Днес се навършва един месец, откакто Мартин Стоев пое волейболния шампион на България ВК Нефтохимик 2010. Досега най-успешният треньор у нас в модерната история на този спорт е с 6 победи от 6 мача. В петък предстои ключов домакински двубой в бургаската зала "Младост" срещу Левски, който е след "нафтата" – трети в класирането, със същия баланс на победи и загуби (13/7), но две точки по-малко (40 срещу 38). Ето какво сподели Стоев пред клубния сайт преди двубоя от 18 кръг на Суперволей за официалния клубен сайт на ВК Нефтохимик 2010:

- Днес става един месец, откакто пое ВК Нефтохимик 2010. Какво разбра за това време от престоя ти в Бургас?

- Разбрах всичко още първия ден – че отборът има качество, че организацията е много добра, че всичко е под контрол. Другото вече е, че играем все по-добре с всеки изминал мач, надявам се да навлезем в още по-добра форма за плейофите. А играчите като че ли вече имат малко повечко мотивация.

- Мотивацията не трябва ли винаги да я има?

- По принцип да, но когато другият отбор е много под твоето ниво, ти няма как в един момент да не я загубиш. Но мисля, че се подобряваме и в това отношение и преодоляваме отпускането в третия гейм, което се видя в няколко срещи досега.

- Три момчета от Левски – посрещачът Владимир Гърков, разпределителят Стоил Палев и диагоналът Венислав Антов, буквално израснаха в твоите ръце в юношеските формации на България – набор 2003/2004. Какво мислиш, че са научили от теб?

- Със сигурност са научили да побеждават. За това говори и фактът, че са част от основния състав на Левски. Гърков например този сезон е постоянен, за разлика от миналия, когато беше колеблив. Но, както вече казах, като изключим тези три момчета, които съм тренирал, аз към този Левски нямам никакви сантименти. Като юноша съм бил в Левски-Спартак, а като състезател и треньор при мъжете – в Левски Сиконко.

- От апартамента си в Бургас гледаш към морето – какво виждаш на хоризонта?

- В момента виждам единствено следващия противник. До края на редовния сезон сме зависими от отборите, срещу които играем, и които играят своите мачове – никой не играе сам. Целта е да завършим на колкото се може по-предно място, за да си осигурим домакинско предимство за плейофите. А там по-скоро сме зависими единствено от себе си.