Легендарният български волейболист Боян Йорданов официално се оттегли от професионалния волейбол като състезател. 

Третият с тима на България от Мондиал 2006 обяви новината в социалните мрежи чрез емоционален пост и видео, в което сваля маратонките и тениската си в центъра на волейболно игрище в Гърция. 

Той приключва великата си кариера на 43 години. 

Това се случва само седмици след като помогна на гръцкия Арис да се завърне в елита.

"Направих го по моят начин …….

С цялото си сърце и цялата си душа, от любов към играта!

Леле, кога минаха 30 години?! A бях само на 13,когато започна всичко …

Искам да благодаря на всички мои треньори,съотборници и съперници на терена! Вие ми помогнахте да стана състезателя, който съм в момента!

Благодаря на всички хора, които са вярвали в мен! Обичам ви!

Благодаря и на всички онези, които не вярваха в мен! Странно или не, но с Вас мотивацията ми растеше с всеки изминал ден!

Благодаря и на всички журналисти, които са отразявали моите изяви през годините!

На всички ФЕНОВЕ: Благодаря Ви за всеки автограф, който сте поискали от мен! Благодаря за всяка снимка, която имам с вас! Благодаря, че скандирахте името ми! Вие ме правихте по-добър и ме карахте да давам на всяка тренировка и на всеки мач все повече и повече от себе си, защото не исках да Ви разочаровам! Вие сте моята сбъдната мечта!

Специално искам да благодаря и на първият ми треньор, който случайно ме намери в училище и ми показа, какво е волейбол – г-н Божидар Горанов!

Всичко стана така, както ти ми каза, Тренер, даже беше и по-хубаво!

И още по-специално искам да благодаря на моята майка, която повярва в моята мечта.

Минахме през много труд“, написа Йорданов в емоционалното си обръщение към феновете.

Кариерата му започва едва на 13 години, а след това го отвежда по волейболните пътища на България, Гърция, Италия, Румъния, Словения и Кипър. Носи екипите на Левски Сиконко, Олимпиакос, Панатинайкос, Патра, Генуа, Томик Констанца, Фойникас, Калцит Камник, Милон, Пафиакос, Пигасиос, Ираклис и Арис, превръщайки се в една от най-разпознаваемите фигури на Балканите.

С екипа на Левски печели четири шампионски титли на България, а с Олимпиакос два пъти стъпва на върха в Гърция. С националния отбор записва едни от най-силните години в историята на българския волейбол – бронзов медал от Световното първенство в Япония през 2006 година, бронз от Световната купа през 2007-а и престижното пето място на Олимпийските игри в Пекин през 2008 година.