18:56 / 15.04.2026
3465
Управителният съвет на Българската народна банка (БНБ) прие първия за 2026 г. брой на изданието "Икономически преглед“. Докладът представя задълбочен анализ на макроикономическата конюнктура, базиран на данни към 19 март 2026 г., и очертава основните тенденции за развитието на страната в контекста на глобалната нестабилност.
Глобални рискове и енергийни пазари
Централната банка обръща специално внимание на военните действия в Близкия изток, предава ФОКУС. Прекъсванията на корабоплаването през Ормузкия проток, който е ключов маршрут за световната търговия с петрол и втечнен природен газ, доведоха до значителна нестабилност. Наличните към 19 март данни в голямата си част все още не отчитат пълните последици от конфликта поради времевото изоставане на статистическите индикатори. Въпреки това, БНБ очаква поскъпването на суровия петрол през март да окаже натиск за повишение на транспортните горива у нас през следващите месеци.
Състояние на българската икономика през 2025 г.
Растеж на БВП: През изминалата година реалният БВП нарасна с 3.2% (сезонно изгладени данни). Основен двигател бе частното потребление, докато нетният износ имаше отрицателен принос поради специфични за страната фактори.
Пазар на труда: Ситуацията остава затегната. Заетостта отчете най-високия си темп на повишение от 2008 г. насам, а безработицата спадна до 3.5%. Недостигът на работна ръка продължава да оказва натиск за повишение на заплащането (компенсацията на един нает).
Инфлация: Към февруари 2026 г. годишната инфлация (ХИПЦ) се забави до 2.1% (спрямо 3.5% в края на 2025 г.), главно поради базови ефекти и поевтиняването на горивата в началото на годината.
Макроикономическа прогноза до 2028 г.
Според базисния сценарий на БНБ се очаква забавяне на растежа От 3.0% през 2026 г. до 2.8% през 2028 г. и ускоряване на инфлацията до 4.0% в края на 2026 г., със средногодишни нива от 3.7% за 2026 г. и 3.2% за следващите две години.
Алтернативни сценарии при ескалация на конфликта
Поради високата несигурност, БНБ допълва прогнозата си с два неблагоприятни сценария, свързани с енергийните цени.
Средногодишната инфлация би била по-висока от базисната с 0.7 процентни пункта (п.п.) през 2026 г. и с 1.4 п.п. през 2027 г. При по-мощни шокове върху предлагането, инфлацията може да надвиши базисната с 3.4 п.п. през 2027 г. и с 2.3 п.п. през 2028 г., отразявайки силните вторични ефекти върху икономиката.
