Когато управлението спре да служи на хората, оставката не е избор - тя е закъсняло задължение. Това заяви Живка Железова, общински съветник в Казанлък след създалото се днес напрежение в ОбС-Казанлък, предаде репортер на ФОКУС. Тя подкрепи колегата си в местния парламент Димитър Пашев от "Възраждане" и заяви, че той аргументирано е поискал оставките на кмета на Община Казанлък Галина Стоянова и председателя на Общинския съвет Николай Златанов.
Ето и позицията й:
"Още по време на дебатите в зала, в местните медии беше разпространена "защитната" позиция на групата на ГЕРБ, но със забранени коментари. Не веднъж съм писала в други мои постове, че по прозрачност на управление, сме на едно от последните места сред общините в България. Демократичният избор е властта да се сменя. От десетки години гласът на гражданите е заглушен. Доверието на хората в общината е свалено. Управление без доверие е управление без легитимност.
Аз заставам твърдо в подкрепа на искането за оставки. И това не е "политически театър" или "говорене срещу всичко". Това е неизбежна последица от начина, по който се управлява община Казанлък. Защото проблемът вече не е единичен. Проблемът е системен модел на управление, който води до загуба на доверие, ресурси и перспектива.
На първо място – липса на реален диалог с гражданите. Решенията се вземат формално, обществените обсъждания често са проформа, а гласът на хората остава нечут. Това не е модерно управление – това е затворен модел.
На второ място – приоритети, които не отговарят на нуждите на хората.
Вместо устойчиви инвестиции в среда, инфраструктура и качество на живот, виждаме решения, от които възникват повече въпроси, отколкото резултати.
На трето място – липса на отчетност и поемане на отговорност.
Когато има проблеми – няма ясни обяснения, няма корекции, няма последствия. А управление без отговорност е просто администрация без посока.
На четвърто място – управление, което разпродава, вместо да развива.
Общинската собственост не е просто актив – тя е ресурс за бъдещето. Масовите продажби лишават следващите поколения от възможности и стратегически избор.
И не на последно място – подмяна на обществената воля с административни решения. Когато хората се произнесат чрез референдум, както в случая с Бузлуджа, това не е препоръка – това е крайно решение. Пренебрегването му е удар срещу самата идея за местно самоуправление.
И ние, общинските съветници, не сме избрани, за да пазим постове. Ние сме тук, за да пазим интереса на хората. И когато виждаме липса на прозрачност, лошо управление на ресурси, разминаване с обществените очаквания и системно неглижиране на гражданската воля, мълчанието не е неутралност. Мълчанието е съучастие! Затова днес изборът е ясен. Или ще защитим статуквото, или ще застанем на страната на хората. Аз избирам да застана на страната на хората! Тук не става дума за конкретна личност. Става дума за модел, който не работи.
Модел, в който прозрачността е формална, отчетността липсва, решенията се вземат без реално участие на хората, а общинското богатство се стопява вместо да се развива. И нека си кажем честно – колко още сигнала трябват? Колко още примери? Колко още недоволство от гражданите? Ако днес откажем да реагираме, ние всъщност казваме, че това управление ни устройва. Аз не мога да го приема. Защото нашият мандат не е към администрацията. Нашият мандат е към хората на Казанлък.
И когато този мандат е подкопан, единственият честен изход е оставка.
Властта не е право да управляваш, а отговорност да служиш. Когато това се забрави – идва време за оттегляне".



18:00 / 30.04.2026
1792




