09:40 / 10.10.2025
2545 Повечето от "децата на демокрацията" сме прекалено малки, за да помним или да сме гледали хумористичното предаване "Кога ще ги стигнем..." с водещ Тодор Колев.
Но това е израз, който съм чувал стотици пъти докато растях. Често пъти съм слушал, че американците нямали свои национални герои, затова пък си имали стотици супергерои - Капитан Америка, Батман, Супермен, Спайдър мен, Върколака, Жената чудо, Великолепната четворка и последния да затвори вратата.
Американците обаче имат друго - спортни звезди. Хора, които ги прославят навсякъде по света със своите отлични постижения. Хора, които когато се разхождат по улиците на своя град биват поздравявани от стари и млади. Може би най-важната оценка на труда им. Именно затова спортът там е религия. И не само там, разбира се. Почти навсякъде по света. Днешните спортисти отдавна са надживели и надскочили теорията, че те са просто атлети. Те са герои в очите на милиони деца, подрастващи и юноши. До такава степен са издигнати на пиедестал, че в някой аспекти на живота дори играят ролята на модел на подражание. Волно или неволно. Големият Чарлс Баркли е казал още през 1991 г., че "просто всява хаос на баскетболното игрище, той не е модел за подражание".
В България също е пълно с герои, но последните седмици нагледно ни показаха, че имаме крещяща и много належаща нужда от това да обърнем прегорялата палачинка. Поглеждайки новините, прайм-тайма на телевизиите или просто през прозореца и виждаме следното: пошли риалити предавания, катастрофи с надрусани младежи, райски газ, пияни тийнейджъри. Сега голяма част от вас читателите ще си кажат "Ама то вие медиите с това ни облъчвате". И донякъде ще сте прави, но като човек, който стои вече близо десетилетие зад камера, микрофон или клавиатура ще отбележа, че голяма част от зрители, слушатели и читатели са свалили главоломно летвата и точно с подобни простотии искат да бъдат облъчвани. На това се свиква, това започва да се търси и това се намира по един или друг начин. Това ги задоволява и дори успокоява. И се получава един странен кръг и казус от типа кокошката или яйцето.
В толкова разделени и разединени времена, насрещната светлина в тунела са българските спортисти. Български деца, които са израснали тук и са продукт на родната школа. Било то в щангите, волейбола, художествената или спортната гимнастика, бокса. Значи можело, въпреки че не спират да ни убеждават и да се убеждаваме един друг, че не може.
Прекалено дълго време на средностатистическия българин му бяха навирани в лицето и ушите грешните герои - с големи джуки и много силикон, с изкуствени мускули и лоши погледи, локали, глобали и всякакви морално деградирали индивиди. По някакъв начин те ни биват представяни като елит. Като културтрегери дори.
Спортът е велика работа, защото той е най-близкото нещо до меритокрацията. Най-заслужилите са най-отгоре. Тези, които са се доказали, те взимат решенията. Именно това трябва да са нашите герои. Карлос Насар, братята Николови, Божидар Саръбоюков, Рами Киуан. Те са живото доказателство, че с правилната обстановка около теб и с много целенасочен труд може да се постигнат големи успехи. Лични и национални. С правилното възпитание, навици и стремеж, рано или късно се стига до върха.
Затова толкова много се надявам, че тези 20-21-22-годишни деца, български деца, трябва да станат правилото, а не изключението! На бунището има и красиви цветя, но не всяко може да избие през пластовете боклук. Трябва да се почисти, да се полива и да се облагороди почвата. Ето тогава ще ги стигнем американците. Когато проумеем, че ние сами трябва да търсим доброто около нас и да започнем да намираме смисъл в труда и честолюбието. В противен случай, просто не си заслужаваме героите...
