12:56 / 19.02.2026
2531
Българският клубен футбол едва ли скоро време ще излезе от калта, която вече е на границата на долната му устна. През последните десетилетия средностатистическият роден фен направи сериозно отстъпление в интереса си към продукта, който му се предлага по футболните ни терени.
Причини да искаш. Неработещи школи; прекалено много чужденци със спорни качества; собственици, които си мислят, че знаят повече за футбола от Карло Анчелоти и Юрген Клоп взети заедно; покъртителни терени и още по-срамни стадиони; съдии, които често пъти предрешават мач или цял сезон; недомислици в програмата и възлови мачове в работни дни... Сигурен съм, че пропускам още неща, но тук колкото хора, толкова мнения. Всеки да си добави по нещо.
И ако спортът в България отдавна не е държавна политика и всякакви успехи са плод на луд инат и борба срещу системата, то какво да кажем тогава за Италия?
Серия "А" далеч не е това, което беше в края на миналия и началото на този век, но Калчото си остава едно от най-гледаните първенства в световен мащаб. Ювентус, Милан, Интер, Наполи, Рома, Лацио. Все отбори с милиони фенове по цялото земно кълбо.
И ако в Италия клубовете развиват своите школи и инвестират прилични средства, то много неща се припокриват и с родната действителност. Най-добрите играчи отдавна не играят на Апенинините, а причината е невъзможността да се конкурират с огромните финансови възможности на клубовете в Англия, Байерн Мюнхен, Пари Сен Жермен, Реал Мадрид и Барселона. Собствениците в Италия също не са цвете за мирисане. Вижте какво се случи с Ювентус през последните години - разследвания за укриване на данъци, които доведоха до смяна на директори и шефове. Ръководителите на грандовете от Милано също не са особено долюбвани от феновете. Терените в Италия са доста над нашите, но пък масовката стадиони са в плачевно състояние. Още няколко дни светът ще бъде Зимни олимпийски игри, които се провеждат в Северна Италия - най-богатия район на Ботуша. И ако италианците могат да се гордеят с втори Зимни олимпийски игри в рамките на 20 години (2006 г. в Торино), то във футбола нещата не са розови. За последно италианците бяха домакини на Европейско през 1980 г., а на Мондиал през 1990 г. За последно италиански стадион прие финал на Шампионска лига през 2016 г. и това бе "Сан Сиро". Същият този легендарен стадион с близо 100-годишна история, който си плаче за разрушаване. Огромно съоръжение с магическа аура, но далеч от стадионите на големите грандове в Англия, Испания, Франция и Германия (с малки изключения, разбира се). Като махнем Юве, стадионите на водещите отбори в Милано, Неапол и Рим са плачевни. През 2032 г. Италия ще бъде съдомакин на Европейското заедно с Турция, а дотогава градските управи и футболните клубове трябва да построят и реновират около 7-8 съоръжения. Смела, но задължителна процедура, която е доста закъсняла за заспал футболен гигант като Италия.
В Серия "А" програмата рядко прави проблеми на клубове и фенове, тъй като там се гонят рейтинги и договори за десетки милиони. И тук стигаме до съдиите! Една изключително болна тема в италианския футбол, който през 2006 г. бе разтърсен от скандала "Калчополи", когато редица рефери бяха уличени в шантаж на срещи. Само няколко дни след като Италия стана световен шампион, а топ рефер на световния футбол тогава все още беше Пиерлуиджи Колина.
Само за последната една седмица три мача от елитната дивизия се прочуха надлъж и нашир заради феноменални съдийски решения.
Всичко започна с дербито на Италия между Интер и Ювентус. В края на първото полувреме на "Джузепе Меаца" главният съдия Федерико Ла Пена показа втори жълт картон на Пиер Калулу от "Старата госпожа" за нарушение срещу италаианския национал Алесандро Бастони. И всичко щеше да е наред, ако Бастони не симулираше на 100%. Странно защо исканията на Калулу ситуацията да бъде прегледана на ВАР не бяха уважени, въпреки че на повторенията се видя кристално ясно, че французинът е невинен. Това породи вълна от недоволства в "черно-белия" лагер, след края на мача съдийската комисия призна за грешката, но тези признания едва ли топлят някого в Торино. Чуха се призиви за оставки на шефовете на съдиите, бивши играчи разпалено питаха защо реферите не дават интервюта след мачовете, други пък се усъмниха в честността на първенството и това има ли преднамерено "рамо" към Джузепе Марота и "нерадзурите". Звучи ли ви познато?
По-малко от 24 часа по-късно, отново стана сериозен скандал по време на двубой от Калчото. Парма - Верона със сигурност не генерира и половината от интереса, който генерира "Дерби д'Италия", но щом на ръкавите на отборите има емблема на Серия "А", то значи говорим за "висш пилотаж" във футбола. Нападателят на Верона - Гифт Орбан, бе фаулиран в центъра на терена в 10' при резултат 1:0 за домакините. Нарушението бе видно, а Орбан реши да иска обяснение от рефера Лука Пайрето. Шокиращо за всички, 41-годишният съдия показа директен червен картон на африканеца заради неспортсменско поведение. Гифт бе видимо озадачен, както и всички, които са гледали мача. След срещата футболистът използва расовата карта и обяви, че хората с неговия цвят на кожата не са третирани еднакво по футболните терени на Италия. Дали е така, дали е само в Италия и дали играч трябва да бъде изгонен с директен червен картон в 10', когато не е влязал с бутоните напред, всеки сам да си прецени. И ако Парма - Верона бе своеобразно дерби на дъното в класирането, то това означава ли, че трябва да се предрешава съдбата на цял клуб и град?
И така стигаме до сряда вечер. Докато в Милано и заснежените склонове около него се провеждаха Олимпийски игри, в няколко европейски града се играеше Шампионска лига. И ако далеч на север Интер не успя да се противопостави по никакъв начин на норвежкия Бодьо/Глимт, то на "Сан Сиро" се проведе станалият печално известен мач между Милан и Комо. Срещата, която първоначално трябваше да се състои в Австралия, след това се завърна на Ботуша заради финансови неуредици. Мачът нямаше как да се състои на оригиналната си дата, защото "Сан Сиро" бе зает с откриващата церемония на Зимните олимпийски игри. В крайна сметка футболните власти намериха дата за провеждането му, а "росонерите" имаха чудесна възможност да съкратят изоставането спрямо лидера Интер, макар и временно. Милан не успя, но отново един крещящо скандален момент обиколи всички футболни студиа, форуми и интернет пространства по изцяло грешните причини. При резултат 1:1 и при оставащи около 10 минути до края на редовното време, топката бе около тъчлинията, точно до наставника на Комо - Сеск Фабрегас. Белгиецът Алексис Салемакерс бе в борба за кълбото с двама негови съперници, а когато тръгна да гони топката в посока на терена, халфът бе задържан за фланелката не от кого да е, а от самият Фабрегас. Главният съдия Маурицио Мариани не забеляза нищо, нямаше и преглед на ВАР. Това вбеси намиращия се на същата тъчлиния Масимилиано Алгери, който моментално поиска обяснение на това, което се е случило. Тогава Мариани видя всичко и изгони Алегри с директен червен картон! След края на мача Фабрегас дори се извини, но поредното мазно петно върху скъпата и дизайнерска дреха на Серия "А" си остава завинаги.
И сега нека си представим само за миг какво щеше да стане, ако дори една от тези ситуации се бе случила по родните терени... Без значение дали на Левски - ЦСКА или на Септември - Монтана!
В крайна сметка не бива да забравяме, че съдиите са хора. Не са роботи, не са машини и както всички нас правят грешки на работното си място. Проблем, и то доста сериозен обаче е фактът, че тези неща се случват в ерата на видео повторенията. Нещо, което шефовете на световния футбол обещаваха, че ще остане в миналото с въвеждането на ВАР.
И ако тук сме свикнали да търсим под вола теле, то може би наистина трябва да позабавим малко темпото и да се съгласим, че Обеликс беше прав в съжденията си за римляните и липсата на здрав разум.
