Веска Ненчева, водач на листата на "БСП за България" в 17 МИР Пловдив-област в интервю за предаването "Добро утро, България" на Радио "Фокус"

Вече на пряката ни телефонна линия е Веска Ненчева – водач на листата на "БСП за България“ в 17-и МИР Пловдив-област. Родена в Карлово, завършила е "Българска филология“ и "Медиязнание“ в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски“. Дългогодишен преподавател по български език и литература в СУ "Христо Проданов“ в Карлово. Била е общински съветник два мандата в Карлово, народен представител в 44-то, 45-то, 46-то и 47-то Народно събрание, член на Комисията по земеделието, храните и горите и по образование и наука. Много се радваме, че сте с нас точно на днешния ден, 15 септември.

Благодаря ви. И честит празник. В България знаем, че първият учебен ден – 15 септември, винаги е празник. И тази година ще бъде така, въпреки че изпитанието, през което преминаваме тук, в Подбалкана, е факт, но децата ни ще имат своя празник, своя първи учебен ден в новата учебна година.

Да, вие сте родом от Карлово. От социалните мрежи разбрахме, че сте била на мястото на трагедията с наводнените села. Там децата да тръгнат на училище, както и вие казахте, ще бъде предизвикателство. Към момента не се съобщава за някакви по-сложни мерки. Децата ще прекрачат училищния праг в Карлово и Сопот, те ще пътуват с автобуси. Друга информация можете ли да ни дадете?

Това е официалната информация, която имам и аз. Още повече, че трите села, които са най-пострадали в общината, нямат училища. Закрити са преди години и децата, които са от Богдан, Каравелово и Слатина, пътуват от години в средищните училища в Карлово и в съседната община Сопот. Имаше всъщност малък проблем само с децата, които посещават детска градина в Богдан и в Каравелово, но там са организирани нещата, защото те са филиали на карловски детски градини и там ще бъдат пренасочени и децата в детските градини.

Преди да започнем с по-тежките теми, така да се изразя, в духа на празника, няма как да не ви попитам какви спомени ви навява тази дата? Вие сте дългогодишен педагог – какво ви даде професията и защо всъщност решихте да се занимавате с политика?

Всъщност това са най-пълноценните ми 20 години, в които съм била преподавател. И всъщност все още съм преподавател в СУ "Христо Проданов“ в град Карлово, а 15 септември винаги е бил най-тържественият, най-празничният, най-силният ден, в който осъзнаваш смисъла на призванието си да си учител. Винаги съм искала да бъда учител, това е още от гимназиалните ми класове спомени, в които за пример са били моите учители. И това явно е респектирало в мен отношение към самата професия. Това, което искам да споделя, за да бъда искрена, е, че 2016-2017 г., тогава, когато беше въведен новият закон – той вече не е съвсем нов, Закона за училищно и предучилищно образование, съвсем ясно регистрира умората на учителите много преди да започнем първия учебен ден. Така че чувствата, особено последните годни, бяха много преплетени – въодушевление, радост от срещата с децата и в същото време натоварването и умората от излишната бумащина и неясните правила, по които ще започне работа 2016-2017 учебна година.

Каква оценка давате на кампанията към този момент, как смятате, че се справя БСП и какво виждате в конкурентите си?

В предизборната кампания това, което се случва в цялата страна, е следване на нашата политика, която е последователна. В първо лице мога да говоря – от работата ни в 44-то Народно събрание, тогава, когато БСП беше опозиция. Всичко онова, което сме предлагали като законодателни инициативи, всичко онова, което се предлагаше като алтернативни бюджети в четирите години, всъщност намери много добра реализация по време на последния парламент, тогава, когато БСП беше участник, реален участник във властта. И колкото и нескромно да звучи, за краткия живот на редовното правителство – само няколко месеца, ние всъщност успяхме да изпълним голям процент от онова, за което се борехме, и онова, което залагахме като политики и в социалната сфера, и в икономическата среда на България. Така че кампанията ни в момента в предсрочните парламентарни избори е следствие на онова, за което сме се борили, следствие на онова, което отстояваме като част от управлението, и затова може би тази целенасоченост, тази целенасочена и последователна политика има своите резултати. Това, което виждам, освен в часовете, в които съм в пострадалите села, аз правя срещи заедно с хората от листата в цялата област, виждам, че хората оценяват добре работата ни и ни подкрепят. Подкрепят ни.

Това е хубаво да се чуе. Къде бяха допуснати най-много грешки в образованието според вас и какво искате вие да поправите – вие, като партия говоря и вие, като човек?

Това, с което ненапразно започнах – със Закона за предучилищно и училищно образование. Не говоря тенденциозно, но е факт, че ние няколко години трябва да се справяме с последиците, които нанесе този закон, и предполагам и вие следите, има достатъчно видове, т.е. закони за изменение и допълнение на основния закон, с което се наложи да правим много корекции на Закона за предучилищно и училищно образование, защото основната философия на българското образование е то да бъде качествено. Не е необходимо да споменаваме изследванията на PISA и резултатите на зрелостниците последната година – това е натрупване, което трябва да бъде коригирано. Корекцията, за да има добро качествено образование, трябва задължително да мине през държавната политика, която трябва да бъде свързана и с финансиране в системата на образование, която е свързана с увеличаване, прословутото увеличаване на учителските заплати, но тогава, когато учителите са натоварени с неестествени, неприлежащи на тях административни задачи, се губи ефектът от всичко това. Следващият момент е свързан с финансиране на материалната база на всички училища, защото ако гоним качествено образование, тук училищата трябва да бъдат равнопоставени, а голямата разлика и голямата ножица все още съществуват в материалната база и това е видимо за всички. Един от основните ни моменти е преразглеждане на учебните програми, които пряко да отговарят на възрастовите възможности на децата ни. И една моя лична кауза, и не само моя, и на колегите от БСП, които бяхме в Комисията по образование, това е силното застъпване на родолюбиви теми в учебните ни програми, които за щастие се започна преразглеждането им, но с приключването на работата на редовното правителство нещата като че ли се позациклиха. Имаме проблем и с приобщаващото образование, защото не може само училището да бъде институцията, която отговаря за този проблем. Няма как да не се включат и всички останали институции за приобщаващо образование. Знаем, имаме райони, в които децата не посещават училище, а нали гоним качествено образование. То няма как да бъде постигнато, ако децата не са в клас. Тук е моментът да споменем, освен преразглеждането на учебните програми, и възможността за реализиране и разбиване на иновациите в българското училище и застъпването на много спорт. Така че това са няколко стъпки, които трябва задължително да се преследват от държавата, държавната политика имам предвид, защото държавата все още е длъжник на образователната ни система.

Според вас онлайн обучението беше ли проблем през последните две години? Тъй като управляващите твърдяха, че онлайн обучението успява, справя се, но в същото време чувахме от родителите, че децата им не се справят толкова добре вкъщи. Какво е вашето мнение?

Така. Онлайн обучението беше вариант, беше вариант след гласуване на извънредното положение в България, свързано с Covid кризата. т.е. онлайн обучението беше породено като възможност, след като Covid кризата настъпи в България. За съжаление, ние алармирахме за подготовката на цялата система на образование и за такъв вид обучение много преди това, но системата не беше подготвена. Веднага на следващата седмица след въвеждане на извънредното положение алармирахме Министерството колегите от БСП, участващи в Комисията по образование, защото първите проблеми, които възникнаха, бяха свързани с електронните устройства, през които децата трябваше да поддържат контакт с учителите си. За пореден път ще кажа, но тук учителите за пореден път доказаха силата на своето призвание. Забравят се тези неща, но трябва да се припомнят. Тогава колегите в рамките на 48 часа успяха да създадат платформи в социалните мрежи, групи, в които да поддържат контакт със своите ученици, за да могат да предават уроците по някакъв начин. И може би месец и повече след това Министерството реагира на единна платформа, която да може да реагира на този проблем, свързан с извънредната Covid криза тогава. Прекалено дълго продължи всичко това, прекалено неорганизирано и хаотично и трябва да ви кажа, че системата оцеля и се справи, въпреки трудностите, които имаше, не подкрепени от Министерството, но със силната, адекватна реакция на колегите учители. Има много детайли, освен електронните устройства, има много други неща, които повлияха в този смисъл и на качеството на образованието. Т.е. учителите дадоха всичко от себе си, за да се поддържа системата, но се натрупаха и много дефицити.

Сега да се върнем пак към изборна тема. Българинът измори ли се от избори според вас и избирателната активност ще падне ли на 2 октомври?

Политическата логика е, че избирателната активност разбира се, че пада, защото е загубено доверието в институциите, включително с тези поредни извънредни избори. Но искам да ви споделя нещо, което е обнадеждаващо. Почти всеки ден съм в селата, потърпевшите села, пострадалите села при нас в Подбалкана и ако в първите няколко дни хората бяха в ступор, не искаха да виждат политици, не искаха да се афишират с нищо, не искаха да коментират за избори или за каквото и да било, то в последните няколко дни – в неделя бяхме в село Богдан, чух гласове, имаше хора, които казваха "Сега точно трябва всички да отидем на избори, защото ако нямаме редовно правителство, ние ще продължим да тънем в калта и тази кал ще остане за нас“. Тази логика е най-здравата на най-потърпевшите към този момент. Мисля, че това е нещото, за което трябва да се хванем, защото в желанието си българинът да накаже политиците с неизлизането си да гласува, всъщност ние наказваме сами себе си с липсата на редовен парламент и на редовно правителство, защото само редовно правителство може да реагира бързо и адекватно дори на такава тежка ситуация, в която се намираме ние в момента сега в Подбалкана. Всичко друго са усилия, които няма как да бъдат увенчани с успех.

Да. И все пак БСП е партия за хората, а хората в момента имат нужда от помощ.

Точно така. И смятам, че този начин на мислене е най-здравият, най-българският начин на мислене – ние сами да си помогнем наистина с гласуване, с активна позиция на 2 октомври, колкото и труден да е процесът. Пак казвам основното, не искам да звуча пристрастно, но фактите са такива.

Като за финал – на средата на кампанията сме горе-долу, какво искате да кажете на избирателите? Това са вашите минути.

На избирателите искам в днешния ден още веднъж да честитя празника на всички колеги, на всички ученици, на всички родители, на служителите в системата на образованието, да им пожелая здраве. И за всички е ясно, че само качествено и силно образование може да изкара страната ни от безпътицата, която цари в последните няколко десетилетия. Затова на 2 октомври без емоция със здрав разум, с добре осъзнато право на избор хората трябва да отидат и да гласуват за партията, която най-ясно отразява тяхното желание и тяхното виждане за стабилна, солидарна социална и наистина здрава България.

Благодаря ви много за отделеното време. Желаем ви успех!

Благодаря.