Жътвената кампания в Русенско вече е в ход и първите резултати от ечемика показват по-добри добиви в сравнение с миналата година. Въпреки това, земеделските производители остават притеснени за общото състояние на реколтата заради неблагоприятните климатични условия през пролетта.

"Докато не влязат комбайните, е трудно да оценим пълния мащаб на щетите. Засега наблюденията сочат към проблеми, но се надяваме те да са ограничени," заяви Милен Коев, председател на Регионалния съюз на фермерите "Дунавско зърно".

Според Коев, късните мартенски студове са засегнали зърнените култури в ключов момент от тяхното развитие. Особено засегнат е ечемикът, който масово е полегнал заради бурите и дъждовете, което прави прибирането му трудно и с очаквани загуби.

Обнадеждаващи резултати в Средна кула

В кооперацията в село Средна кула, където се обработват около 6000 декара, жътвата вече започна с обнадеждаващи резултати. Според агронома Георги Георгиев, резултатите при ечемика засега са по-добри в сравнение с предходната година.

"Добивите са по-добри от миналогодишните. Все още не можем да дадем точни прогнози за пшеницата, но очакванията са положителни," каза Георгиев. Въпреки това той предупреждава, че при слънчогледа е възможно да се появят затруднения.

Безпрецедентно нападение от листни въшки

Проблемите не се изчерпват само с метеорологичните условия. Според Милен Коев тази пролет е била особено неблагоприятна – студена и влажна, което е довело до масово нападение от листни въшки – нещо, което опитните земеделци описват като безпрецедентно.

"Никога не съм виждал толкова силно нападение от инсекти. Колегите ми бяха сериозно притеснени," добавя Коев, цитиран от Dunavmost.

Умерен оптимизъм за бъдещето

Въпреки трудностите, зърнопроизводителите остават умерени оптимисти. След две последователни години на ниски добиви, очакванията са тазгодишната реколта да бъде по-добра. Особено засегнати от лошите климатични условия са общините Иваново и Две могили, където земеделските производители отчитат щети.

"България произвежда няколко пъти повече пшеница, отколкото консумира. Притеснения за недостиг няма. Но все пак ние сме "завод на открито" и трябва да се научим не да се борим с природата, а да работим с нея," обобщава Милен Коев.