Да изчезнеш за 90 минути - част поредна

В сряда, 21 май, се състоя пресконференцията на Александър Томаш преди най-важния мач в цялата му треньорска кариера. Зала "Родина" на Националния стадион "Васил Левски" бе прилично пълна с представители на медиите. Няма и как да бъде иначе, ЦСКА е на финал за Купата на България срещу хегемона в последните 14 години Лудогорец.

Пореден потресаващ сезон можеше да бъде спасен с трофей, а това да класира "червените" за квалификациите на Лига Европа, напълно да обезсмисли предстоящия бараж и дори да гарантира на ЦСКА двубой за Суперкупата. Все дребни и незначителни неща, имайки предвид еуфорията в червената общност в седмиците преди 22 май.

"През последните години феновете на ЦСКА неведнъж и два пъти са виждали в големите мачове как пълния стадион сковава играчите. Как ще ги накарате да не прегорят и да влязат с бистър ум в мача?"

Този въпрос стоеше в главата ми няколко дни и честно казано, нямах търпение да го задам на г-н Томаш. Интересно ми беше какъв ще бъде отговорът му, а той силно ме разочарова.

"Ами ако ви кажа, може би ще заемете моето място".

Първоначално си помислих, че съм го разбрал. В модерния футбол всичко се крие - схеми, тактика, тренировъчен процес, персонални статистки и показатели. Томаш явно не иска да дава никаква гласност на методите си, не иска да сподели подхода си. Спомена само за много индивидуални разговори и вяра в играчите, че те са безкрайно мотивирани.

С всяка изминала секунда настроението ми падаше. На излизане от Националния стадион даже ми беше малко тъжно. Разбра ли ме г-н Томаш какво реално го попитах, защото това, което се случи през последните три години във важните мачове на ЦСКА, вече беше правило, а не изключение.

Финал за Купата през 2022 г. срещу Левски. "Червените" не отправиха нито един точен удар към вратата на "сините" и загубиха с рикошет.

Домакинство в предпоследния кръг на сезон 2022-2023 г. Два кръга преди края на плейофите, ЦСКА се нуждаеше от две победи, за да стане шампион. В последната минута Иван Турицов пропусна дузпа и титлата отново замина за Разград.

Последен мач на ст. "Българска армия" в края на 2023 г. Брилянтна атмосфера на трибуните, но тя не трогна особено много играчите.

Бараж 2023-2024 г. Безхаберието отново бе на мода в "червените" редици и те си паднаха в центъра на София като стой та гледай.

Тук няма смисъл дори да споменавам мачовете със Сепси, следващото Вечно дерби след онзи финал от 2022 г., когато отново нямаше точен удар към вратата на Левски. Или пък мачът с Лудогорец от началото на този сезон, в който отборът игра сравнително силно, но пак се изпусна дузпа и отново загуби...

И всичко това за три години!

ЦСКА не просто губеше най-значимите мачове, ЦСКА не се явяваше. Без значение кой беше собственик, кой спортен директор и кой треньор. Играчите няма нужда да ги споменавам, тях вече никой не ги брои за живи.

В рамките на три години ЦСКА доказа, че е изгубил своята аура. Своята напереност, арогантност и борбеност. Клубът, който бе синоним на победата, вече се асоциира с апатия, безразличие и страх.

В четвъртък всичко това бе подпечатано и заверено. ЦСКА не знае какво да прави, когато има мач, който трябва да бъде спечелен. Пълните трибуни и песните на победата не окриляват. Те наливат бетон в краката.

Мач, за който се знаеше, че ще има близо 40 000 привърженици. Рекорд за 21-ви век. Мач, в който трябва да атакуваш от първия съдийски сигнал. Буквално. Не да чакаш, не да разцъкваш, не да се чудиш и маеш. Хващаш ги от първата минута и ще стане стане.

За повече от 90 минути, нито един играч на ЦСКА не се заигра с публиката. Не поиска някаква подкрепа, да вдигне стадиона, той да изръмжи мощно и да стане някаква симбиоза. НЕ! Символичните гости бяха прекалено заети с това да се лутат като пумпал в лабиринт, да се страхуват за живота си с всяко тяхно отиграване и да гледат да не са виновни те. Никой не пожела да вземе отдавна овакантеното място на лидер и да понечи да погледне към вратата на Лудогорец.

През последните сезони ръководството на клуба периодично се хвалеше, че играчите от първия отбор работят с психолози. Дали пък не е време и феновете да пробват?

Александър Томаш е пътник. Далеч съм от мисълта, че вината за загубения финал и проваления сезон е само негова. Томаш си отива, защото имаше ужасни противоречия в думите и делата му. За цесекар като него, би трябвало да е пределно наясно какви са фенските изисквания. Като футболист Томаш бе на светлинни години от всичките му подопечни в отбора сега. Той не е магьосник, не може да накара 25-30-годишни футболисти да започнат да си спират топката и да си подават точно. Томаш не успя да направи колектив и отбор, не ги научи на ценностите на ЦСКА. След години може и да му се получи, никога не се знае!

Който и да го наследи, няма да му е лесно. С тези футболисти, които нямат психика и сърце, прогрес трудно може да се очаква. В центъра на столицата предстои поредното натоварено и изпълнено с въпроси лято.

На феновете им втръсна от извинения и благодарности след всеки важен мач. Заучените фрази и мантри отдавна не топлят никого.