Техническият директор на ЦСКА Михаил Александров уважи жребият за новия футболен турнир Bethub Pro Cup.

На четвъртфиналите на състезанието, чийто генерален спонсор е оператора Bethub, "армейците“ ще мерят сили с ЦСКА 1948.

Ръководителят в ЦСКА сподели мнението си за новото състезание специално за ФОКУС и Бойко Серафимов. Той говори и за ситуацията около детско-юношеският футбол и школите. Една от големите цели на новото състезание е финансовото подпомагане на клубовете именно за развитието на школите им.

Мнението Ви за новия турнир, г-н Александров?

-Турнир, който е интересен, по-различен, по-иновативен за българските стандарти. Нещо по-различно, което ще се случи между нашите отбори. Събрали сме се доста сериозни отбори в първата осмица. Надявам се да е интересно за зрителите и турнирът да продължи и в бъдеще.

За ЦСКА е по-сложно заради еврокампанията и ще потегли в състезанието с отложен старт. Това плюс или минус е или Европа е много по-важна в момента, разбира се?

-Със сигурност Европа е по-важна. Сигурно е, че Европа ни е приоритет в момента. Но мачовете, които ще изиграем на четвъртфиналите са в момент, в който със сигурност отборът ще има какво да доизкусурява, ще има време да се аклиматизира към старта на пролетта. Така че не мисля, че трябва толкова много да се вглеждмаме в това на каква дата играем. По-скоро да видим тактически и най-вече физически как ще издържим на това нещо. Отборът ни, смятам, че ще бъде подготвен доста добре за мача и се надявам този мач да бъде един спектакъл на новия ни стадион.

Освен ЦСКА, Левски и Лудогорец, другите по-малки клубове не се радват на такъв финансов разкош. Този награден фонд шанс ли е за по-малките отбори и да инвестират в школите, юноши, академия?

-Искрено се надявам, че всички приходи от този турнир ще се развият за в бъдеще за развитие на детско-юношеския футбол. Но знаете много добре, че абсолютно всеки клуб трябва освен постиженията си на терена да гледа и своята бизнес точка и да намира начин да създава бюджет, с който да разполага след това в трансферния прозорец. Това е един начин отборите да печелят пари, което, смея да кажа, от чисто финансова гледна точка е само плюс.

Като казахте академия, Вие сте израснали на "Червено знаме“, на сгурията. Преди седмица открихте новата база. Правите ли паралел между тези неща?

- Много съм далеч от паралел между двете неща. По простата причина, че това, което аз тренирах в продължение на 12-13 години в школата, като качество на терените, като развитие на бъдещите поколения, е на светлинни години. Това, донякъде, за мен е и по-специално. По простата причина, че знам какво ми липсваше на мен в годините, в които аз бях юноша на ЦСКА и може би много футболисти са завършили кариерата си още преди да са я започнали, заради тези инфраструктурни проблеми. Надявам се ние много скоро да покажем цялостния проект, в който нещата не са на ниво България, ами много над това. Наистина да покажем на хората, че държим на нашата детско-юношеска школа, която е раждала и ще ражда таланти.

Имате ли усещане за добре свършена работа? Някъде там, станция "Света гора“ на метрото?

-Добре свършена работа, не мисля, че някога ще има удовлетворение. Аз съм човек, който гони винаги максимума на нещата. Дори и сега да съм удовлетворен, до някаква степен, с нещо, което съм направил, идва и следващото, и следващото. Мисля, че човек не трябва да се задоволява с моментното си състояние.

Левски, ЦСКА и Лудогорец подобряват своите школи. Защо, според Вас, нямаме излаз на млади таланти? Къде се къса нишката? Дали днешните деца нямат прекалено много? Дали не са прекалено разглезени?

-  Не. Напротив. Смятам, че имат прекалено малко. Смятам, че средата, в която се развиват като футболисти е прекалено трудна, за да бъдат фокусирани върху едно нещо. Бил съм донякъде щастливец, ако така мога да се изразя, затова, че не съм имал дигиталните устройства, които да замъгляват фокуса ми и съм имал една единствена цел – да стана футболист. В момента едно от най-големите предизвикателства в детско-юношеския футбол е как да накараме децата да останат повече на терена, а не пред екраните. Така че, не мисля, че им е по-лесно и са задоволени. Напротив. Мисля, че им е доста по-трудно, но това по никакъв начин не трябва да ги оправдава.

Имат ли вина за цялата ситуация родителите, семейството?

-Със сигурност. Родителите сме главни герои в тази футболна екосистема. От моите наблюдения в детско-юношеския футбол смея да кажа, че има над какво да се работи.