Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Генезисът на този конфликт показва, че Иран умело използва всички налични дипломатически инструменти, за да отлага както нанасянето на нови въздушни удари, така и да се възползва от ситуацията в Ормузкия проток. Това заяви в предаването "България, Европа и светът на фокус" по Радио ФОКУС с водещ Цоня Събчева международният анализатор Руслан Трад.

"Към момента, въпреки действащата американска блокада, от 13 април насам са регистрирани над 30 случая на ирански или свързани с Иран танкери, които успешно са напуснали Персийския залив и са доставили своя товар. Това означава износ на около 9 милиона барела петрол - директни финансови печалби за Иран", каза още Трад. 

По думите му Иран вече разполага със значителен опит в преговорите със САЩ. "Още през 2015 година видяхме колко умело използват преговорния процес, за да извлекат максимални ползи. Тогава дори Джон Кери подчерта тяхната дипломатическа гъвкавост. За разлика от това, Доналд Тръмп не демонстрира същото ниво на преговорни умения и не използва ефективно преимуществото, което му дава военната сила", поясни той.

Според него през последното десетилетие се наблюдава постепенно сближаване между Русия, Иран и Китай. Това сътрудничество започва в контекста на войната в Сирия, задълбочава се с войната в Украйна и включва икономически измерения - например опитите на Китай да насърчи петролни производители като Саудитска Арабия да използват юана вместо щатския долар при разплащания.

"Целта беше, докато се води позиционната война в Украйна и продължава дестабилизацията в Близкия изток, да се нанесе и финансов удар върху западния лагер. Силата на една валута зависи от нейното използване в ключови сделки, като тези с енергийни ресурси. Още през 2017 година Китай направи опит да привлече държавите от Залива, но тогава администрацията на Тръмп успя да запази влиянието на САЩ. Днес обаче съюзниците на Вашингтон в региона се чувстват значително по-несигурни, особено след като иранските атаки засегнаха сериозно тяхната енергийна инфраструктура", обясни анализаторът.

Той подчерта, че това развитие може да навреди не само на интересите на САЩ, но и на целия западен лагер, който през последните години е отслабил присъствието си в региона, докато не се стигна до настоящата ескалация.

"На терен продължава струпването на военни сили. Съединените щати не са се отказали от плановете на администрацията на Тръмп за евентуални удари по ирански пристанища и за поемане на контрол върху Ормузкия проток. Това би означавало навлизане в нов, значително по-кървав етап на конфликта, с възможни жертви както сред американските сили, така и сред техните съюзници. В същото време не бива да се изключва и дипломатически сценарий - възможност за договаряне на условия, приемливи за всички страни, макар това към момента да изглежда малко вероятно", уточни той.

По отношение на напускането на Обединените арабски емирства от ОПЕК и ОПЕК+ Трад посочи, че основният проблем е затвореният Ормузки проток. "Всяко увеличение на производството би било безсмислено, ако продукцията не може да достигне световните пазари. Това предполага, че паралелно с подобни решения се водят преговори - вероятно с участието на Иран, САЩ и Израел."

Той допълни, че Вашингтон има интерес протокът да бъде отворен, тъй като вече се усещат ефектите върху глобалните пазари под формата на инфлация и повишени цени на петрола. "Ключовият въпрос остава дали Иран е склонен на отстъпки по отношение на ядрената и ракетната си програма - именно тези теми досега блокираха преговорите."

"Саудитска Арабия остава водещият фактор в ОПЕК, а наложените квоти често влизат в противоречие с интересите на Обединените арабски емирства, които търсят по-голяма независимост в добива и износа на петрол. Освен това част от тяхната енергийна инфраструктура беше сериозно повредена при ирански удари, включително ключови съоръжения и пристанището във Фуджейра. ОПЕК, като картел, осигуряваше известна предвидимост на пазара. Ако обаче започне разпад на организацията, това може да доведе до по-голямо предлагане, но и до сериозна нестабилност в международните отношения - ситуация, наподобяваща "Дивия запад", при която всяка държава действа самостоятелно. Това неминуемо увеличава риска от нови конфликти", заключи Трад.