Сподели Сподели
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Димитър Пенев получи специалната награда "Златен трикольор" от пресклуб"България" за заслугите си към нашия футбол.

Утре треньор номер 1 на България за миналия век навършва 80 години.

Стратегът от Мировяне,  който изведе националния отбор до четвъртото място на Световното първенство в САЩ през 1994 г., сподели пред медиите свои мисли и съждения в навечерието на своя 80-годишен юбилей.

"С моя помощник Краси Борисов винаги сме били заедно - и в леките, и в тежките мачове. Все още дишаме, живи сме, следим спорта. Благодаря за това отношение! Все пак сме допринесли известен процент за българския футбол. Няма да връщаме колелото през какви перипетии сме минали. Важното е, че една България дълги години се споменава с футбола. Редовно посещавам мачове. Някой път и на тренировките в Панчарево отивам. Споделяме, коментираме сегашното положение и организацията. Кадрите, които участват на терена. Бройката на чужденците намалява качеството на българските юноши. В училищата има два часа физкултура и няма нито един с футболна топка. Ученическият спорт е забравен. Това, което направихме, ще остане в историята. Една малка България по население отиде с крачка напред. Всички чакаме новия стадион. Минавам покрай него, на този етап напредват. След една година вече може да коментираме работата на майсторите и тази на собствениците.  Някои упрекват Лудогорец, а трябва да се стараем повече отбори да участват в евротурнирите. Филмът за Гунди връща спомени от миналото. Много двубои сме имали с Аспарухов и Котков. Преди Мондиал 1994 ние се готвихме комплексно за Световното първенство. Белята в първия мач беше, че подготовката ни беше в Белмекен. Спазвахме височината, но топлината я нямаше. В Америка горещината дойде и ни отказа от тренировките и от първия мач. Не се направи анализ на самата подготовка, че има голямо разминаваме. В Пампорово имаше един метър сняг, а в Америка - 60 градуса“, завърши легендата на родния футбол.

Димитър Пенев е роден на 12 юли 1945 г.

Той е многократен шампион на България с ЦСКА като футболист и треньор.

Извежда националния отбор до 4-ото място на Мондиал 94 в САЩ, което е и най-големия успех на българския футбол за всички времена.