16:14 / 14.08.2025
1981
Президентът на Сърбия Александър Вучич обеща да се оттегли. Но едва след година и половина, а не веднага, както иска опозицията. Има основания да се смята, че предсрочната оставка на сръбския лидер се иска и от Европейския съюз и Урсула фон дер Лайен. Дали Вучич ще успее да ги надхитри – и да си тръгне, за да остане? Изявлението на Александър Вучич, че "ще приключи президентската си кариера след година и половина“, е маневра, в която той е майстор. На думите на сръбския президент може да се вярва, но изборът на тези думи е изключително важен, пише руското електронно издание ВЗГЛЯД.
"Фокус“ представя превод на материала без редакторска намеса и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на авторите му
Недоброжелателите го заподозряха, че подготвя поредна маневра, за да остане президент още пет години. Вучич е категоричен – няма да променя Конституцията заради това. Но за политическата си кариера не каза нищо.
Преди тринадесет години Вучич беше само министър на отбраната на Сърбия. Въпреки това се смяташе за по-влиятелен от президента или премиера.
В бившите югославски републики не мястото краси политика, а политикът мястото. Вучич е едно от най-ярките потвърждения за това. Формално той и сега има малко правомощия, тъй като Сърбия е парламентарна република. Но никой не се съмнява кой всъщност е начело на властовата вертикала.
Бившият президент на Черна гора Мило Джуканович по същия начин – преминавайки от стол на стол – остана господар на своята република повече от 30 години. Но той беше господар в стария, до голяма степен "мафиотски стил". Вучич е от по-напреднала категория мениджъри и решава задачите по-елегантен начин, но по същество също е господар: авторитарен, опитен, непоклатим.
Накратко, в неговия случай прощаването не означава, че си отива. Изявлението на Вучич е предложение към враговете да оставят президента на мира, след като са загубили предишните битки. В замяна той сякаш обещава скоро да си тръгне (макар че всъщност не обещава).
Враговете му са два вида, но с опасна колаборация. Единият от тях е председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и нейните еврочиновници. Те оказват натиск върху Вучич, за да приеме условията на Брюксел по отношение на Русия, Косово и НАТО или да се оттегли, оставяйки на мястото си някой, който е готов да приеме тези условия.
Едно от последните условия, както пишат в медиите, е прочистване на правителството от проруски министри, които пречат на одобряването на антируски мерки. Самият Вучич отрече възможността за такова прочистване, но неформалният лидер на промосковските политици Александър Вулин бе отстранен от властта, както изискваха легионите на фон дер Лайен.
Вторият враг на Вучич е широката сръбска общественост, която вика към него: махай се!
Строго погледнато, това не е враг, а сръбският народ, който има много и разнообразни претенции към "господаря“ си за времето на кариерата му. Протестните митинги ту затихват, ту се разгарят с нова сила и с ожесточение, невиждано през последните 25 години.
Ако тази озлобеност е насочена към Русия, на Урсула щеше да й е много по-лесно да работи. Обаче значителна част от протестиращите, напротив, хулят ЕС и еврокомисарката, а Вучич подозират, че има намерение да не предаде приятелството с руснаците и да не отстъпи пред натиска на Брюксел.
При вида на сръбския майдан (за разлика, например, от украинския майдан) сигналът "свой-чужд" на Европейската комисия дава разочароващи сигнали.
Русия искрено съчувства на сърбите, а акциите на Европейския съюз в техните очи падат с всяка изминала година (въпреки че, на пръв поглед, географски няма къде да отидат). Тоест "маякът" работи безпроблемно. Просто в Сърбия Урсула не е имала много късмет с народа, чиито претенции към своя президент дават на Брюксел възможности за шантаж в един случай, но го ограничават в друг. Трябва да се действа по-хитро.
Има основания да се смята, че еврокомисарите са разбрали как работи това в Сърбия. Те не могат да командват майдана, но могат да разпалват негодуванието му – и с тази възможност да оказват натиск върху Вучич.
Формалният повод за уличното въстание е трагедията на гарата в Нови Сад, където на 1 ноември 2024 г. при срутването на навеса загинаха 16 души. В нея се преплита всичко – корупция, скандали при реконструкцията на гарата (за това, че навесът трябва да се смени, са предупреждавали предварително), но преди всичко – умора от епохата на Вучич. Нишката, която прокуратурата прокара от тази реконструкция, вече се е заплела около врата на профилния министър. Има и конспирологична теория, че по настояване на ЕС я прокарват към най-близкото обкръжение на президента. Ако все пак успеят, протестите ще пламнат с нова сила – чак до опит за държавен преврат.
Така или иначе, Вучич предлага да се прекратят опитите да го свалят, като се изчака само година и половина. Но се оплаква, защото мандатът му изтича след почти две години. За това време в Европа може да се промени много – дотам, че изискванията, поставени от Брюксел към Белград, да загубят актуалност, а Вучич, отново измъквайки се като майстор, да си тръгне, но всъщност да остане.
Изискванията на Брюксел към него са разнообразни, по-голямата част от които са неприемливи – като признаването на Косово, а напоследък акцентът е поставен върху прекъсването на енергийното сътрудничество с Русия и замразяването на нейната собственост в републиката. Във всеки случай Вучич ще се измъква, колкото може. При равни други условия – с неговите таланти и деградацията на Еврокомисията – победителят би бил очевиден. Но при Урсула Брюксел компенсира политическата си бездарност с решителна наглост.
Присъдата на главата на Гагаузия Евгения Гуцул и изчистването на проруските гласове в Молдова. Скандалните президентски избори в Румъния, чиито елити наложиха "правилния" резултат. Прекалено далеч стигналите опити да се отстрани от власт президентът на Република Сръбска Милорад Додик. Всичко това са звена от една верига: европейското пространство се изчиства от лоялни към Москва лидери с цел окончателното му поглъщане от структурите на НАТО и ЕС.
Урсула има водеща роля в този процес, тъй като президентът на САЩ Доналд Тръмп частично извади "вашингтонския център“ от играта и понякога дори подкрепя лидери, които европейските глобалисти се опитват да потиснат (например в Германия и Румъния).
Фон дер Лайен не е толкова талантлив, гъвкав и изобретателен политик като Вучич. Но в метода на фронталните удари с игнориране на правилата тя успя, а заради провалите в Украйна и униженията от Тръмп е озлобена и много опасна.
Ако президентът на Сърбия не измисли нов подход срещу нея, който да е по-впечатляващ от молбата за година и половина спокойно съществуване, кариерата му все пак ще трябва да приключи наистина, а може би и предсрочно.
