
"Все още е така. Дори вчера на тренировка бяхме от различни отбори и се опитваше да спечели на всяка цена. Много по-амбициозен е от мен“, съгласи се Симеон.
Различен път към волейбола
Александър призна, че като дете не е бил напълно отдаден на волейбола и е обичал да опитва различни спортове.
"Като малък ми харесваше да се движа и да бъда с другите деца. Нямаше значение какъв спорт играя“, сподели той.
При Симеон историята е различна, макар че и той е имал колебания относно позицията си на игрището.
"За мен винаги е бил само волейболът. В началото не ми харесваше да съм разпределител, всички искаха да забиват и да правят точки. След това разбрах красотата на моята роля, свободата да избирам как и къде да играя“, разказа Мони.
Двамата бяха единодушни и по въпроса кой повече прилича на баща им Владимир Николов.
"Аз заради характера, Мони заради естетиката“, смята Александър.
"Алекс. Баща ми беше лидер и винаги е бил капитан. И той ще бъде такъв“, категоричен бе Симеон.
Разочарованието от Евроволей и новите цели
Българските национали се върнаха и към отпадането от Германия на осминафиналите на Европейското първенство, което остави горчив вкус и у двамата.
"Да отпаднем от Германия на осминафиналите на Европейското първенство бе разочароващо, знаех, че можем да стигнем до края. Но съм благодарен, че играхме пред нашата публика“, заяви Александър.
За Симеон турнирът е бил и важен урок в развитието му.
"Няколко нощи не успях да спя. През лятото израснах, имах трудни мачове, а треньорът Кико Бленджини ми помогна. Сега искам да покажа всичко в Лубе“, добави той.
Двамата вече гледат към следващата стъпка в кариерите си. Александър усеща, че е готов да се бори за най-големите отличия.
"За мен свърши първата глава, когато си казваш: "Млад съм, трябва да уча“. Сега искам големи победи и титли. Според мен вече е време“, заяви по-големият брат.
За Симеон предстоящият сезон ще бъде първи в италианското първенство.
"За мен ще бъде първи сезон в италианското първенство и е трудно, но се чувствам в най-добрата форма на живота ми“, сподели разпределителят.
От кого искат да откраднат качества?
Когато трябваше да посочат волейболисти от италианската Суперлига, от които биха искали да заимстват определени качества, двамата не се поколебаха.
"Защитата и посрещането на Лек Пери. Иначе и блокадата на Джаксън Хауи, невероятна е“, отговори Александър.
Симеон избра един от най-добрите разпределители в света - италианеца Симоне Джанели.
"Джанели. Няма нужда да обяснявам колко е силен, той има всичко, което искам да имам. Всичко“, призна Мони.
Амбициите за новия сезон
Александър очаква Лубе да бъде сред основните действащи лица през новата кампания.
"Очаквам сезон, в който да сме в главната роля“, заяви той.
Симеон също се надява на успешен сезон, но подчерта, че трудните моменти също могат да бъдат полезни.
"Хубави победи, но и полезни загуби. Надявам се да имаме възможност да спечелим трофей“, завърши по-малкият брат.
С общата си цел да печелят трофеи и с желанието да се развиват заедно Александър и Симеон Николови се впускат в ново предизвикателство в Италия. А семейната връзка, която понякога усложнява отношенията им на игрището, остава едно от най-големите им предимства извън него.
