Една година без Краля на футбола

Преди 365 дни Близкият Изток извърши революция във футбола като прие първото Световно първенство, което е по време на зимата в северното полукълбо. С други думи между ноември и декември. В този период символът на Бразилия Едсон Арантес до Нашименто се бореше за живота си в родината. 82-годишният Пеле страдаше от усложнения след рак на дебелото черво и периодично влизаше в болница за лечение, което само отлагаше неизбежното.

По същото време, на хиляди километри от Сао Пауло, където някогашният нападател бе хоспитализиран, бразилският национален отбор бе в търсене на бленуваната, жадувана и недочакана шеста световна купа. В 10-та минута от 1/8-финала с Южна Корея привържениците на южноамериканците опънаха транспарант в подкрепа на идола си. След успеха с 4:1, друг подобен достигна възпитаниците на Тите, които се събраха на терена, като изразиха обичта и почитта си, разгръщайки го пред цял свят, така както Пеле отвори сърцето си за любимата си игра и я пренесе на невиждана висота.

Самият бразилец следеше случващото се в Катар от болница "Алберт Айнщайн" в Сао Пауло. Той се радваше на победите, които му вдъхваха кураж и сили, чрез които да се бори. На 9 декември обаче сърцето му бе разбито, когато Хърватия разплака цяла нация с победата си след дузпи в 1/4-финалите. За четвърти път в последните 5 Мондиала "кариоките" бяха отстранени на тази фаза. Изключението е от 2014-а, когато именно като домакини 5-кратните световни шампиони пропаднаха в бездна на полуфиналите в мач, за който не бива да се говори там.

Сърцето на Пеле не издържа. Но не по мъка от третия триумф за вечния съперник Аржентина на финала, а заради любовта, която изпитваше по неговата Бразилия и отбора, на който той донесе 3 световни титли в 3 различни десетилетия като футболист.

Бившият нападател на родния си Сантос и Ню Йорк Космос чакаше 20 години за шестата, ала любовта по прашното, раздърпано кълбо не бе достатъчна да го спаси. Той обаче спаси бразилския футбол, проправи път на южноамериканския и отвори играта за световния. След него дойдоха Марадона и Кройф, които продължиха завета му по вече отъпканата от Пеле пътека, а днес играта се връща с меланхолия към произхода си.

Футболът в същината си е отборна игра и винаги ще бъде. Въпреки това понякога, през някое и друго десетилетие има нужда от пионер, революционер, който да я издигне на следващото ниво. Топката имаше Деспот, Доктор, Черна пантера, Бомбардировач, Кайзер, Малък Буда, Лешояд, Капитан Марвел, Батигол, Феномен, Газа, Психо, Зизу, Хлапе, но кралят е един. Кралят е мъртъв. Да живее Кралят!