На оперативно ниво Москва избра това, което наричам калкулирана резервираност – тя осигури разузнавателна и логистична подкрепа на Иран, включително спътникови данни за американски военни позиции, но избегна директно военно ангажиране. Това каза в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио ФОКУС проф. Татяна Дронзина - преподавател в СУ "Св. Климент Охридски“.

Според нея в първите 40 дни на конфликта в Близкия изток Русия и Китай са демонстрирали привидно дистанциране, зад което обаче стоят сериозни геополитически и икономически сметки.

Проф. Дронзина подчерта, че Русия е "ранен бенефициент“ от войната поради скока в цените на енергоносителите. "Затварянето на Ормузкия проток и тревогите около доставките изтласкаха цените на петрола до нива, които принудиха администрацията във Вашингтон да облекчи санкциите срещу руския петрол“, поясни тя в интервю пред Цоня Събчева.

Въпреки тактическите ползи обаче, в дългосрочен план Русия губи стратегически позиции в региона, включително заради отслабването на режима в Иран и ангажираността си на фронта в Украйна.

За разлика от Москва, Пекин е силно притеснен от своята икономическа уязвимост. "Китай е най-големият консуматор на петрол в света и близо 50% от вноса му по море минава през Ормузкия проток. Всяка ескалация там удря Китай по-болезнено, отколкото Русия“, отбеляза проф. Дронзина.

Тя посочи, че китайската стратегия е изправена пред фундаментална дилема. "Имаме реторика без гарантиране. Пекин се представя като алтернатива на западната хегемония, но не желае да поеме активна роля в регионалната сигурност, тъй като армията му няма реален боен опит“, каза ескпертът.

Според анализатора конфликтът в Близкия изток действа като ускорител на фрагментацията на глобалния ред.

Повече чуйте в звуковия файл.