Страстната седмица бележи дните на Христовите страдания – душевни и телесни. Това каза преподавателят в Богословския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски“ доц. Константин Нушев в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус".

Всеки ден от Страстната седмица е посветен на последните дни, в които Христос е в Йерусалим.

"След тържественото влизане на Христос в Йерусалим и посрещането му като син Божи, месия, изкупител и спасител на човешкия род, следват дни на преклонение пред неговата божествена сила и чудотворство след възкресяването на Лазар до съда, бичуването и кръстната смърт на Голгота. Синът Божи доброволно приема да страда за човечеството, за да изкупи човешкия грях и да даде възможност на цялото човечество да се завърне в благодатното общение с Бог чрез неговите страдания“, каза доц. Нушев.

На Велики понеделник Спасителят е извършил изгонването на търговците от храма, като е показал, че Божият дом трябва да бъде дом за молитва. "Това е много важно събитие и то е свързано с тези душевни страдания на Спасителя. То води до обвиненията на Христос като бунтовник и водач на своите следователи, които искат да вдигнат въоръжен бунт срещу Римската империя, и обвинението, издигнато от религиозните власти пред Пилат Понтийски“, разказа богословът.

Всички тези събития от живота на Христос са припомняни във всеки един от дните на Страстната седмица.

На Велики четвъртък църквата припомня Тайната вечеря – последното събитие от живота на Исус Христос с неговите ученици. "На тази вечеря той установява новозаветните тайнства на претворяването на хляба и виното в истински тяло и кръв Христови, чрез които за първи път причестява своите ученици“, обясни доц. Нушев.

На Велики петък се почитат Христовите страдания на кръста.