Старши треньорът на Нефтохимик Франческо Кадеду се завръща към ангажиментите към клубния си отбор след Световното във Филипините, където спечели сребърен медал с мъжкия национален отбор. Пред клубния сайт италианецът сподели впечатленията си за състоянието на "шейховете"  

– Поздравления за големия ви успех на световното първенство с националния отбор на България! Каква е стойността на този сребърен медал за вас лично, на фона на цялата ви професионална кариера и за ВК Нефтохимик 2010, на който сте старши треньор?

– Значението на този медал се крие не толкова в цвета му, колкото в начина, по който беше преследван. Започнахме миналата година с новите идеи на Кико (бел. р. – националният селекционер Бленджини), които винаги са малко революционни, понякога дори чисто технически. Момчетата взеха всичко от него, което можеха и с таланта и с желанието си да носят българския флаг с чест направиха останалото. Това означава много за българския волейбол, както и за мен. Ще се опитам да внеса някои от тези идеи, споделени с щаба на националния отбор, във ВК Нефтохимик 2010, за да ни помогнат да растем и да се усъвършенстваме.

– Ясно е, че Джанлоренцо Бленджини Ви вярва и уважава способностите Ви дотолкова, че Ви избра за своя дясна ръка. Как започнахте да работите заедно в националния отбор на България и какво успяхте да постигнете двамата по пътя си към второто място на световното първенство?

– С Кико работим добре, много, но винаги с голямо уважение и онази усмивка, която често липсва в щаба с течение на месеците. Андрей Жеков също беше с нас и той беше ключов за развитието на някои играчи, а също и за изучаването на противниковите отбори.

– Каква беше вашата конкретна роля по време на мачове, тренировки и в съблекалнята?

– Да кажем, че всички работим върху нещо конкретно, но често обсъждаме всеки детайл. По време на турнири се фокусирам малко повече върху противниковия отбор, но всички имаме последната дума заедно. Защото и тримата наистина се наслаждаваме да гледаме как играят другите отбори.

– Бяхте едно "каменно лице“ по време на мачовете в Манила, както се видя по телевизията. Какви бяха чувствата ви, особено по време на драматичния четвъртфинал срещу Съединените щати?

– Често ми казват това, но всъщност съм спокоен, защото знам колко подготвени са отборите ми да играят тези мачове. Понякога с Дея и Нефтохомик не бях толкова спокоен, но се надявам с този нов отбор на ВК Нефтохимик 2010 сега да мога да вляза във всеки мач, знаейки, че всички са подготвени. Както срещу САЩ с националния отбор – дори когато изоставахме с 0:2 гейма, знаех, че можем да спечелим; просто трябваше да продължим да играем така, сякаш всяка топка е последната ни.

– Как беше за Вас и Бленджини да се изправите срещу Италия на финала на световното първенство?

– Мога да отговоря за себе си и бих казал, че е трудно до края на националния химн. След това нищо не се променя, както срещу всеки друг национален отбор.

– Вашите впечатления от посрещането в София?

– Беше разтърсващо – не мога да го кажа по друг начин.

– Как бяхте посрещнат от клуба след завръщането Ви в Бургас?

– Чувствах се, сякаш съм се прибрал у дома. Моят щаб ме замени чудесно, клубът ме поздрави и предаде поздрави на Бленджини и целия щаб. Аз обаче казах на всички, че приказките за миналото, дори и то да е скорошно, не ни помагат да се съсредоточим върху настоящето и бъдещето. Защото този сезон ще бъде труден.

– През цялото време, докато бяхте във Филипините, поддържахте връзка с Нефтохимик, как се справихте със ситуацията на два фронта?

– Първо, с помощника ми Айкут Айдън планирахме всичко през месеците, когато нямахме мачове с националния отбор. Срещахме се често и с неговия опит с други италианци беше лесно да не губим време за ненужни неща. След това гледах видеоклипове от тренировки и приятелски мачове и често говорих какво да се прави повече и какво да се прави по-добре – също и със спортния директор Иван Станев, който се завърна като треньор и помагаше на Аби.

– Как Ви се стори отборът след завръщането ви? Вече благодарихте на Аби за работата, която е свършил.

– Отборът и Аби работиха добре, както и клубът, който ни подкрепя. Ще намеря начини да се отплатя.

– Какви нови неща видяхте във волейбола в Манила и ще внесете ли нещо в работата във ВК Нефтохимик 2010?

– Вече започнахме да променяме някои неща, доста преди световното първенство, и ще направим още. Но това не е същият отбор като миналия сезон, а и ситуациите в едно национално първенство и самото национално първенство често са много различни.

– Какво бихте казали на феновете на волейбола в България, които ви посрещнаха като национален герой, заедно с всички останали членове на българския отбор, разбира се?

– Ще кажа само, че трябва да се гордеят с тези момчета, и че тази нация, която обичам, може да бъде велика, не само в спорта; тя просто трябва да бъде сплотена, както бяха всички членове на националния отбор във Филипините!