Брутализмът е стилът, който възхвалява суровата красота и конструктивни възможности на бетона. В архитектурата се появява за пръв път през 50-те години на 20 век във Великобритания като протест срещу традициите и обуржоазяването на следвоенната архитектура. Делото на британските архитекти Алисън и Питър Смитсън бързо завладява Западна Еврoпа, а след това и Северна Америка, Япония и Съветския Съюз, с който асоциираме стила в България днес.

Терминът произлиза от френското béton brut – "необработен бетон" и за първи път е използван през 1950 г. от шведския архитект Ханс Асплунд.

Отличителни белези на стила са използването на естествени строителни материали, като не трябва да има нищо скрито, изчистен от всякакви декорации. Характеризира се с функционалност, масивни форми и смели, а често и сложни композиционни градоустройствени решения и подходи. 

Примери за такива сгради в София са: Зала "Фестивална" и зала "София" от 1968 г., дипломатически блокове от 1973 г. на ул. Жолио Кюри, кв. Изток, Централната гара, монументът "Камбаните" от 1979 и разбира се, вероятно най-яркият представител - НДК.