Проф. Ана Кочева от Института за български език към БАН, говорител на Националния кръг "За Македония“, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“.

В предизборната кампания обръщахме внимание на темите фокус в политическите изяви и на другите важни, които сякаш никой не вижда. Има обаче подход към тема, с който за чест политиците ни не заиграха, с някои епизодични изключения разбира се и той е по темата за отношенията със Северна Македония. Те бяха избягвани по всякакъв начин и нямаше спекулации. В навечерието на кампанията за това призова проф. Ана Кочева от Института за български език към БАН и говорител на Националния кръг "За Македония“. Проф. Ана Кочева е наш гост. Добър ден.

Здравейте. Приятно ми е да се чуем след бурното лято.

Защо беше важно в предизборната кампания да не се заиграят политиците с темата за отношенията със Северна Македония, проф. Кочева? Какво можеше да предизвика подобни действия, подобни прояви?

Истината е, че отговорът на този въпрос до голяма степен се съдържа и в предисторията, в предходната предизборна кампания и в редица други предизборни кампании преди нея, защото всички бяхме свидетели на това до каква степен темата за отношенията между България и Република Северна Македония се експлоатира от политиците не особено добросъвестно трябва да кажа, за да се извличат вътрешнопартийни дивиденти. Тук това никак не е необходимо, защото смятам и продължавам да смятам – въпреки някои спорадични гласове, които говорят друго и отправят по-различни послания, че в българското общество консенсус по тази тема има, и няма нужда да се подгрява политически този консенсус, който така или иначе може би е единствената обединяваща линия днес за  изключително силно разделеното във всяко едно друго отношение българско общество. И затова още преди да започне кампанията аз отправих подобно послание, дали са ме чули политиците или не, това е друг въпрос, по-скоро не. Но въпреки всичко най-вероятно техния вътрешнополитически инстинкт е бил достатъчно силен, за да заглуши желанието им да се спекулира отново с темата за отношенията с Република Северна Македония. А пък има и още нещо, все пак тези отношения след приемането на т.нар. "Френско предложение“ в началото на лятото, се превърнаха вече не просто в проблем на България, в проблем на страна-членка на Европейския съюз, а в проблем на целия Европейски съюз. Тоест, ние по някакъв начин извадихме пред скоби всичките ни спорове с Република Северна Македония и ги поставихме на масата на Европейския съюз – нещо, което мисля, че беше добре да се случи, защото сега от една страна Европа със своите механизми ще има възможност да оказва своите влияния върху неотстъпчивостта на нашите съседи от Република Северна Македония по редица теми, от друга страна и нашите съседи пък ще имат възможност да демонстрират истинското си лице пред бъдещите си, надяваме се, европейски партньори, защото досега като че ли го познавахме преди всичко само ние. Та в този смисъл добре стана, че не се наложи да коментираме едни и други изказвания на политици по време на предизборната кампания, защото това винаги е бумеранг и винаги предизвиква реципрочни реакции в Скопие, които са натоварени с още по-силен наратив на омразата, и не само наратив, но и с поведение на омразата. Те нещата са до голяма степен взаимно свързани.

И все пак не мога да не се спра на епизодични реакции на партии, участващи в кампанията за изборите, според които ако те спечелят, ако сформират правителство, ще ревизират договора.

Ще го преосмислят?

Ще го преосмислят.

Ами тези партии, които се канят да направят нещо подобно, трябва да си дават ясна сметка, че ще бъдат посрещнати с хляб и сол в Скопие. Защото не са една и две политическите сили в Скопие, които само това и чакат. В Република Северна Македония многократно от страна на техни политици, аз мисля, че бихме могли да ги назовем – става дума за настоящия лидер на ВМРО-ДПМНЕ Мицкоски, и разбира се други крайни лидери, неведнъж призоваха именно за това – да се денонсира договорът с Република България от 2017 година и въобще нашите отношения отново да бъдат повлечени към онази точка на замръзване, на която те се "радваха“ в продължение на десетки години по време на управлението на същото това северномакедонско ВМРО-ДПМНЕ. Така че ако някой наистина му минава през акъла подобна мисъл, извинете ме за това, което ще кажа – без особена връзка с главния мозък, наистина той ще бъде посрещнат на червения килим в Скопие.

Все пак да ви попитам и за друго: има ли опасност този договор независимо при какво управление било то у нас, било то в Северна Македония, да бъде ревизиран?

Откровено да ви кажа не ми се вярва това да стане, поне докато в Република Северна Македония все още е на власт понастоящем управляващата партия, защото тя нееднократно е заявила готовността си да продължава диалога с България, друг е въпросът как го прави. Разбира се, винаги когато опозицията дойде на власт, тя забравя агресивната реторика, защото трябва да започне да се съобразява с редица други фактори, които не са само собствено македонски. Така че в този смисъл не смятам, че ще има някакъв рязък обрат. Но ако не дай Боже, нещо подобно стане, това означава, че просто ще бъде разрязана крехката нишка, по която в момента Македония, макар и бавно, все пак се предвижда към началото на същински преговори с Европейския съюз. Наистина подобен политик, който го направи, ще се наложи да плати извънредно висока цена. И затова не допускам, че независимо от посланията, които се отправят, реално ще бъде предприето подобно действие.

А дава ли сигнали, проф. Кочева, Република Северна Македония, че започва да извървява своята част от пътя, по който трябва да се срещнем?

За съжаление на този етап такива отчетливи сигнали все още няма, въпреки че към края на лятото станахме свидетели на една информация, която се появи. Беше интерпретирана не съвсем точно от някои български медии, че видите ли, има пробив в работата на съвместната историческа комисия, защото са се осъществили договорките по отношение на историята от средните векове, включително и наследството на светите братя Кирил и Методий, на Климент и Наум и толкова спорният казус с цар Самуил. Тогава имах възможност да кажа и сега ще го повторя отново, че тук не става дума за някакъв пробив, направен сега, става дума за едни решения, които бяха възприети от двете страни на съвместната историческа комисия още преди години, просто те бяха оставени без никакъв коментар в Република Северна Македония и не се пристъпи изобщо към преработване на учебниците в тези им части. Но сега като че ли се заяви поредна готовност, най-вероятно разбира се пред лицето на необходимостта това да стане като резултат от двустранното споразумение и от Френското предложение, тези учебници да бъдат най-сетне преработени. Това, разбира се, е бавен процес, той не става толкова бързо, но смятам, че за година-две, ако има искрена воля, би могло да се случи. И тук нека да отворя една скоба и да подскажа и на нашите отговорни сили в това отношение, не само историческата комисия, защото дълбоко съм убедена, че тя също така смята като мен, най-вероятно, нашите учебници по история също така имат нужда да бъдат преработени, особено в частта, която интерпретира всички онези исторически събития, които са станали в Пиринска Македония след 1944 година. Целият този процес на практика на дебългаризация на населението и насилствена македонизация, който е траел, слава Богу, 2-3 годни, всъщност не се познава, а е крайно време да бъде прочетен достоверно, по исторически източници, документални, които у нас има достатъчно, за да се види тази пагубна роля на българските комунистически функционери, които всъщност са ръководили този процес в Пиринския край, и разбира се, на тогавашния висш партиен комунистически функционер Георги Димитров, който има немалко грехове в това отношение, разбира се, не само той. Така че наистина ние изискваме от Република Северна Македония да коригира учебниците си, особено в онези части, в които българите непрестанно са наричани "татари, монголи, фашисти“ и какви ли още не, но е хубаво и ние тук да преосмислим нашите учебници, специално по отношение на този процес. Има много какво да излезе, защото и нашето население е било подложено на доста сериозен терор, на доста неприятни изживявания, защото е имало и жертви в рамките на този процес.

Проф. Кочева, тук трябва да кажем, че дебългаризацията на Пиринския край изобщо отсъства от учебниците по история.

Именно. Именно затова си позволявам да повдигна тази тема.

Какво трябва да бъде включено? Може би трябва да поразширите темата, да подскажете? Едва ли историците ни не знаят, но все пак нека да им кажем.

Така е. Аз мисля, че историците са абсолютно наясно с тази част от историята на една много неприятна тема от българската история, защото то се е случило горе-долу 76 години назад, и то точно през есента. Зловеща есен на 1946 година. Тогава започва тази организирана пропаганда в Пиринско за македонизация. Аз ще използвам още една дума, която не би следвало в ефир да изговоря, но това е идиотски процес – скорострелно да се "събуди“ видите ли някакво македонско национално съзнание там, и 70% от населението, защото такава е директивата, да се запише като македонци. Това е по идея на българското комунистическо ръководство, на Коминтерна, заедно с Югославската комунистическа партия и Македонската комунистическа партия. И тази "културна революция“ се е извършвала с помощта на моркова и тоягата. В училищата пристигат учители по македонски от Титова Югославия, разбира се, те са специалисти, открива се македонски театър, правят се македонски библиотеки, походни македонски книжарници. И който е дал отпор, е бил бит, както преди малко ви казах, ама пак ще го повторя, това е в най-добрия случай. Това е горе-долу времето, в което и костите на Гоце Делчев заминават за Скопие. И всичко това става под зоркия поглед на вожда и учителя, докато Тито и Сталин не влошават своите взаимоотношения, и тогава българите в Пиринско отново се налага да си сменят идентичността, като този процес невинаги е минавал со кротце, со благо. Хората просто са били вече твърде изморени от всичко това, което се е случвало, и много наплашени. Разбира се, историята е много по-дълга, много по-сложна от това, което сега на бързо с вас изговаряме, но наистина по-важно е тези факти да влязат в учебниците ни по историята и да се знае, какво точно е вършила комунистическата ни партия воглаве с героя от Лайпциг и с други апаратчици през тези години. И това смятам, че ще бъде прекрасен пример и на съседите ни оттатък Осогово как да отворят и как да прочетат документално случилото се при тях по абсолютно същото време.

И така ще стане още по-ясно каква попара  сърбаме днес. Тя не е от вчера, от завчера.

Точно така. И тя, разбира се, е забърквана от много готвачи. Ние всъщност изредихме част от тях.

Проф. Кочева, не мога да не ви попитам и за едно събитие от седмицата. Преди 4 дни на стадион "Тоше Пройски“ по време на футболен мач между отборите на двете ни държави грозно и грубо е освиркан химна ни от запалянковците по  трибуните, които неспирно сипят обиди по нашите играчи през целия мач и нецензурно обиждат дори българските журналисти, отишли в Скопие да отразят срещата. И въпреки, че от властите се разграничиха в последствие от проявата на футболно хулиганство, за нас остава съжалението, че омразата към България няма да си тръгне лесно. Не остават ли все още високи антибългарските настроения в нашата югозападна съседка?

Очевидно в определени среди това е точно така. Вие напомнихте всичко това, което се случи преди няколко дни на стадиона в Скопие, и то в рамките на едно събитие спортно, което би трябвало да минава в съвършено различен дух. Е, сега това не е Олимпиада разбира се, но във всеки случай спортсменството би трябвало да заразява и публиката. Докато грозното и грубо освиркване на химна, и тези обиди безобразни по отношение на нашите играчи през целия мач бяха доказателство именно за това, че езикът на омразата в определени среди в Скопие не само че трудно може да бъде преодолян, но най-вероятно това продължава да бъде много последователна политика. Разбира се, тези дни четем и нещо в добавка – след като бяха обиждани нашите спортисти, изведнъж се оказа, че Димитър Бербатов, Кирил Десподов и още един от нашите футболисти, за съжаление не мога да се сетя сега за името му, са всъщност македонци. И аз това го прочетох в изданието "МК Денес“, в което се говори, че тъй като тези футболисти са от Пиринска Македония, единият от Кресна, другият от Симитли, значи двама македонци са поразили Македония в Скопие. Даже авторът твърди, че независимо от това какво им е националното чувство на тези наши прекрасни футболисти, те знаели – той вече е наясно, че те знаели, че по етнос са македонци, както и техните баби и дядовци, които са родени в Пиринския край на Македония. Така че всъщност много добре направихме връзката с вас от едната тема за Пиринско в днешния ни ден. И вече това, което окончателно ме сломи, беше, че Димитър Бербатов е наречен Митко Македонеца.

А той знае ли?

Предполагам, че е научил междувременно, сигурно някой му е казал. Но така или иначе изводът е, че македонците винаги са били и ще бъдат световна сила във футбола, както впрочем във всичко останало, винаги е в челото на световните исторически събития. Това го казвам с най-добро чувство за лека ирония. Но като казах, че говорът на омразата е характерен за определени среди, нека все пак да се сетим, че нашите, българските организации, които са в Република Северна Македония, написаха писмо по повод на това, което се случи в Скопие, и всъщност, те там написаха нещо, което е много важно, че политическият елит в Северна Македония е жертва на собствения си "успех“, създавайки тази атмосфера на нетърпимост, тоест, към хората с българско самосъзнание в Република Северна Македония и естествено по отношение на България. Така че сложни, сложни са нещата, но тъй като, пак да се върна към т.нар. "Френско предложение“, наистина вече полето е различно, полето е европейско, не мисля, че толкова безобразно ще продължи това поведение, независимо от факта, че някои от нашите европейски партньори някак си панически бягат от тази тема, не желаят да се вторачват в тези взаимоотношения.

Защо?

Вероятно се страхуват да вземат страна. Вероятно разчитат, че подобни конфликти трябва да ги решаваме двустранно, което е абсолютно вярно, разбира се, но когато става дума все пак за желанието на една страна от Западните Балкани да се присъедини час по-скоро, тоест, да започне на този етап преговори за Европейския съюз. Трябва да се спазват условията, както ние сме ги спазвали, както ние сме правили компромиси, с които не сме били съгласни, не сме им се радвали, били са на много висока цена, така и сега в Република Северна Македония ще трябва да стиснат зъби и да направят своите компромиси.

Проф. Кочева, но защо в парламента на Северна Македония някак се ослушват за вписването на българите в Конституцията им като държавотворен народ?

Предполагам, че този въпрос рано или късно ще трябва да се реши, ако действително има искрено желание у Република Северна Македония да върви към Европейския съюз, защото това е едно от неотменимите условия, което няма как да бъде пропуснато. Няма как стартът на преговорите да бъде даден без българите в Република Северна Македония да влязат в Конституцията. Аз предполагам, че там в един момент ще бъдат заради необходимостта да влязат българите, пропуснати абсолютно всички етноси, но така или иначе ноторно известно е, че българите там са част от българския народ, не малцинство или нещо подобно, каквато риторика много често се чува, и тя е дълбоко погрешна, те са част от българския народ, останал да живее по силата на определени исторически обстоятелства в друга държава. Това е истината.

И на финала на нашия разговор не мога да не издам една информация, която ми споделихте при поканата за тази вечер. Поканена сте в Ягелонския университет да четете лекции по основи на лингвистичната география. Ще засегнете ли и въпроса за взаимоотношенията ни със Северна Македония и за спорове къде живеят българи, къде живеят македонци, и що е то македонци и имат ли те почва у нас?

Да, Ягелонски университет всъщност е един от най-старите университети в Европа, и за мен наистина е голяма част да представя курс по история и основи на лингвистичната география там. Курсът ще се води на английски. Със сигурност когато се говори за лингвистична география, освен разбира се за начина, по който се картографират езикови явления, ще стане дума и за езикови територии. И в този смисъл, без да замесваме политиката, няма начин да не засегнем въпроса за езиковите територии, защото впрочем те навсякъде в Европа винаги надхвърлят държавните граници, тъй като всяка една страна е стеснявала своите държавни граници в следствие на определени исторически събития, но за сметка на това пък населението, което е оставало в чуждите граници, е продължавало да говори своя майчин език. И в този смисъл най-вероятно ще стане дума и по тези теми. Разбира се, по европейски, съвсем деликатно, без език на омразата, защото ние не само, че не го владеем и не го тиражираме, но и никога не бихме си позволили да влезем в подобна реторика, но със солидни научни факти и аргументи, така че да могат да ни разберат дори онези, за които се твърди, че не ни разбират. Но всъщност, колегите слависти във всички славянски страни мисля, че са доста наясно със ситуацията такава, каквато тя е в действителност.

А има ли новини от Националния кръг "За Македония“?

Решихме, че в хода на предизборната кампания няма да предприемаме никакви събития, никакви действия, за да не се налага определени политически парти да ни припознават, да ни цитират. Ние тъй като сме обществена, абсолютно неформална организация, дори може би и думата "организация“ не е съвсем точна…

Платформа ви наричат.

Съмишленици или платформа, кръг, няма никакво значение.  Ще продължим нашата дейност живот и здраве, след като мине това турбулентно политическо време у нас, и дай Боже, следващите ни управленци бъдат много мъдри и много внимателни и по темата за взаимоотношенията ни със Северна Македония, много бдителни освен това, защото Френското предложение се възприе, но има много какво да се работи в двустранен план. Така че ние ще сме насреща, ако можем, да съдействаме.

Цоня Събчева