Безумието по пътищата продължава. Възмутена благоевградчанка споделя в социалните мрежи за пореден случай на неадекватен шофьор зад волана.

"Фокус" публикува поста на Дженифер Иванова без редакторска намеса:

Опасен случай на пътя – споделям за да се замислим всички. Защо пиша поста сега? Отне ми малко време, да проследя ситуацията, както и да се запозная с прилежащите закони които са нарушени.

"Леката" ситуация:

Преди седмица, черен автомобил Opel, с рег. № РК 3090 КА, управляван от жена с възраст (21г-23г.), ми отне предимството в завой с наклон (за нея – изкачване, за мен – спускане). Навлезе с половината си кола в насрещното и аз останах с едно цъкане и ругателни мисли, за да избегна инцидент.

ТЕЖКА ситуация:

15 минути по-късно, на паркинга в кв. Освобождение (познат на младите като "новата стена“), виждам същата дама... и какво мислите? "Освобождава“ се с балон райски газ, седнала зад волана. Да, точно онзи диазотен оксид, чиято продажба, притежание и разпространение е забранено по Закон за здравето (чл. 54а).

Свалих прозореца на автомобила си и я попитах:

– Защо шофираш така?

– Това нормално ли е, да седиш зад волана след употреба на този аналог на наркотик?

Отговорът беше арогантен: "Ще правя каквото си искам.“

Когато ѝ казах: "Искаш ли да станеш поредният почернен случай като катастрофата в София, където бялото Ауди се вряза в автобус?“, тя се засмя и продължи да "всмуква“ от балона.

Само че законът е пределно ясен:

чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП – забранява се управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

чл. 343б, ал. 3 от НК – престъпление е да управляваш МПС след употреба на наркотични вещества или аналози.

След подаден сигнал на 112 и включване с 1-во РУ, случаят бе поет. Междувременно дамата чинно си сложи колана (ето я "загрижеността“ за Закона за движение по пътищата – ЗДвП), и отпраши нанякъде – вероятно да се "усамоти“ с опиата и приятелката си. Браво! Пример за подражание.

Няма да прикачвам снимка на автомобила с рег.н. защото не съм сигурна до колко е законно.

Радвам се, че на следващата сутрин не прочетох черна вест – нито за тях самите, нито за някое семейство, останало без дете или родител заради нечия безотговорност.

Апел към всички:

Спрете! Помислете! Всеки има право на живот. Всеки заслужава да пристигне там, където е чакан!