Днес се навършват 37 години от трагедията на "Хилзбъро", която променя английския и европейския футбол тотално.

15 април 1989 г.

Ливърпул и Нотингам Форест се изправят един срещу друг в полуфинален мач от ФА Къп. Срещата се играе на ст. "Хилзбъро" - домът на Шефилд Уензди. Малко преди началото на срещата, шефът на полицията Дейвид Дъкенфилд нарежда да бъде отворен вход "С", за да се улесни преминаването на феновете на мърсисайдци, които са настанени зад едната врата в сектор "Лепинг Лейн". За съжаление, отварянето на входа довежда до влизане на повече фенове от допустимата бройка. Така в блока за правостоящи има превишаване на капацитета, а тълпи фенове не спират да влизат. Феновете на предните редове биват притиснати от огромната маса зад тях, което води до частично срутване на сектора. Виждайки какво се случва пред очите, фенове на Нотингам от отсрещния сектор тръгват да нахлуват на стадиона, за да помогнат, но... са спрени от полицията. 94 привърженици умират в същия ден, няколко дни по-късно в болница умира още един, а двама души получават тежки травми на главата и почиват през 1993 и 2021 г. Ранените са 766. Мачът е прекратен и се преиграва Манчестър през месец май.

Лъжите на полицията и правителството

В следващите дни в опит да прикрие грешките си, от полицията изпращат на медиите фалшиви твърдения, че инцидентът е станал заради футболните хулигани и пияни фенове. Следва дългогодишно разследване, от което на бял свят се ражда "Докладът Тейлър". Той е на върховния съдия Питър Тейлър и според него няма доказателства за вина на полицията. С него се приема нов закон, който задължава модернизацията на всички футболни стадиони, вкарването на десетки камери и най-вече слагането на седалки във всички сектори на съоръженията. Премахват се бетонените и телени ограждения, които са сложени против борбата с хулиганите през '70-те и '80-те години на миналия век. През 1991 г. разследването стига до извода - "случайна смърт". Очернените семейства оспорват решението на властите и случаят отново е вкаран в съда. През 1997 г. съдията Мъри Стюар-Смит решава, че няма основание за ново преразглеждане. Случаят отново влиза в съда през 2009 г., когато независимо жури се заема да преразгледа сведенията и показанията от онзи черен ден. През 2012 г. журито стига до извода, че докладът на Тейлър изопачава истината за инцидента и прикрива органите на реда, които са основни виновници за случилото се. Разследванията на съдебния лекар установяват, че феновете са починали заради груби и небрежни пропуски на полицията. Плачевното състояние на стадиона също е взето предвид, а набедените фенове биват оневинени. Следват редица оставки на длъжностни лица, които са обвинени в прикриване на истината, като някои от тях дори са вкарани в съда, но Кралската прокуратура сваля всички обвинения.

На следващия ден

Ден по-късно на "Хилзбъро" пристига министър-председателят Маргарет Тачър. По-късно разсекретени доклади показват, че полицията е уведомила Тачът, че пияни фенове са виновни за инцидента. През 2012 г. става ясно, че Тачър не е доволна от точките в "Доклада на Тейлър", който обвиняват действията на органите на реда. Тачър е притеснена от критиките към полицията и предпочита наративът за "пияните фенове" да остане на дневен ред. Администрацията ѝ продължава да следва линията, че "футболното хулиганство" трябва да бъде изкоренено и че именно то е отговорно за гибелта на починалите. Тачър се превръща в още по-голяма"персона нон грата" край река Мърси. Именно под нейното управление започва залеза на индустрията в северозападна Англия. Нейната политика затваря голяма част от докове, пристанища и фабрики - работодатели за хиляди семейства в града. През 1981 г. в Ливърпул има мащабни протести, а години по-късно официални документи и кореспонденции на Тачър са разсекретени. В тях пише, че градът Ливърпул трябва да бъде оставен в процес на "контролиран упадък". Правителството на Тачър не вижда смисъл в това да спаси и защити хиляди хора, които са останали без работа заради политиките ѝ, като протестите са посрещнати с тежки полицейски безчинства и арести в града.

"Не купувайте слънцето"

И до ден днешен графити и лепенки с подобно послание може да бъдат забелязани не само в Ливърпул, но и в други градове от региона. Става въпрос за британския таблоид "The Sun". 4 дни след инцидента в Шефилд, ежедневното издание излиза с първа страница, която гласи "Истината". Статията е пълна с лъжи, които са доказани неколкократно на по-късен етап, че именно феновете на Ливърпул са виновни за случилото се. В статията пише, че фенове на Ливърпул са тарашили джобовете на починалите и се опитва да се прокара тезата, че виновни са не полицаите и бездействията им, а огромния брой фенове, които са влезли на стадиона с фалшиви билети. През 2014 г. е установено, че собствениците на "The Sun" губят средно по 15 милиона британски лири средно на месец заради бойкота на регион Мърсисайд.

Всяка година феновете на Ливърпул почитат жертвите с огромна хореография по време на домакинския мач, който е най-близо до черната дата. Точно до "Анфийлд" пък има мемориал с имената на загиналите, които постоянно е отрупан с шалове, тениски и запалени свещи. Десетки клубове в Англия изразяват своята съпричастност към годишнината от трагедията, която завинаги променя футбола на Острова.