11:53 / 04.05.2026
1286
Селекционерът на световния вицешампион по волейбол с България при мъжете Джанлоренцо Бленджини, който стана и треньор номер 1 на страната ни за отминалата 2025-а година, даде интервю за giro2026.sofia.bg.
Синьор Бленджини, здравейте! Благодарим, че приехте нашата покана. Преди да започнем, благодарим за всичко, което направихте с нашия национален отбор. Хората очакват да говорим с вас за волейбол, но днес темата ще е колоездене и Джиро д`Италия, което ще започне от България. Какво е Джирото за един италианец?
- Благодаря за думите. Няма защо да благодарите само на мен. Благодарността се поделя и с федерацията, която ми се довери за този труден и важен проект. Очевидно е, че се поделя и с момчетата от отбора, които са главните герои за резултатите, които постигаме. Те са хората, които полагат всекидневни усилия, за да вдигнем нивото и да се състезаваме с най-добрите отбори. Смятам, че сме показали, че сме на правилния път, но ни предстои още много работа и сега идва по-трудната част. Но ние сме готови. Трябва да останем смирени и скромни, докато преследваме нашата цел.
Като италианец, преминавайки към втората част на въпроса, Джирото е изключително важно събитие, дори за тези, които не са много големи фенове на този спорт. Всички го смятат, за едно от най-големите спортни мероприятия, които представят нашата страна пред света. А и тази характерна розова фланелка е символ, известен по целия свят. Всичким помним славните години на Джирото с легендарните Копи и Бартали, които са останали в съзнанието дори на тези, които никога не са ги виждали да педалират. Това е един спорт, специфичен спорт, който ни представя като нация и ние сме много горди с Джирото. За нас то е чест.
Вие карате ли велосипед?
- Преди - рядко. Но сега започнах лека-полека да карам повече, защото не мога да тичам, коляното и гърбът няма да ме оставят да водя нормален живот, ако го правя. Карането ми дава възможност да тренирам, без да си причинявам травми. Но карам леко, без напрежение, като начинаещ.
Вие сте от Торино. С Торино е свързана и една запомняща се история от 1949 г. - месец след трагедията с футболния Гранде Торино. Тя е свързана и с легендата Фаусто Копи, който е бил голям приятел с онзи отбор на Торино и четиригодишната дъщеря на загиналия Ецио Лоик - Мирела. Как и защо спортът съумява да създава такива истории, които могат да те разчувстват дори и 70 години по-късно?
- Вярвам, че спортът има цености, които не могат да бъдат изградени по друг начин. Които не могат просто да се преподадат и да се научат. Красотата на спорта е неговата способност да предизвиква емоции у хората. Голяма част от тази красота е свързана с неизвестността от резултата. Вярно е, че имаме различни спортове - отборни с топка например, но и индивидуални, където се състезаваш с времето и със съперника; спортове, където няма топка, тоест има по-малко игра и повече спортни постижения. Много пъти се знае предварително кой е по-силен, кой е фаворит, но никога нищо не е сигурно. Тази неизвестност ражда очакването, ражда емоцията, а емоцията създава страстта, която търсим. Искаме го като спортисти, искаме го и като фенове. Очакването, надеждата за победата, подкрепата към един отбор, който искаме да спечели срещу по-силен съперник, да може да спечели шампионата, че може да триумфира в едно Джиро или една Вуелта. Тази емоция, създавана от този, който се състезава, предавана на този, който подкрепя, който следи, е това, което ни свързва. Тя ни обединява по време на едно спортно събитие, на едно състезание. И така се раждат историите, които понякога стават и легенди.
Оставайки на футболна тема. Италия не се класира на световните финали. Това прави ли Джиро д’Италия най-голямото събитие за страната тази година след зимните oлимпийски игри?
- Вярвам, че този факт все пак ще повдигне интереса, въпреки че Джирото няма нужда от подобно нещо. Към него си има достатъчен интерес. Но в Италия имаме изграден навик да се концентрираме върху всички спортни събития. Ясно е, че футболът, дори когато не върви, е основната тема, за всеки, който се занимава със спорт. И дори бих казал, най-вече, когато нещата не вървят. Защото всички започват да обясняват какво трябва се направи, критикуват каквото е направено досега. Много хора "разбират“ от спорт, но когато нещо зависи от тях и трябва да покажат на какво са способни, и да търсят решения, става трудно. Не само на теория, но и практика.
Но истината е, че италианците следят страстно всички спортни събития в нашата страна. Казвам го и от личен опит, защото в моя град Торино в последните години се провеждат финалите на ΑΤP в тениса и билетите свършват една година преди това. Да, разбира се, италианският тенис разполага с много добри играчи и по-специално Синер, но и доста други, които са сред най-добрите в световната ранглиста и като цяло този спорт върви добре. Волейболът също – става въпрос за световните шампиони, залите са пълни. Разбира се, част от европейското ще бъде в Италия и билетите са разпродадени. Турнирът по тенис в Рим – невъзможно е да намериш билети. Ясно, е че след футбола, при това положение, Джирото ще предизвика най-голямо внимание. При положение, че националния не участва на световното, Джирото ще заеме още по-голяма място в медиите, в пресата, в телевизиите. Но така или иначе Джиро д`Италия има своето важно място, дори когато всички други състезания са в разгара си.
Националният отбор на България ще се подготвя в Самоков, а Джиро д’Италия ще мине оттам на 10 май. Ще заведете ли играчите да гледат на живо?
- Ако не тренираме – със сигурност да. Шегувам се (смее се)! Разбира се, ще намерим време да станем част от това събитие и да видим как минава Джирото. За нас, които сме свикнали да бъдем затворени в залата, е интересно да видим тези професионалисти със здрави крака, с впечатляваща скорост и издръжливост. Докато не го видиш на живо, не можеш да разбере за какво става дума. Да видиш отблизо тези хора, ти дава възможност да усетиш какво всъщност представлява елитът на този спорт. Ще бъде много, много интересно и съм доволен, че ще имаме възможност да ги видим в Самоков – град който все повече привлича вниманието със спортни прояви. И то не само заради това, че там е базата на националния отбор по волейбол и че там се готвим за нашите състезания.
Мислили ли сте, че ще дойдете да работите в България и две години по-късно Джиро д’Италия ще дойде тук?
- Не, не го съм мислил, защото не се занимавам с професионално колоездене. Но от известно време волейболът "разнася“ европейското в различни страни. Джирото се провежда предимно на територията на Италия, но от години вече някои етапи се провеждат и в други страни от Европа. Разбрах, че ще има етапи в България и това ми достави огромно задоволство. Информирах се от невероятните репортажи на "Гадзета дело Спорт“, посветени на Джирото. Но не само за него, аз съм много голям почитател на "Гадзета дело Спорт“ по принцип. Това е единственият вестник, който чета всеки ден, независимо дали го правя онлайн или на хартия, защото смятам, че е великолепно издание. А и съдържанието му е подготвено по забележително професионален начин.
Какво ще кажете на хората в България, които още се колебаят дали да гледат по шосетата Гранде Партенца?
- Вярвам, че не е за изпускане. Има неща в живота, които не могат да се повторят. Ясно е, че има как да се гледа Партенцата и на други места, не е нужно да се ходи на Луната, но е ясно също, че ще бъде много, много интересно. Отидете да гледате, за да разберете за какво става дума. Ако не сте били на живо и сте гледали само по телевизията, ще разберете колко различно е.
Имате ли любим момент от Джирото и кой е любимият ви състезател?
- Много е трудно да отговоря, защото гледам колоездене, но не се смятам за чак толкова компетентен, че да правя дълбоки анализи. Очарован съм от дуела между Погачар и Вингегор – те са невероятни. Да ги видиш да поддържат такъв ритъм е пленяващо. Най-вече Погачар, но и Вингегор – изумително е как се върна толкова бързо след тежката контузия.
Това, което от една страна ме очарова, но от друга – ме плаши, са спринтовете, когато имаме групи, които се борят за победата накрая. Това е демонстрация не само на физическа сила и атлетизъм, не само на издръжливост, но и на огромен кураж. Трябва да си много смел, за да влезеш в това меле с такава скорост. По отношение на рисковете е сравнимо с това, което правят пилотите във Формула 1. Възхищавам се на куража и смелостта им.
Що се отнася до италианските колоездачи – Нибали, Пипо Гана... Запознах се лично и с Давиде Касани. Тук говорим за различен период, защото той беше селекционер на националния отбор по колоездене, когато аз бях селекционер на националния отбор по волейбол и правихме някои неща заедно по тази линия.
