Обратът, който роди Чудото в Истанбул

Едва ли може да има реален и стойностен дебат за това кой е най-великият финал в историята на Шампионска лига. Да, 1999 г. е епична. Драма не липсваше и през 2014, нито през 2008 г. Но каквото и да си говорим, на който и отбор да симпатизирате, то 25 май 2005 г. си остава недостижим връх, поне до ден днешен.

Милан на Карло Анчелоти с играчи като Дида, Кафу, Яп Стам, Алесандро Неста, Паоло Малдини, Дженаро Гатузо, Андреа Пирло, Кларънс Зеедорф, Кака, Ернан Креспо и Андрий Шевченко. "Росонерите" са шампиони от 2003 г., а в миналогодишанта кампания отпадат на 1/4-финал от славния отбор на Депортиво Ла Коруня след един исторически обрат. В груповата фаза на сезон 2004-2005 Милан губи единствено като гост на Барселона и прави равен при гостуването си на Селтик в последния мач. Миланистите завършват на първо място, а в елиминациите отстраняват Манчестър Юнайтед, Интер и ПСВ Айндховен. Пътят до Истанбул е осеян с трудности, но войската на Анчелоти гази всичко и заслужено е едната страна на монетата на ст." Кемал Ататюрк".

От другата страна е Ливърпул с Рафаел Бенитес начело. Испанският специалист тамън е пристигнал в града на Бийтълс от Валенсия, където е спечелил Купата на УЕФА. След два поредни неуспешни сезона в същия този турнир, "червените" се завръщат в Шампионска лига през 2004 г. Турнир, който през '70-те и '80-те години на миналия век е тяхна запазена марка. Но сега са други времена. Ливърпул се връща при големите в група с миналогодишния финалист Монако, миналогодишния полуфиналист Депортиво и Олимпиакос с Ривалдо в състава си.

По това време Ливърпул има 8-9 наистина стойностни играчи - Стивън Джерард, Джейми Карагър, Чаби Алонсо, Луис Гарсия, Хари Кюъл, Джибрил Сисе, Сами Хюпиа, Йон Арне Рийзе, Милан Барош и... общо взето е това.

Началото на груповата фаза е обещаващо. "Червените" бият Монако с 2:0 на "Анфийлд", но след това губят от Олимпиакос в Гърция и правят равенство с Депортиво в Англия. Следва изненадваща победа в Ла Коруня и очаквано поражение в Монако. След предпоследния мач в Група "А", Бенитес и хората му имат всичко на всичко 7 точки. Монако е почти сигурен продължаващ, а битката за второто място е кажи-речи директна - Ливърпул срещу Олимпиакос. Гърците имат 10 точки и победа на английския гранд ще е достатъчна за място на 1/8-финал. Стига тя да е с два гола разлика!

4.12.2004 г.

Митичният "Анфийлд" е готов за нова луда и историческа вечер, но на всеки му е пределно ясно, че работата ще е много трудна. Както традицията повелява, домакините избират да нападат към "Коп"-а през второто полувреме. В средата на първата част се случва и най-лошото. Ривалдо открива резултата от пряк свободен удар, не и без помощта на рикошет. Съдбата не винаги е честна, но тя винаги обича смелите. А в града на феникса такива не липсват. Второто полувреме започва с перфектна смяна от страна на Бенитес. Испанецът вади защитника Джими Траоре и пуска нападателя Флоран Синама Понгол. Само две минути са нужни на французина, за да изравни резултата. Следва масиран натиск на "червените" но втори гол така и не пада, какво остава за трети... В 78' Бенитес отново прави перфектната смяна, пускайки нападателя Нийл Мелър на мястото на Милан Барош. Точно както Понгол, Мелър също се нуждае от две минути, за да светне името му на таблото. И така стигаме до един от най-митичните мигове в безкрайно славната история на "Анфийлд" и Стивън Джерард. Поредната атака на домакините отляво завършва с центриране на Карагър към наказателното на Олимпиакос, а на границата на същото това поле Нийл Мелър връща назад с глава към номер 8... Останалото е сладка и много красива история, която получи своя заслужен край край Босфора.