Пламен Константинов навръх юбилея: На Европейското изпуснахме титлата

Днес легендата на българския и световен волейбол Пламен Константинов навършва 50 години. Той даде интервю пред колегите от вестник "Тема Спорт" по този случай.

Г-н Константинов, как ви изглежда числото 50 в перспективата на времето?

Кръгло. В един момент като че ли много бързо са преминали, защото целият ми живот е на колела или на крила. Неусетно. Не съм спирал. От 30 години с малки изключения съм в чужбина.

Не изморява ли тая история?

Ако не я правиш навреме, в по-късен етап от живота ще е по-трудно. Докато можем, така живеем.

Кога ви мина през ума, че нещата с волейбола може да се получат?

Може би между 18-ата и 20-ата година се вижда дали има реален потенциал да се играе на високо ниво. Не по-рано е било при мен.

Каква беше първата индикация за това, че може да се иде на високо ниво?

Може би на едно републиканско старша възраст, тогава в него бяха събрани три набора. И моят 73-и играеше с по-големите 72-и и 71-и. В Добрич ме избраха за Най-добър нападател и може би там се видя, че ще мога да играя на добро ниво.

А първата титла при мъжете?

Беше със Славия, върнах се след един сезон в Италия, в който не можахме да пробием в плейофите. Аз изиграх финалната фаза на първенството в България. Споменът е приятен, защото не бяхме фаворит. Тогава Левски беше голям отбор, до полуфиналната серия с нас нямаха нито една загуба в първенството и ние успяхме да спечелим срещу безспорно по-силен противник, а след това взехме и титлата срещи ЦСКА. Тогава имаше недоволство от другите клубове затова, че ме допускат да играя за Славия. Това беше клубът, държащ правата ми. Интересното беше, че преди плейофите и Левски, и ЦСКА преговаряха със Славия, за да ме преотстъпят да играя при тях. Интересно какво щеше да стане, ако се бяха договорили клубовете, дали пак щяха да бъдат недоволни.

Гърция сякаш е спортната голяма любов в рамките на състезателната кариера?

То беше по-скоро стечение на обстоятелствата, а не на избор. Първо отидох в Италия. След това в Арис. Там стартирах с една титла, която беше първа за отбор извън Панатинайкос или Олимпиакос. Заедно с Любо Ганев пречупихме хегемонията на атинските отбори. Тогава спечелих и наградата за MVP на сезона и тогава започна гръцката одисея. Но имаше период, в който можеше да направя по-сериозна кариера в Италия. През 1998 моето желание беше да отида в Италия. Клубният ми отбор Славия беше ме договорил с Емлакбанк в Турция. Аз от своя страна бях подписал с вицешампиона на Италия Алпитур (Кунео). Дойдоха да ме гледат, разбрахме се, разписахме. И десетина дни по-късно се оказа, че Славия ме е продала в Турция. И се получи казус – ако отида да играя за Емлакбанк, италианците ще ме накажат с лишаване от права за 2 години. Ако отида в Кунео, турците ще осъдят Славия. Имаше опасност да не играя никъде. Турците бяха категорични, че не искат да ме пуснат, Славия вече беше получила и част от трансфера. В крайна сметка платих глоба на италианците от моя договор в Турция, за да отида изобщо някъде. Ако бях отишъл в Кунео тогава, можеше да направя по-дълга кариера в Италия. Не съжалявам. Гръцкото първенство тогава беше второ по сила в Европа – и като състезатели, и като организация, и като възможности. Единствено златото в Шампионската лига убягна.

Макар да бе много близо във финала с Тренто…

Да, това вече беше в края на кариерата. За съжаление една травма не ми даде възможност да съм на 100%. Практически играх без атака. Личното удовлетворение беше, че взех приза за Най-добър посрещач. Лошото е, че стигаш до финала, но не можеш да го изиграеш на максимума. Това беше и една от индикациите, че няма да мога да продължа на най-високо ниво. Вариантът да играеш просто някъде за някакъв договор, схемата "Работи за име, пък то ще работи за тебе“, не е моето. И казах "Край“.

След това тръгнаха нещата с треньорството. Зираатбанк беше първата ви станция.

Някои от ръководителите в Емлакбанк бяха станали такива в Зират. И когато разбраха, че спирам и приключвам треньорския курс в НСА, се обадиха.

След Зираат кариерата на клубно ниво преминава изцяло в Русия. Газпром беше първото място, където първо бяхте играч, а след това станахте треньор.

Да, това е признание, че съм оставил добра следа като състезател. Защото в началото никой не ми е дал шанс, защото съм голям треньор, а са дошли предложения заради миналото ми като волейболист. Важно е да не си затваряш вратите като състезател, защото има и такива примери. Отиват, играят една година и затварят клуб, първенство завинаги.

Титлата с Локомотив ли е най-ценното в треньорската ви кариера?

Да. В треньорската ми кариера никога не съм бил начело на отбор, който да е фаворит. По-голямо предизвикателство ми е да направиш нещо с тим, който не е готов, не е пълен с готови играчи и звезди.

В тази връзка как "мелите брашно" със звездите, "остър камък" сте и вие самият.

Не бих се окачествил така. Аз мога да намеря общ език с всеки. Въпрос на отношение. В спорта това да си много мил не работи. Има ситуации, в които трябва да си твърд в позицията си, а не да се гънеш. Огънеш ли се, всичките състезатели могат да изразят претенции. И тогава трябва да се прегънеш 14 пъти. В спорта важат други правила. Прекалената демокрация в спорта не води до добри резултати. Има много примери, особено в последните вече доста години в България. Това е, защото няма ред. В спорта важат малко военно-полицейски правила. Има йерархия, тя трябва да се спазва. Не съм против да се чуе друго мнение, може да е полезно. Но се върви в една посока, стратегията я избира треньорът.  Иначе следва анархия, всеки си прави каквото си иска и няма резултати.

Това, че стоите 7 сезона в Локомотив означава ли, че сте си намерил мястото?

По-различно е. Останах толкова време тук, защото тръгнахме да изграждаме дългосрочна стратегия. Това не е като състезател, който отива, печели и си тръгва след една година. Визията за един клуб не може да е от днес за утре. Един клуб не се гради за една година. Да направиш детско-юношеска школа иска 6-7 години. Няма как да даде плодове след 1-2-3 години. Локомотив ми импонираше като идея за дългосрочно развитие. Според мен вече дава плодове, като не говоря само за първия отбор. Ние сме наясно, че не сме сред най-богатите в Русия, за да си позволим готови състезатели. Знаехме, че заради географското положение, звездите предпочитат да са в европейската част на страната. И трябваше да си създадем наши кадри. И последните 4 години сме в зоната на медалите, което се оценява на регионално и на спонсорско ниво.

Дълга кариера направихте в националния отбор. Кой е най-сладкият и най-горчивият момент с екипа на България?

Събрани са в 2 дни. Най-горчивият е полуфиналът с Полша. Трябваше да играем финал, така мисля аз. Да не казвам голяма дума, но тогава бяхме единственият отбор, от който Бразилия се притесняваше и губеше. Всеки втори мач. И можеше да им вземем титлата, но за съжаление изпуснахме полуфинала с Полша, него го държахме в ръце. А най-сладкият е мачът за бронза, който спечелихме на следващия ден. Успяхме да изиграем следващия мач след такава загуба и взехме медала. Осмислихме цялостното си представяне на това световно, а като че ли осмислихме и кариерата на този набор с националния отбор. За колективен спорт и за малката ни страна за мен това са близки до нереалните неща. За нивото на България – организационно, кадрово – абсолютно нереално. Това са нереални резултати.

Пекин не го слагате в тази класация. Защо?

Той е следствие на нямането. Ние можем ли да направим нещо, ама да не можем нищо. Това е стечението на обстоятелствата. Ние ако имахме една нормална лаборатория с оборудване тя за 3 мин щеше да направи правилните заключения и да приключи темата. А ние имахме лаборатория с техника от 80-те години, в която при завишени стойности на тестостерон влизаш в период на наблюдение – 36 месеца! А тогава нямаше време за това заключение. Съвременните лаборатории имаха техника, която за минути определяше – външен или естествен тестостерон. И точка. Взеха се неправилни решения тогава, включително управленски, които доведоха до тая бъркотия. И си оказаха влияние върху представянето на отбора.

Политическата нотка в кариерата как я оценявате?

Като гледам политическата класа в момента и с цялата ми неопитност тогава сега бих направил същото. Аз не съм бил партиен активист. Разбрах бързо, че в политиката важното нещо е да имаш съмишленици. Когато видиш, че хората около теб не могат да се доближат до твоята идея, нямаш място там. За един спортист тази метаморфоза не е лесна. Защото колкото и в спорта да има мръсни игри, там е останала е и някаква честна игра. Което изобщо не съществува в политиката. Там правилата са наобратно. Няма значение какво говориш, важното е да имаш крайния резултат като проценти. Не ми допада този вариант. И може би заради това бързо се отделих от тези среди. Знам, че политиката е мръсна игра, но трябва да има и доза хигиена, която аз не видях тогава в политическата ни среда. Искам да уточня, че имаше и свестни хора, но те бяха избутани настрани. И остана най-мръсната част от селекцията. Остана да управлява тази част, която е готова на всичко, да те лъже в очите и да не ѝ пука.

Вярвате ли в хубавия финал сега с националния отбор? В предишния ви престой ключови играчи отсъстваха за важните състезания.

Ние сме лимитирани откъм избор. Ако те не са здрави, трудно ще направиш резултат. С малки изключения, сме се държали в голямата група. Били сме с повечето наравно, превъзхождали са ни в детайлите, но не направихме желаните резултати – на домашното световно, на което се надявахме да влезем в шестицата. Може би на Европейското, където вероятно изпуснахме титлата. До ден-днешен си го мисля. Дори ако се върнем към първото ми световно, когато бях оставен без избор. То и сега изборът ми беше същият. Аз не избирам да работя с националния отбор. Станало е по някаква необходимост и то винаги, когато отборът е бил в трудна ситуация. Тогава – след 11 загуби в Лигата от 12 мача. Сега след един период, в който нямаме сериозни резултати. Не съм поемал готов отбор, нареден. Но така е и като клубен треньор. И ми е по-интересно. Да, може да не постигнеш тези резултати, които би имал с готов отбор и завършени състезатели. Удовлетворение носи и да дадеш път на някого. Хубаво е да имаш резултати, но не винаги е възможно и не винаги е реалистично.

Първите 50 години бяха на педала и на голяма газ. Вторите как ще бъдат?

Не съм правил чак толкова далечни планове. На този етап близкото бъдеще ми е свързано с волейбола, но е факт, че той няма да е завинаги. Някога могат да се променят нещата и да се върнем в друга посока. Някой ден е възможно да тръгнем в посоката на политиката, която винаги ми е била интересна. Стига да имаш съмишленици и хора с дългосрочна визия. Това е по-трудното  в нашите географски ширини. Да направиш нещо дългосрочно, а не което да се види веднага – това е единственото, което работи. И в спорта, и в политиката.

Петър СТОЯНОВ