Анастасия Железкова или Анастасия д-р Железкова? Това име носи известна варненска улица. То обаче в повечето случаи се изписва грешно. Поради тази причина най-често ще видите табелки с обикновеното Д-р Железкова.

Коя е тази жена? Как правилно се изписва името й: Анастасия Железкова или Анастасия д-р Железкова? Днес Varna24.bg ще даде отговор на тези въпроси.

Анастасия Желязкова (известна и като Железкова, моминско име Узунова) е българска общественичка, благодетелка, учителка, езотеричка, преводачка от френски език. Родена е през 1845 г. в семейството на копривщенския чорбаджия Цвятко Узунов. Сестра е на революционера Атанас Узунов (човекът, който трябваше да замести Левски). През 1869 г. е учителка в Калофер, а от 1871 до 1876 г. – в Пловдив. Там през 1869 г. основава женско дружество, наречено "Майчина грижа“. През 1879 г. сътрудничи на вестник "Век“ и публикува "Буквар на француския язик“, издаден от Христо Г. Данов. В Пловдив се запознава с видинския лекар д-р Младен Желязков и се омъжва за него (приема фамилията д-р Желязкова, по тогавашен обичай). При обявяването на Руско-турската война заминават за Русия, където с всички сили работи за българската кауза. След Освобождението се установяват във Видин, където тя основава женско дружество. След големи семейни нещастия – загуба на няколко деца, напускат града; през 1890 г. съпругът ѝ е назначен за градски лекар на Варна, домът им е на улица "Стефан Караджа“. Има две деца.

Анастасия д-р Желязкова става член на създаденото във Варна през 1888 г. Женско благотворително културно-просветно дружество "Майка“, а след това е избрана за негов председател. През 1897 г. "Майка“ открива първото професионално училище във Варна, наречено "Трудолюбие“.

Анастасия д-р Желязкова е сред инициаторите за създаването на Благотворителното дружество "Милосърдие“ и на Учредителното му събрание през 1903 г. е избрана за негов председател. Ръководи организацията повече от 10 години, отстоява задачите ѝ и се изявява като най-щедрия ѝ спомоществовател. През 1917 г. тя подава оставката си и е обявена за почетен председател. На 15 октомври 1919 г. завещава на дружеството своята къща, а на БЧК 320 хил. лв. за поддържане на две легла в болницата, носеща името на нейния съпруг и нейното: "Младен и Анастасия д-р Желязкови“. Бившият ѝ дом дълги години е училище за слепи деца.

Умира през 1931 г. във Варна.