21:54 / 08.01.2024
1453
Поредното голямо име в пребогатата история на Цар Футбол вече е на небето. Легендарният Франц Бекенбауер се присъедини към събратята си революционери Йохан Кройф, Пеле, Диего Марадона, Еузебио, сър Боби Чарлтън, Ференц Пушкаш, Герд Мюлер, Сократес и още, и още. Звездният отбор на небесата става все по-могъщ и бляскав, а мачовете пред портата на Св. Петър със сигурност са неповторими.
Легендарният номер 5 на Западна Германия и Байерн Мюнхен оставя трайна следа в историята на играта, но за разлика от гореизброените икони неговата работа не е да вкарва голове, а да отблъсква противниковите набези към вратата зад него.
Във времена, в които термините "либеро", "стопер" и "метач" нямат нищо общо с днешната игра, е доста лесно да пренебрегнеш или да забравиш колко красива, бърза и двуостра е била някога играта. Различни поколения, различни мирогледи. Който си мисли, че футболът започва със Зинедин Зидан, Роналдиньо или Денис Бергкамп, значи има много да наваксва.
В тази статия няма да изброяваме успехите на покойния Франц Бекенбауер. Няма смисъл и да го заливам със заучени суперлативи.
Докато разглеждах интернет пространството в минутите след новината за кончината му, попаднах на снимката горе. Бекенбауер в единоборство със Димитър Пенев. Снимката е от мача на Световното в Мексико през 1970 г. Това обаче далеч не е единственият случай, в който "Кайзера" има честта да се изправи срещу български отбор, било то национален или клубен.
КАТО ИГРАЧ
България - ФРГ 0:1; София (приятелски мач) 24.09.1969 г.
България - ФРГ 2:5; Леон (Световно първенство, Мексико) 7.06.1970 г.
ЦСКА - Байерн Мюнхен 2:1; София (втори мач от 1/4-финал за КЕШ) 20.03.1974 г.
КАТО ТРЕНЬОР
